ИИКТ към БАН, доц. Михаил Михов: С контролерите

РЕТРОВисокотехнологична автоматизация - специално издание на сп. Инженеринг ревю

ИИКТ към БАН, доц. Михаил Михов: С контролерите

доц. Михаил Михов,
Институт по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) към БАН

Уважаеми доц. Михов, разкажете повече за създаването на Института по техническа кибернетика и роботика у нас. Как започва историята на фамилията модули и платки "Изоматик"?
Историята на модулите и платките "Изоматик" започна още през 70-те години на миналия век, първо в Централния институт по изчислителна техника (ЦИИТ), в Центъра за ускорено внедряване "Прогрес" (ЦУВ "Прогрес"), а след това и в Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР), който тогава беше един от водещите институти към БАН.

В края на 1978 г. с постановление на Министерски съвет бившият Институт по техническа кибернетика към БАН се преобразува в ИТКР. Част от кадрите от стария институт се запазиха, но дойдоха и много нови специалисти от ЦИИТ.

Целта на ИТКР беше стратегическо развитие на роботиката в България, в паралел с развитието на електрониката. В института се оформиха няколко направления. Сред тях беше и направлението, в което аз работих, с ръководител ст. н. сътр. Георги Начев – "бащата" на цялата фамилия "Изоматик", който преди това беше ръководител секция в ЦИИТ.

Участвате в разработката на едно от първите микропроцесорни управления за промишлено оборудване в Европа, базирано на модул "Изоматик". Какви бяха предимствата му и за какво оборудване беше предназначено?
През 1974 г. беше възложено на България да направи складовото стопанство на заводите "КАМАЗ" в Русия. В ЦИИТ трябваше да бъдат разработени управляващи устройства за стелажообслужващи машини (СОМ), наричани още трансманипулатори, и внедрени в серийно производство впоследствие в завод "Електроника".

Тогава Георги Начев създаде първия модул "Изоматик", на база на който беше изградено управлението, монтирано на самата машина. То беше едно от първите компактни европейски управления и изобщо промишлени изделия, разработени с микропроцесори. Използвахме 4-битова микропроцесорна гама, разработена в България за производството на калкулатори.

Беше премахната нуждата от големи шкафове за управляващото устройство, големи количества кабели. Така управлението се побра само в една херметизирана кутия с много малки размери и беше монтирано директно в трансманипулатора.
В ЦИИТ още през 1975-76 г. работехме активно с микропроцесори, а тогава те тепърва "прохождаха" по света.

Какви бяха техническите характеристики на платките и модулите "Изоматик"? За какви приложения се използваха?
Модулите и платките са създадени, за да покрият изискванията на управляващите устройства за роботи и с цел бързо да се проектират електронни управления за тях. Фамилията обхваща модули с цифрови входове и изходи, процесорни и комуникационни модули, памети и др., разработени в евроформат.

Към края на 1980 г. те бяха вкарани в серийно производство. На база модулите "Изоматик" първо беше създадено управлението на заваръчния робот, чиято механика беше разработена в завод "Берое" в Стара Загора. В този комбинат се произвеждаха роботи и манипулатори, включително манипулаторите "Пирин".

Управлението на заваръчния робот се състоеше от три шкафа с електроника, пневматика, апаратура за управление на самия заваръчен процес и т.н. По-късно на базата на тези модули бяха създадени и няколко управления за други роботи, използваха ги и други разработчици в страната, тъй като бяха достъпни за всички, които желаеха да работят с тях.

Представете накратко параметрите и функциите на контролера "Изоматик 1001"?
До идеята за създаване на контролера се стигна през 1981 г. Той получи голямо разпространение в страната. Първата му версия представляваше голяма платка, върху която бяха разположени 32 релейни изхода, 40 цифрови входа, 2 комуникационни канала, памет, захранване, процесор и др.

С една такава платка можеше да се управляват различни промишлени обекти, разнородни машини и пр. Имаше вариант с механична конструкция ИП-40, която не беше херметична и влагозащитена, както и с ИП-60, която позволяваше монтаж в по-агресивни среди. С "Изоматик 1001" бяха автоматизирани множество машини и процеси до началото на 90-те години.

За програмирането на тeзи контролери след около година беше разработен и програматор със символен език за програмиране – потребителски насочен и лесно усвоим. Контролерът се произвеждаше в няколко завода – в София, в Разград, в Стара Загора. Използваха го във военните заводи в Казанлък, в които като цивилно производство се предлагаха фрезови машини с цифрово управление.

В Института по техническа кибернетика и роботика, под ръководството на ст.н.с. Николай Илиев, беше разработена и още една гама модули, отново за изграждане на управляващи устройства. Те бяха ориентирани към непрекъснатите процеси в химическата промишленост, нефтоиндустрията и т.н.

Как се роди идеята за създаването на контролерите "Изоматик 1001"? Какво беше технологичното им ниво по онова време?
За времето си контролерите "Изоматик 1001" бяха на европейско ниво. Идеята за създаването на модулите от фамилията дойде от модулите на Motorola, на чиято база бяха изградени техните устройства. Компанията тогава предлагаше потребителска и промишлена електроника.

Едноплатковият контролер "Изоматик" беше създаден след посещения на различни изложения по света, където бяха показани контролери на една платка. Дори не ни интересуваше какво има на платката, взехме само идеята. Нашите контролери излязоха на пазара само няколко месеца след премиерата на първите едноплаткови контролери в света.

Когато са налице знанията и възможността да се осъществи една разработка, е необходима само идеята. Страната ни вложи огромен човешки ресурс и средства за развитието на различните клонове на науката и развойната дейност. Създадени бяха много специалисти в различните области на стопанството.

Разкажете повече за квалификацията на родните кадри в областта по това време. Как протичаше специализацията и работата ви в ИКТР?
В този период се изградиха много кадри у нас. При създаването на ИТКР средната възраст на служителите в секциите беше под 30 години. Учехме се в движение, често дори не осъзнавахме значимостта на нещата с които се захващаме. Но бяхме млади, ентусиазирани, с голямо желание да работим и да се доказваме.

И нещата ставаха. Кадрите бяха подбрани, сътрудничехме си с колеги от институти и лаборатории от западните страни. В развойно отношение бяхме на нивото на някои от много добрите лаборатории в Германия, Франция, Италия. Стараехме се да сме в крак с времето и се организираха много посещения с цел обмяна на опит.

ИТКР изпълняваше много задачи, зададени като държавна поръчка, както и поръчения от различни държавни стопански обединения (ДСО) и организации, финансирани от различни фондове и направления. Категорично развитието в областта на електрониката и роботиката у нас беше на високо европейско и световно ниво. Разработките ни бяха много добри. Да, нямахме възможност да внасяме елементна база от най-добрите западни производители с гарантирана висока надеждност, но използвахме руски и наши интегрални схеми и елементи.

Бихте ли разказали повече за пазара на решения за автоматизация през 80-те години в България? Какви проекти изпълнявахте? Какво се търсеше най-много?
В онези години нямаше свободен пазар, продукцията се изнасяше в страните от СИВ. Контролерите, които произвеждахме, се изнасяха заедно с машините, които управляваха. Осъществявахме и поддържахме активни контакти с множество предприятия в страната. Можехме да изпълняваме техни поръчки и да реализираме различни проекти в областта на автоматизацията. Получавахме средства по линия на научноизследователския сектор (НИС), в рамките на движението за техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ) и др.

Много търсени тогава бяха манипулаторите "Пирин" с наши контролери, промишления робот тип "Верзатран", който се правеше в Пловдив, фрезовите машини с цифрово управление които се произвеждаха в Казанлък и много други. Произведоха се много трансманипулатори, чиито управления отново бяха с платки "Изоматик". С такива машини се оборудваха много складови стопанства у нас и страните от СИВ.

След началото на 90-те години бяха създадени и други контролери, едноплаткови и по-малки. Елементната база стана с по-голяма мощност и интеграция и с по-малки размери. Голям проект, който изпълнихме по това време, беше за автоматизация на системата за управление на енергостопанството и събиране на информация в рафинерията в Бургас. Около 1993 г. беше внедрена модерна система с отлична комуникация между отделните контролери, диспечерски пункт, мощни компютри и т. н.

Доц. Михаил Михов е дългогодишен специалист в областта на промишлената автоматизация и участник в разработването на фамилията модули и платки “Изоматик” в началото на 80-те години от бившия Институт по техническа кибернетика и роботика (ИТКР).

Новият брой 8/2017

брой 8-2017

ВСИЧКИ СТАТИИ | АРХИВ

ЕКСКЛУЗИВНО
Top