Абсолютното и относителното в инженерните оценки

Редакционен коментарСп. Инженеринг ревю - брой 2, 2009

Абсолютното и относителното в инженерните оценки

Абсолютното и относителното не са нови понятия - нито за философията, нито за математиката, нито за физиката. И днес, както и преди столетия, субективизмът е неразделна част от професионалните отношения. Казвам това като прелюдия към твърдението на мой познат проектант, който с нетърпящ възражение тон обяснява, че оценява абсолютно професионалните качества - подготовка, творчески размах, отношение към работата (а и към себе си) на всеки, според вида, формата и съдържанието на работата му. Звучи логично, дори абсолютно вярно. Нали всеки инженер - конструктор или проектант, слага не само подписа си върху техническата документация, а изразява и себе си - в изпълнявания проект. С неизбежните компромиси, налагани от възложителя, разбира се. Но, нека не се спираме на утопии като абсолютна свобода или абсолютно щастие, например.
Макар и абсолютна за всеки поотделно, оценката на дадена работа като цяло е относителна. Когато през 1887 г. в Париж се разгарят бурни дебати около строителството на Айфеловата кула, Мопасан я определя като: "Висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет. Основата й сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, проточвайки се в смешен и тънък профил на заводски комин". След грандиозния успех на проекта, обаче, Мопасан размислил и смекчил тона си. Друг прелюбопитен исторически факт около символа на Париж е заблудата, която крие името му. И децата знаят, че тя е наречена на създателя си - френският инженер и бизнесмен Густав Айфел. В действителност, и идеята, и реализацията й са дело на двамата главни инженери на фирмата на мосю Айфел - Емил Нугие и Морис Коешлин. И за да бъде относителността пълна, между гръмките имена и дати, начертали историята й, мимоходом се споменава, че стотиците хиляди ферми от конструкцията на кулата са изчислени от стажантка на инж. Айфел. Просто за сведение, металните части в конструкцията на съоръжението са
18 000, а крепежните елементи (нитове) - 2 500 000. Представете си колко трудоемка е била работата по пресмятането на фермите във време, в което не е имало не само компютри, но и калкулатори. А и колко неблагодарна. Дори името на мошеника, препродал два пъти Айфеловата кула за скрап, е много по-известно.
За относителното и абсолютното, в нашите - инженерните среди, могат да се кажат още много неща. Хубаво е да не забравяме, че абсолютните оценки на практика винаги са относителни.

инж. Амелия Стоименова,
главен редактор




ЕКСКЛУЗИВНО
Top