Българската асоциация Каучукова промишленост, инж. Славка Стефчева: Браншът се развива изключително динамично и в положителна посока

Във ФокусСп. Инженеринг ревю - брой 9, 2013

Българската асоциация Каучукова промишленост, инж. Славка Стефчева: Браншът се развива изключително динамично и в положителна посока

инж. Славка Стефчева, председател на
Българската асоциация Каучукова промишленост,
пред сп. Инженеринг ревю

Инж. Стефчева, бихте ли представили накратко дейността на Българската асоциация Каучукова промишленост пред читателите на сп. Инженеринг ревю? Кои компании са нейни членове?
Българска асоциация Каучукова промишленост (БАКП) е създадена на 24.02.2006 г. от около 40 учредители, между които водещи производители от бранша, вносители и търговци на суровини и материали, и представители на Химико-технологичния и металургичен университет в гр.София и Университет Проф. А. Златаров в гр. Бургас.

През 2008 г. е създаден Център за професионално обучение към БАКП, който има право да обучава специалисти по 10 професии както тясно свързани с полимерното производство, така и с по-обща насоченост. От услугите на центъра се възползват не само нашите членове, но и предприятия извън асоциацията.

Какви са основните приоритети на Асоциацията с оглед защитата на интересите на този бранш?
В момента в Асоциацията членуват около 35 физически и юридически лица, работещи в областта на каучуковата промишленост, обединени около общите идеи за издигане авторитета на бранша, привличане на млади специалисти, поддържане и повишаване нивото на квалификация на работната ръка, създаване на благоприятни условия на труд, защита на интересите на фирмите от бранша при разработване и актуализация на нормативни документи и съвместно решаване на съществени за бранша проблеми.

Краткосрочната програма на БАКП, приета на Общото събрание през м. октомври 2013 г., включва провеждането на традиционната за нашата Асоциация Международна научно-практическа конференция по проблемите на каучукопреработващата промишленост.

През есента на 2013-та стартирахме и една нова за БАКП инициатива – организиране на Дни на отворените врати за посещение във фирмите-членове на нашата Асоциация. Първите домакини бяха фирма ГАМА от гр. Бяла – един от най-активните наши членове.

Един от сериозните проблеми пред нашата асоциация е съществуването на голям брой лицензионни и разрешителни режими, които допълнително затрудняват оперативната ни дейност. Ръководството на Асоциацията подготвя обосновани искания за преразглеждането им, които да бъдат обсъдени на срещи с БТПП и БСК и представени пред съответните компетентни институции в България.

Какво е състоянието на каучуковата промишленост в България към момента? Какви са особеностите на местния пазар?
По данни на НСИ на годишна база спрямо март 2012 г. спадът на промишленото производство в преработващата промишленост е 3,5%, но при производството на изделия от пластмаси и каучук е налице увеличение със 7,9%.

През 2012 г. в производството на каучукови изделия са реализирани и значителни инвестиции – около 100 млн. лева. През същата година

ТЕКЛАС-БЪЛГАРИЯ откри нови производства за каучукови и пластмасови изделия в Кърджали с над 400 работника и перспектива в близко бъдеще да разшири производствата с наемане до 2000 работника. Темпът на нарастване на износа при производството на каучукови изделия превишава средния за останалите подсектори в химическия сектор, като тази разлика се засилва в последните години.

Интересна е динамиката на персонала в сектор Производство на изделия от каучук, където минимумът е през 2009 г., а през следващите години броят на заетите непрекъснато расте, като през 2012 г. даже надвишава броя на заетите през 2008 г. Като се имат предвид инвестициите и намеренията на инвеститорите в тази насока, може да се очаква положителните тенденции да се запазят през следващите години.

Това благоприятно развитие е важно и от социален аспект, тъй като каучуковата индустрия поглъща работна сила с не особено висока квалификация и предприятията са разположени в региони и населени места с висока степен на безработица и ниска квалификация на населението.

Ето защо е важно тази тенденция да се подкрепи, а в новите центрове на тази индустрия да се осигури придобиване на необходимата квалификация на заетите в нея.
Друга положителна тенденцията на работната сила в сектора е бързото подмладяване на състава на работещите в последните две години.

Как определяте технологичното ниво на българските производители на каучукови изделия?
След закриване производството на синтетичен каучук в Лукойл-Нефтохим производител на каучук в България няма. Разбира се, че от предприятията, произвеждащи каучукови изделия, най-високо е технологичното ниво на предприятията, в които са вложени чуждестранни инвестиции.

Ние, по-голямата група фирми, правим всичко възможно със собствени сили да се задържим на средно технологично ниво, инвестирайки както в подмяна на линии и възли от оборудването, така и в обучението на персонала.

Разширяването и повишаването на ефективността на производствата на каучукови изделия чрез увеличаване на дела на оползотворяваните вторични ресурси и повишаване на енергийната ефективност все повече ще зависи от внедряването на иновационни технологии и по-ефективна система за разделно събиране на генерираните отпадъци.

По ваши наблюдения какъв процент от ежегодните инвестиции на компаниите са отредени за автоматизация и повишаване на енергийната ефективност на производството?
Нямаме точна статистика по този въпрос, но всъщност това са основните обекти на инвестиции и вероятно около 80% от средствата, които нашите колеги успяват да отделят, са за технологично обновление и енергийна ефективност.

Голяма част от фирмите, членуващи в БАКП, закупиха машини и линии с помощта на средства по ОП Конкурентоспособност по линия на технологична модернизация и енергийна ефективност.

Какви са основните проблеми и предизвикателства пред компаниите, работещи в каучуковата промишленост? Как виждате развитието му в краткосрочен и средносрочен план?
Както е видно от горните данни, нашият бранш се развива изключително динамично, за радост, в положителна посока. Надяваме се, че тя ще се запази и през следващите години и ще успяваме да се справяме с многото предизвикателства, а именно: строгото законодателство в областта на опазване на околната среда, регистрационните и лицензионни режими, липсата на обучени и подготвени кадри със средно и висше образование, негативния имидж на нашия бранш, липсата дори на акредитирани лаборатории, които да доказват пред чуждестранните клиенти качеството на нашите продукти. А то в никакъв случай не отстъпва на европейското.

Новият брой 7/2018

брой 7-2018

ВСИЧКИ СТАТИИ | АРХИВ

Top