Българските инженерингови фирми в ЕС

БизнесСп. Инженеринг ревю - брой 1, 2008

Българските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕСБългарските инженерингови фирми в ЕС
 

Една година след приемането ни в общността инженеринговият бранш демонстрира оптимизъм и самочувствие

Мащабно маркетингово проучване сред инженеринговите фирми в областта на индустрията извърши редакцията на списание Инженеринг ревю. С усилията на целия екип, редакцията проучи, запита и анализира бизнес нагласите сред представителна част от инженеринговите фирми, работещи в индустрията във връзка с изтичането на първата година от членството ни в Европейския съюз. До редакционното “затваряне” на броя в маркетинговото проучване се включиха 52 инженерингови фирми. Благодарим на колегите, отзовали се на инициативата ни. Поради широката обхватност на инженеринговия бранш, редакцията поднася извиненията си на тези, които вероятно сме пропуснали да поканим да вземат отношение по темата.

Общите изводи от направеното проучване сочат, че българските инженерингови фирми показват

Увереност и високо профе-сионално самочувствие

както и активност в търсенето на бизнес възможности извън страната. Преобладаващ дял от анкетираните все още не са се възползвали от европейските програми за развитие, но около 1/3 са в процес на подготовка, а друга 1/3 “виждат” възможности в това отношение. От отговорите на въпроса кои са областите от индустрията, в които се наблюдава най-сериозен инвестиционен интерес, 40% са посочили строителството, а 33% - енергетиката. Непосредствено след тях, но с далеч по-скромните 12%, са хранително-вкусовата индустрия и туризмът. Потенциал за развитие има и в производството на строителни материали, телекомуникациите, металургията, фармацията и преработвателната индустрия.

Повече от 1/3 или 38% посочват енергетиката като сектора, в който се очаква най-сериозен инвестиционен интерес в бъдеще, следван от строителството (15%), туризма (10%), инфраструктурата и машиностроенето с по 8%.

Бизнес климатът днес по-благоприятен от 2006 г.

Достатъчно красноречиви са и резултатите, получени в отговор на въпроса “Как оценявате бизнес климата в страната в сравнение с преди присъединяването ни в Европейския съюз” (фиг.1). Шестдесет и два процента от анкетираните считат, че в момента бизнес средата е по-благоприятна от времето преди членството на България в Европейския съюз. Около 1/3 от анкетираните - 27%, не виждат промяна в пазарния климат. Едва 8% от анкетираните считат, че днес бизнес средата в инженеринговия бранш е по-неблагоприятна.

Със следващия въпрос попитахме инженеринговия бранш “вижда” ли нов ръст в инвестициите през 2007 г. В отговор на този въпрос, определящ в значителна степен състоянието и перспективите за развитие пред инженеринговия бизнес в областта на индустрията, половината от анкетираните смятат, че има инвестиционен ръст, но той е незначителен (фиг. 2). Приблизително 1/3 не виждат промяна, докато 17% считат, че ръстът в инвестициите през 2007 г. е много сериозен. Едва 2% от анкетираните са посочили, че не само няма инвестиционен ръст, но по-скоро се наблюдава отлив.

Индикации за интерес от западни инженерингови компании

Със следващите два въпроса се обърнахме към инженеринговия бранш за мнение доколко българската индустрия е станала “по-привлекателна” за чуждестранни конкурентни инженерингови фирми след присъединяването ни към ЕС. На въпроса “Навлязоха ли непредставени до момента у нас западни инженерингови фирми” (фиг. 3) 17% от анкетираните отговарят утвърдително, подчертавайки, че става дума за мощни западни компании. Повече от половината, обаче, са по-умерени в отговора си и считат, че са налице индикации за интерес от страна на нови за българския пазар западни инженерингови фирми. Двадесет и три процента от анкетираните не виждат пазарна промяна.

За сметка на това, в отговорите на следващия редакционен въпрос “Увеличи ли се интересът към българския пазар на представени у нас чуждестранни инженерингови компании след 1.01.2007 г.”, отсъства преобладаващо становище (фиг. 4). Приблизително еднакъв дял от анкетираните считат, че интересът на чуждестранните компании към пазара у нас се е увеличил сериозно (37%), докато 35% “виждат” само незначителна промяна в положителна посока. Съответно, 23% от анкетираните не виждат промяна. Само 2% от участниците в проучването мислят, че след приемането ни за членове за Европейския съюз интересът на представените у нас чуждестранни компании е намалял.

Сериозен процент – 44%, от българския инженерингов бизнес счита, че след присъединяването на България към ЕС се наблюдава и увеличена, макар и незначително, пазарна активност от страна на чуждестранни производители на техника и технически решения, представени у нас (фиг. 5). Двадесет и девет процента определят нарастването на пазарната им активност като сериозно, а 23% не виждат промяна в политиката на присъстващи на българския пазар чуждестранни производители. Нито един от анкетираните не е посочил, че пазарният интерес на чуждестранните производители е намалял.

Висок професионализъм на българските специалисти

Конкурентни ли са българските инженерингови фирми като финансов ресурс, професионална подготовка, срокове и качество на изпълнение на проектите на западните инженерингови компании, запитахме бранша със следващите три въпроса. Резултатите достатъчно красноречиво сочат, че българският бизнес има самочувствие като професионализъм, организация и качество на инженеринговата дейност. Повече от 3/4 от анкетираните или 77% са убедени, че като професионална подготовка българските специалисти не отстъпват на западните си колеги (фиг. 6). Дори 8% от анкетираните оценяват, че сме по-добре подготвени. Тринадесет процента считат, че професионалната подготовка на българските специалисти отстъпва на западните им колеги. Достатъчно красноречиви са резултатите и по отношение организацията на работа, сроковете и качеството на изпълнение на проектите от български инженерингови фирми в сравнение с конкурентни чуждестранни фирми. Сериозен дял от анкетираните – 69%, са убедени, че родният инженерингов бизнес е напълно конкурентен на чуждестранните компании (фиг. 7). Осем процента дори поставят българските инженерингови фирми в графата “по-добри сме, те дори ни отстъпват в редица отношения”. За сметка на това, 21% считат, че западните инженерингови фирми са по-добри от нас по отношение организация на работа, срокове и качество на изпълнение на проектите.

Закономерни са и резултатите в отговор на въпроса “Имат ли българските инженерингови фирми финансовия потенциал да се конкурират със западните инженерингови компании?”. Преобладаващият дял – 42%, от анкетираните са посочили отговора:

Да, но все още им отстъп-ваме по финансов ресурс

Едва 10% от анкетираните считат, че като финансов потенциал българските инженерингови фирми са конкурентни на западните, разполагайки и с достатъчна финансова стабилност (фиг. 8). Значително по-сериозен е делът (27%) на анкетираните, които са посочили, че българските инженерингови фирми не разполагат с финансовия потенциал на западните компании, но са достатъчно конкурентни. Петнадесет процента считат, че като финансови ресурси родните инженерингови фирми сериозно отстъпват на западните, като разликата в нивата е сериозна.

Близо половината или 48% от участниците в проучването са на мнение, че цените на инженеринговите услуги в областта на индустрията у нас все още отстъпват сериозно на тези в други държави от Европейския съюз (фиг. 9). Едва 6% от анкетираните определят цените на инженеринговите услуги като сходни с държави от общността. Останалите 44% са на мнение, че цените все още не са се изравнили, но постепенно се доближават.

Инженерният труд 4 пъти по-евтин от техниката

В непосредствена връзка с ценообразуването на инженеринговите услуги у нас и в други държави от Европейската общност е и следващият въпрос: “Какво е съотношението във финансовата стойност на един проект между инженеринговия труд спрямо вложената техника?”. Тридесет и пет процента от анкетираните са предпочели да не отговарят на този въпрос. Останалите отговори са изключително разнообразни. Все пак, преимуществена част от отговорите се концентрират около съотношение 20% инженерен труд/80% техническо оборудване или близко до него. Някои от анкетираните са посочили и по-неблагоприятни за цената на инженерния труд съотношения, например 10%/90%. Най-високата цена на инженерния труд спрямо вложената техника, посочена от участници в анкетата, е 60%/40%. Представители на българския инженерингов бизнес са посочили и съотношение във финансовата стойност на един проект между инженеринговия труд и вложената техника 50%/50%. Наред с изброените възможности, в някои от анкетите на посочени и други съотношения, които поради пренебрежимо малкия си дял и близостта си до изброените цифри не цитираме.

Едва 8% от анкетираните с над 50% български изделия в проектите

С анкетата се опитахме да хвърлим светлина и върху важния за бранша въпрос влагат ли в изпълняваните проекти българските инженерингови фирми техника с индустриално приложение, местно производство. Резултатите са достатъчно красноречиви - 35% от попълнилите анкетата са отговорили, че делът на българските изделия в изпълняваните проекти е под 10% (фиг. 10). Интересно е, че сред анкетираните е и фирма, която е посочила, че 99% от техниката, която използва, е родно производство, което е логично предвид факта, че става дума за български производител за КИП и А. Между 10 и 20% е делът на българските изделия, влагани от 19% от анкетираните. Повече от 20% е делът на българските изделия в реализираните проекти от 27% от участниците в анкетата. Едва 8% са българските инженерингови фирми, които са посочили, че над 50% от влаганите изделия в проектите са произведени в България.

Обобщените резултати от останалите въпроси от анкетата на списание Инженеринг ревю са показани графично на следващите страници.

Там можете да се запознаете и с коментари от представители на някои от фирмите, участвали в анкетата.




ЕКСКЛУЗИВНО
Top