Българските МСП вече имат изградена култура на кандидатстване по оперативни програми

МашиниВъв ФокусСп. Инженеринг ревю - брой 4, 2015

Българските МСП вече имат изградена култура на кандидатстване по оперативни програми

Станислав Младенов, представител на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП), пред сп. Инженеринг ревю

Уважаеми г-н Младенов, представете дейността на Българската асоциация на консултантите по Европейски програми (БАКЕП) на читателите на сп. Инженеринг ревю. Какви са основните цели и приоритети в ежедневната Ви работа?
Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) е сред водещите организации, които се занимават с европейски проекти у нас. Тя обединява усилията и потенциала на широк кръг от консултанти, които са ангажирани с различни дейности по оперативните програми. Основната й цел е да защитава интересите както на консултантите, така и на бенефициентите, тъй като те са нейни клиенти.

В рамките на Асоциацията има организирани тематични работни групи за всяка от оперативните програми, като всяка от групите участва в обществените обсъждания на схемите за финансиране. Изготвят се и множество становища и позиции към управляващите органи и респективно – към междинните звена, които имат за цел да подобрят функционирането на оперативните програми както в концептуален план, така и в практически аспект по отношение на изпълнението им.

Какви проекти и инициативи организира Асоциацията в подкрепа на дейностите по усвояване на средствата от европейските фондове?
Нека се спрем на ОП “Конкурентоспособност”, която е може би най-актуална към днешна дата. Досегашната процедура “Технологична модернизация в малки и средни предприятия (МСП)” сега е преименувана на “Подобряване на производствения капацитет на МСП”.

Схемата позволява закупуването на дълготрайни материални активи за подобряване на производствените процеси в предприятията. В най-общ план тук говорим за машини и съоръжения, както и дълготрайни нематериални активи, които са свързани с тяхното функциониране. Такива са софтуерните платформи за контрол на оборудването, CAD/CAM системите и др.

Наши членове участват в комитета за наблюдение на новата програма като представители на неправителствения сектор. Ангажираните с тази дейност специалисти от БАКЕП имат много сериозен експертен потенциал и опит в областта. Най-голямата сила на Асоциацията е добрата комуникация със съответните министерства и управляващи органи, както и с бенефициентите. Стремим се да участваме на всяко едно ниво, на което сме допуснати, в процесите на обсъждане на програмите и схемите.

Какъв е интересът към оперативните програми от страна на българските предприятия? Какво е нивото им на информираност по отношение на процедурите по кандидатстване за финансиране?
Можем да разграничим основно два типа предприятия. Едните са активни в търсенето на информация за оперативни програми. Обикновено такива организации през годините са формирали вътрешни звена за разработване на европроекти. Това са големи и средни предприятия с персонал над 150 души.

Другата група обхваща микро- и малки предприятия, които използват услугите на консултантски фирми. Те нямат практика сами да търсят подробна информация, но като цяло активно се интересуват от възможностите за технологична модернизация.
Нашите предприятия като цяло са в догонваща позиция по отношение на европейските компании. Ето защо интересът е голям.

В тази връзка адмирирам решението на министерствата на икономиката и енергетиката да пуснат настоящата процедура за подобряване на производствения капацитет с такъв сериозен обем на предвидените за усвояване евросредства – 150 млн. евро. Досега предприятията се състезаваха за приблизително три пъти по-малко. Утрояването на бюджета е много добра стъпка, тъй като е крайно време българските предприятия да се модернизират. Това ще доведе до повишаване на обемите на продукцията и приходите им.

Как оценявате реализацията на ОП „Конкурентоспособност” 2007-2013 и постигнатите резултати?
В началото сякаш страната ни не беше подготвена да управлява такива средства. Имаше много проблеми и неясноти, например субективността при оценката на проектите, процедурата по кандидатстване беше тежка.

В миналия програмен период се учехме да управляваме такива програми и забелязвам, че в много отношения сме си взели поука. Не беше добра практика експортно ориентирани производствени предприятия да се състезават в един и същи оценителен грид с други допустими предприятия като кабелните телевизии, например. Сега предприятията са разделени в три отделни групи.

Първата обхваща нискотехнологични производства в много широк спектър – от храни до пластмаса. Във втората група попадат високотехнологичните предприятия, включително компании от машиностроителния сектор до фармацията. Третата група са т. нар. интензивни на знания и услуги предприятия. Трите групи имат отделни бюджети.
Те ще кандидатстват поетапно и оценките на проектите им няма да се бавят.

Каква бе ролята на БАКЕП през миналия програмен период?
Най-голямото постижение на Асоциацията в рамките на програмния период 2007-2013 е, че успя да се утвърди като стабилен партньор на всички управляващи и договарящи органи. Успяхме до голяма степен да повлияем в положителна посока самите схеми и програми. Когато излязоха за обществено обсъждане насоките за кандидатстване на схемата за повишаване на производствения капацитет, там беше заложен един доста сериозен ограничителен праг в категория средни предприятия.

Те трябваше да имат 6 млн. лева сумарен оборот за 2012-2014 г. По предложение на Асоциацията този минимално изискуем праг беше намален на 3 млн. лева. По този начин успяхме да включим като потенциални бенефициенти един много голям кръг от предприятия.

Имахме много сериозно отношение и към промяната на самата методика за оценка на схемата. Направихме серия от мотивирани предложения и може да се каже, че сегашните критерии за оценка позволяват на предприятия, които не са чак толкова силни, но се развиват, да бъдат класирани и да получат финансиране. Имаме подобрение и по отношение на обективността на критериите и оценката.

Какви според Вас са основните предизвикателства, които ще поднесе новият програмен период 2014-2020? Какви са Вашите прогнози за резултатите от него?
Може да се каже, че българските малки и средни производства и предприятия вече имат изградена култура да кандидатстват по оперативни програми. Това ни позволява да напреднем технологично и финансово.

Вече ще се кандидатства по електронен път, което е добре, стига да имаме работеща система. В момента тя се тества за първи път в условия на такава голяма схема, което, според мен, ще доведе до редица технически проблеми. По предложение на Асоциацията ще подадем документите първо на хартия, за да видим как ще стартира системата, да се доизчистят неточностите и да бъдат придвижени проектните предложения. В последствие вече ще преминем към пълна електронизация на документите.

Очаквам в края на този програмен период да се сблъскаме с нещо, което досега сякаш сме подценявали. Ще бъде закупено хубаво оборудване, нови машини, но няма да има кой да работи с тях. Има производства, които не можем да обезпечим със заети лица. Квалифицираните кадри бягат в чужбина. Това е сериозен проблем, наред с качеството на трудовата сила.

Какви са препоръките Ви към компаниите, които планират да кандидатстват със свои проекти по ОП “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020?
На базата на препоръки от Европейската комисия в новия програмен период е заложено да има санкции при неизпълнение на заявените капацитети. Има четири показателя, които ще се следят. Те влизат в самото планиране на проектното предложение. В тази връзка ще има доста предприятия, които вероятно ще срещнат затруднение при попълването на формулярите.

За да не им се наложи след четири години да връщат пари заради пропуски или неточности на чисто документално ниво, е добре да потърсят сериозна професионална помощ. Бих посъветвал българските компании да се възползват от възможностите за консултация със специалисти, тъй като така ще елиминират риска от финансова корекция поради некоректно попълнени и подадени документи.

Българските малки и средни предприятия трябва да мислят малко повече за своето развитие в дългосрочен план, да увеличат обемите на продукцията си. Те не трябва да търсят най-евтината технология, а тази, която ще им донесе дългосрочни ползи.

ЕКСКЛУЗИВНО

Top