БГ индустрията и кризата

БизнесСп. Инженеринг ревю - брой 6, 2009

БГ индустрията и кризатаБГ индустрията и кризатаБГ индустрията и кризата

SWOT анализ на индустрията у нас от топ мениджъри на мащабни български икономически групи

Ако към днешна дата някои би могъл да разработи скала и методика, съобразно която с 99% вероятност да се прогнозира продължителността и дълбочината на кризата, той би бил безспорен лауреат на Нобелова награда за икономика. Също така ще има всички шансове да се нареди в челната десетка на най-богатите жители на планетата в следващата класация на списание Форбс. Без да търсим и очакваме невъзможни неща, в разгара на лятото се обърнахме към топ мениджърите на мащабни икономически групи в България, търсейки позицията им за днешното състояние на БГ индустрията. Потърсихме ги, защото сме убедени, че предвид мащабите на ръководените от тях бизнеси те разполагат с необходимите инструменти и ресурси, за да следят и международната, и родната действителност в много по-голямо “зрително поле” и с по-висока “разделителна способност”. За да бъдат посланията им в максимална степен еднозначни и съпоставими, им зададохме четири въпроса, изясняващи с приближение четирите фактора на популярната техника за стратегическо управление, наречена SWOT анализ. В допълнение към тях бихте могли да прочетете и прогнозите им за темпа на развитие на сектора до края на настоящата и през следващите две години. Редакцията би искала да изкаже благодарността си към мениджърите, които въпреки натоварената си програма и сезона на отпуските, намериха време да отговорят на въпросите ни. В настоящия брой на списанието публикуваме коментари на Данета Желева, Васил Велев и Христо Ковачки. Още мнения очаквайте в следващите ни броеве.

Усвояването на Европейските фондове - приоритет на държавата

 


Васил Велев, изпълнителен директор
на Стара Планина Холд АД и председател на УС на Асоциацията на Индустриалния капитал в България (АИКБ)

Кои са най-силните страни на БГ индустрията в условията на икономическа криза?
Индустрията e секторът, който пострада най-силно от икономическата криза. Практически от четвъртото тримесечие на миналата година в него започна оптимизиране на персонала и разходите, които сега са на ниво минимум. Както многократно вече сме отбелязвали, тази криза не се дължи на икономическата обстановка в България, а на рязко намалелите поръчки както от ЕС, така и от САЩ и от Русия. Трябва да се каже, че при този спад в световната икономика не може една отделна държава да противодейства, но могат да се положат индивидуални усилия ударите да бъдат ограничени до поносим минимум.
В сегашния момент българското правителство трябва да предприеме конкретни и бързи стъпки в подкрепа на българската икономика, в борбата срещу корупцията и сивия сектор. Защото именно корупцията и сивият сектор са важни фактори при избора на дестинация от инвеститорите. Не бива да пренебрегваме и факта, че България и сега е шампион по най-ниски ставки при преките данъци в Европейския съюз. Убедени сме, че това трябва да се запази, за да може държавата ни да предлага една добра бизнес среда.
Друг плюс в условията на тази криза е, че българският бизнес в областта на производството е преживял доста тежки моменти в миналото и мениджърите у нас имат опит от предишното трудно за икономиката десетилетие.
Провеждане на национални кампании за насърчаване потреблението на стоки, родно производство, също са сред възможностите за справяне с кризата, защото когато купуваме български стоки, плащаме заплати на работниците и служителите в България и пълним бюджета на държавата. Подобни кампании ще спомогнат и за налагането на нови еталони, които ще представят българските изделия в по-голяма степен като качествени, отколкото като евтина стока.

Кои са най-слабите страни на БГ индустрията в днешната пазарна ситуация?
Най-силно пострадаха всъщност най-добрите - експортно ориентираните компании, а не както се очакваше - фирми от строителството и от сферата на недвижимите имоти. За съжаление, този спад е от порядъка на 50%, а в някои случаи дори е три пъти под предишните нива на продажби. Една компания не може да поддържа същия персонал при намалени продажби, без да фалира. В същото време, съкращавайки голяма част от персонала си, тя губи своята жизнеспособност. Последващото й възстановяване би било много трудно, а още по-трудно би било връщането на продажбите, които е правила преди.
Ето защо за запазване на човешките ресурси и ограничаване на ръста на безработицата е необходимо да се използват максимално всички инструменти на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Националния план за действие по заетостта. В тази връзка Асоциация на индустриалния капитал в България предложи на българското правителство и парламент пакет от антикризисни мерки за подобряване на социално-икономическата среда. Специално внимание в тези мерки се обръща на тези за запазване на човешките ресурси в компаниите, преминали на намалено работно време и заплащане на стипендии за квалификация и преквалификация на техните служители. Като добра практика в тази насока могат да се споменат действията на държави като Италия, Австрия и Германия. Там държавата плаща до 80% от заплатите в компании с рязък спад на продажбите в продължение на 12 месеца. Смятам, че посочената схема е особено подходяща за България и ще спомогне за добрите ни позиции след кризата. Друга предложена от нас мярка е увеличаване на годишните лимити за неплатен отпуск и работа при намалено работно време. Това също би било мярка, спомагаща съхраняването на персонала в компаниите.

Какви възможности предлага кризата на българския бизнес в областта на индустрията?
Увеличаването на капитала на Българската банка за развитие (ББР), с който да се кредитира бизнесът, е едно от предложенията ни, за които споменах. Първите 500 млн. лв., които отпусна ББР на търговските банки в България за финансиране на малки и средни предприятия, дадоха добро отражение. Това говори, че подобни действия биха били успешни и в бъдеще.
Като други конкретни мерки, които предложихме на правителството, могат да се посочат още исканията ни за предоставяне на максимална степен на гъвкавост и свобода на работодателите при прилагането на антикризисни програми (планирани съкращения с ангажимент за последващо преференциално възстановяване на работа); по-бързо решаване на проблемите с междуфирмената задлъжнялост; промяна в законодателството с цел по-нататъшно намаляване на броя на лицензионните и разрешителните режими в икономиката и свеждането им до минимално изискуемите от законодателството на ЕС, както и още много други.
Да не забравяме и най-голямата ни възможност като страна, членка на Европейския съюз, а именно - усвояването на Европейските фондове и управлението на оперативните програми. Предложените от нас мерки в подкрепа на българския бизнес включват разработване на програмни схеми с оглед осигуряване на по-значителен финансов ресурс за периода 2009 – 2010 г. Става въпрос за преразпределяне на интензивността на финансиране към годините на кризата; ускоряване на процеса за кандидатстване, оценка и подписване на договори за изпълнение, включително опростяване на предварителния подбор и регламент за участие. Необходимо е ефективно управление на еврофондовете, разработване на специални мерки за прозрачност; преосмисляне на приоритетите в оперативните програми и др.
С тези и всички други мерки, предложени от АИКБ вярваме, че социално-икономическото развитие на страната ще се подобри и ще излезем от кризата с добри стартови позиции.

В каква посока и с какви темпове очаквате да се промени пазарната активност до края на 2009 г., и през следващите две години?
За съжаление, кризата продължава да навлиза все по-дълбоко и се разраства. Наблюдава се възстановяване на позабравени практики като плащане в натура, прехвърляне на плащанията и т.н. Според нас възстановяването ще започне едва през следващата година и ще бъде много бавно. Най-вероятно ще минат години, преди да се върнем на нивата на продажби от 2008 г.

Кризата крие възможности за преструктуриране, оптимизиране
и окрупняване на бизнеса

 

Данета Желева, главен изпълнителен директор на Индустриален холдинг България АД

Глобалният характер и мащабът на икономическата криза предполагат много обширен и задълбочен анализ. Това крие голям риск от погрешни изводи, което обяснява и предпазливостта от даване на прогнози, дори от водещите световни икономически и научни центрове и институции. В тази връзка безспорно коментарите на следващите въпроси са пречупени през призмата на проблемите и възможностите на отраслите, в които оперират дружествата от групата на Индустриален холдинг България.

Кои са най-силните страни на българската индустрия в условията на икономическа криза?
Основно предимство е възможността да се постигне добра себестойност на база ниската цена на работната сила и относително добрата квалификация на кадрите. България е с най-ниската средна заплата от останалите държави в Европейския съюз.

Кои са най-големите слабости на българската индустрия в днешната пазарна ситуация?
Ниските ефективност и производителност, както и недостатъчното внедряване на нови технологии, правят българската индустрия неконкурентна, още повече в условията на световна финансова и икономическа криза.

Какви възможности предлага кризата на българския бизнес в областта на индустрията?
Значителното понижение в цените на суровини и материали в световен мащаб, както и улесненият достъп до квалифицирана работна ръка предлагат добри възможности за постигане на по-добра цена на произвежданата продукция. Наблюдават се и тенденции в посока изнасяне към нашата страна на някои видове бизнес от държавите в Западна Европа. Не са за пренебрегване и възможностите за преструктуриране, оптимизиране и окрупняване на бизнеса, които иначе в период на подем е сложно да бъдат реализирани.

Кои са най-големите удари, които ще понесе българската индустрия от икономическата криза? Как биха могли те да се неутрализират или минимизират?
Най-големият проблем за индустрията, разбира се, е липсата на поръчки и канцелирането на съществуващи такива. Тези фактори, съчетани със затруднен достъп до финансиране и все по-забавяща се икономическа активност, значително затрудняват работата на стопанските субекти. Не е за пренебрегване и високият размер на безработицата, който определено влияе негативно не само на бюджетните разходи, но дори и на мотивацията на заетите лица.
В тази ситуация най-положително би се отразила подкрепата на държавата, под формата на различни социални програми за компенсиране на намалено работно време, почасова заетост или адаптиране и преквалификация на работниците и служителите. Необходимо е и вземането на мерки за по-бързо или поне своевременно възстановяване на ДДС, за да може по-точно да бъдат планирани паричните потоци на фирмите в условията на дефицит на финансиране и висока междуфирмена задлъжнялост. От изключителна важност са и инфраструктурните проекти, които биха могли частично да компенсират липсата на поръчки в някои сектори на българската индустрия.

В каква посока и с какви темпове очаквате да се промени пазарната активност до края на 2009 г. и през следващите две години?
Не очаквам бърза и положителна промяна на пазарната активност до края на годината. През 2010 г. очакванията ми са по-скоро за запазване на нивата от 2009 г. Мисля, че едва през 2011 г. бихме могли да наблюдаваме съществен положителен тренд в икономиката.


Препоръчвам на всички, които правят бизнес да инвестират в производство

 

 

Христо Ковачки, бизнесмен, председател на Българска индустриална камара

Кои са най-силните страни на българската индустрия в условията на икономическа криза?
Много пъти съм казвал, че освен заплаха, кризата е и нова възможност. Вярвам, че предприемчивостта на българския бизнес е изключително силна черта. Благодарение на нея, направихме равносметка на инвестиционните си планове, създадохме корпоративни антикризисни програми, потърсихме нови пазари. Считам, че в момента най-важно е да се съхранят екипите, т.е. хората, без които компаниите губят своя облик и не могат да продължат развитието си. Мисля, че в българските фирми работят изключително качествени специалисти, които могат да спасят компаниите.

Кои са най-големите слабости на българската индустрия в днешната пазарна ситуация?
България не осигурява голям пазар. Затова българските компании трябва да повишават непрекъснато своята конкурентноспособност, за да успяват да изнасят произвежданите продукти на външни пазари. За момента производствените обеми са неголеми. При това, голяма част от суровините се внасят. Като слабост на българската индустрия бих посочил и факта, че голяма част от производствата са твърде енергоемки и ниско технологични. Поради изброените причини, предизвикателствата пред всички български производители са значителни.

Какви възможности предлага кризата за българския бизнес в областта на индустрията?
Българските производители са средни и малки компании, в сравнение с големите европейски конгломерати. Това им дава възможност да бъдат по-гъвкави. Сигурно сте чували за една много известна в света на бизнеса книга ”Не големите изяждат малките, а бързите - бавните”. Мисля, че това е логиката, която ще ни изведе напред. Ако българското правителство успее да създаде добър инвестиционен климат и да облекчи административния режим, индустрията ни ще съумее да отговори на заплахите от кризата. Най-основното и най-важното и за бизнеса, и за държавата остава експортът. Европейският съюз е голям пазар, на който българските производители е добре да намерят своята реализация. Това е пътят да намалим отрицателното салдо по външнотърговския баланс и да стабилизираме икономиката си.

Кои са най големите удари, които ще понесе българската индустрия от икономическата криза? Как биха могли те да се неутрализират или минимизират?
Първият удар вече е налице, и това несъмнено е спирането на субсидиите от европейските програми. Корупцията в държавата ни спря средства, които производителите можеха да използват за повишаване на своята конкурентноспособност. Ще ви дам пример с българското селско стопанство – от една страна спряха субсидиите, от друга - България е с най ниска ставка в Европейския съюз. Как да произвеждаме? България от зеленчукова и овощна градина в Югоизточна Европа отдавна се е превърнала във вносител. Резултатите са 13% повишаване на цените на пресните зеленчуци тази година спрямо предходната. Такива примери има и в много други области. Моята препоръка към всички хора, които правят бизнес в България, продължава да бъде инвестиции в производство.

В каква посока и с какви темпове очаквате да се промени пазарната активност до края на 2009 г. и през следващите 2 години?
В голяма степен зависи от успеха на правителството да създаде добър имидж на България, както и добър инвестиционен климат за производителите у нас. Това би могло да привлече външни инвеститори. Не съм голям оптимист, че светът ще излезе бързо от кризата. Според мен предстои инфлация и чак след това бихме могли да тръгнем нагоре, да изплуваме. Мисля, че държавата ще осигури максимално съдействие на експортните производства, като енергетика, селско стопанство и туризъм, защото това е пътят за развитие на икономиката ни.

Коментарите са подредени по азбучен ред на имената на интервюираните.




Новият брой 8/2017

брой 8-2017

ВСИЧКИ СТАТИИ | АРХИВ

ЕКСКЛУЗИВНО
Top