БГ индустрията и кризата

БизнесСп. Инженеринг ревю - брой 8, 2009

БГ индустрията и кризата

SWOT анализ на индустрията у нас от топ мениджъри
на мащабни български икономически групи - продължение

В продължение на откритата в септемврийския ни брой инициатива да потърсим позицията на топ мениджърите на мащабни икономически групи в България за състоянието на БГ индустрията в днешния кризисен момент, в настоящия материал публикуваме коментар от Огнян Донев, председател на Съвета на директорите на Софарма АД.
Стартирахме рубриката, водени от желанието заедно да сглобим "пъзела" на днешната икономическа ситуация у нас, предлагайки ви мненията на утвърдени мениджъри, разполагащи с опита, инструментите и ресурса да познават, анализират и прогнозират бизнес климата в България.
В предишното издание на рубриката ви представихме мненията на Данета Желева, главен изпълнителен директор на Индустриален холдинг България, Васил Велев, изпълнителен директор на Стара Планина Холд и председател на УС на Асоциацията на Индустриалния капитал в България, и Христо Ковачки, бизнесмен, председател на Българска индустриална камара.
Редакцията благодари на отзовалите се на поканата ни мениджъри. В следващи броеве очаквайте още коментари по темата.

Положителни промени ще се наблюдават едва след корекция на причините, довели до кризата


Огнян Донев, председател на
Съвета на директорите на Софарма АД

Кои са най-силните страни на БГ индустрията в условията на икономическа криза?
В условията на настоящата криза едно от предимствата, от които индустрията ни може да се възползва, са конкурентните цени на българската продукция. С оглед на ограничената покупателна способност на всички пазари, родните продукти са добра алтернатива на по-скъпите си чуждестранни аналози. Типичен пример за това е фармацевтичния бизнес, който благодарение на високото качество на продуктите и по-ниската себестойност отчита допълнителни приходи и възможности за реализация на нови пазари.

Кои са най-големите слабости на БГ индустрията в днешната пазарна ситуация?
В голяма степен индустрията ни търпи последствията, наследени от предишни периоди, които особено по време на криза допълнително засилват негативните ефекти. Сред тях са остарелите технологии, с които работят голяма част от предприятията в страната. Това води до по-висока енергоемкост и по-ниска производителност, което допълнително усложнява възможностите за развитие на българския бизнес.

Какви възможности предлага кризата на българския бизнес в областта на индустрията?
В условията на криза, наред с отрицателните ефекти, съществуват и някои положителни моменти, от които българската индустрия би могла да се възползва. Неиминуемо, за да се адаптира всеки бизнес към променената обстановка, едно от първите неща, които мениджмънтът на конкретната компания следва да предприеме, е да разгледа и коригира досегашната структура на бизнеса си и да оптимизира процесите и разходите, свързани с него. Това би довело до сериозни икономии. Също така би освободило значителен ресурс в момент на сериозно ограничаване на източниците на финансиране. Така че в тези времена кризата се явява като катализатор за решения, отлагани от дълго време.
Не трябва да се подценяват перспективите за инвестиции, които в момента съществуват. При правилна и разумно водена инвестиционна политика на пазарите в страната и чужбина, съществуват проекти, към които би могло да се погледне и които струват значително по-евтино от периода, преди кризата да настъпи.

Кои са най-големите удари, които ще понесе българската индустрия от икономическата криза? Как биха могли те да се неутрализират или минимизират?
Един от най-сериозните проблеми в настоящия момент е голямата вътрешнофирмена задлъжнялост, както и забавените плащания на държавните задължения към бизнеса. Особено ярък пример за това е фармацевтичният сектор, където неизпълнението на ангажиментите от страна на държавата сериозно затруднява ликвидността на компаниите и ги поставя в трудна ситуация. Като цяло всичко това влияе негативно върху инвестиционните процеси. За да може да се излезе максимално бързо от тази ситуация, своята роля трябва да изиграе и финансовият сектор. През последните месеци се усеща по-голяма активност от страна на банките, което е добър знак, защото пасивността им наред със затруднения и по-скъп достъп до финансиране, какъвто се наблюдаваше в началото на кризата, води след себе си до блокиране на всички бизнес процеси. Паралелно с това държавата също трябва да даде своя принос за облекчаване на пазарната среда, като създава максимален комфорт за бизнеса, създавайки му по-добри условия от гледна точка на бюрократични процедури, инфраструктура, адекватна съдебна система и не на последно място, изпълнявайки договорените си ангажиментите спрямо бизнеса.

В каква посока и с какви темпове очаквате да се промени пазарната активност през следващите години?
Въпреки желанието на всички за бърза промяна, не изглежда реалистично тя да се случи в следващата година или поне не във вида, който всички искат. Трябва да се има предвид, че тази криза в крайна сметка е резултат от дългогодишно натрупвани модели на поведение и правене на бизнес. И положителни промени биха могли да се наблюдават едва след осъзната нужда от корекция на причините. В противен случай всеки следващ свеж полъх в новите условия на пазара ще бъде застрашен от непроменения начин на мислене.




ЕКСКЛУЗИВНО
Top