Честотни преобразуватели за управление на електродвигатели

ЕлектроапаратурaСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 7, 2012

Честотни преобразуватели за управление на електродвигателиЧестотни преобразуватели за управление на електродвигателиЧестотни преобразуватели за управление на електродвигателиЧестотни преобразуватели за управление на електродвигателиЧестотни преобразуватели за управление на електродвигателиЧестотни преобразуватели за управление на електродвигателиЧестотни преобразуватели за управление на електродвигатели

Един от сериозните проблеми пред човечеството през следващите години е намаляване на консумацията на електроенергия, което означава по-ефективна работа на използваните уреди и съоръжения. Това важи в особена степен за електродвигателите, без които съвременната индустрия и транспорт са немислими – около 70% от електроенергията в промишлените предприятия се консумира от тях. Не по-малко съществен е проблемът в бита, където над половината от консумираната електроенергия е от електродвигателите във все по-многобройните домашни уреди.

Освен чрез подобрения в конструкцията на електродвигателите, сериозен ефект за намаляване на консумацията имат честотните преобразуватели (Frequency Inverter) FI, използвани за управлението им. Показателен е примерът с широкото им приложение в климатиците, които са сред най-големите битови консуматори на електроенергия. Масово е и производството на честотни инвертори за индустриални приложения, при това в широк спектър от параметри и конструкции.

Освен намаляването на консумацията, важно предимство на FI е възможността за плавно регулиране на оборотите на електродвигателите, което в много случаи подобрява експлоатационните характеристики на устройствата и системите, в които са вградени, или им придава нови качества. Сред най-икономичните електродвигатели са променливотоковите индукционни, чието управление се осигурява чрез FI. Според изследвания прилагането на честотни инвертори в този случай намалява консумираната електроенергия между 25% и 50%, като същевременно осигурява най-подходящите обороти за конкретните експлоатационни условия.

Принцип на действие на честотните инвертори
В съответствие с принципа на действие на индукционните електродвигатели техните обороти в минута са n = 120f/p, където f е честотата на захранващото напрежение, а р е броят на полюсите им. Следователно ефективен и рационален начин за регулиране на n е чрез промяна на честотата. Реалните обороти nr са малко по-малки от n поради известното от работата на този тип електродвигатели приплъзване (slip), но това не променя възможността за регулиране. Съществено е да се има предвид, че при малки n се получава максималният въртящ момент на електродвигателите чрез неголям стартов ток (мeжду 50% и 150% от номиналния). Това означава, че чрез задаване от FI на малки първоначални обороти се осигурява ефективно и икономично пускане на електродвигателите.

Поради възможността за регулиране на оборотите често вместо термина честотен инвертор се използват наименованията задвижване с променливи обороти (Variable Speed Drive) VSD, задвижване с променлива честота (Variable Frequency Drive) VFD и управление с променливи обороти (Variable Speed Control) VSC. При включване на електродвигателя постепенното увеличаване на оборотите чрез честотата е т. нар. плавен старт - функция, която е от ключово значение за много приложения. Подобно е положението и с плавното спиране на електродвигателите, поради което не са редки случаите на използване на FI само за тези две цели, а не и за регулиране на оборотите по време на работа.

Вероятно най-краткото и достатъчно точно определение за честотен инвертор (дадено от един от водещите производители) e “управляващо устройство за регулиране на оборотите или въртящия момент на променливотокови електродвигатели”. Идея за структурата на FI е показана на фиг. 1.

Напрежението от променливотоковата мрежа ACIN се превръща в постоянно U0 от блока AC/DC (наричан понякога Converter), който е еднофазен или трифазен токоизправител. Следва обратното преобразуване в променливо напрежение U1 чрез блока DC/AC (в някои случаи означаван като Inverter), което практически винаги се осъществява чрез широчинноимпулсна модулация (PWM).

Принципът на формиране чрез нея на практически синусоидално напрежение е изяснен на фиг. 2а. Контролерът Contr съдържа блок за генериране на триъгълно напрежение с честота обикновено между 2 kHz и 18 kHz (най-горната осцилограма) и правоъгълни импулси със същата честота, всеки от които е с определена продължителност, записана в паметта. Така с началото и края на всеки импулс се фиксират точки от синусоидата на изходното напрежение (General Sine Wave). Когато то е еднофазно, има две поредици от импулси, подавани на класическа полумостова (или мостова) схема, най-често реализирана с биполярни транзистори с изолиран гейт (IGBT). Едната от тях (T1) постъпва на гейта на горния транзистор на схемата, а другата (T2) - на долния, в резултат на което на електродвигателя се подава синусоидално напрежение. При трифазни електродвигатели трябва да има 3 еднакви синусоиди, изместени на 120° една спрямо друга, което изисква 6 подходящо разположени поредици от импулси и три полумостови схеми (фиг. 2б). И в двата случая импулсите постъпват на гейтовете на IGBT, към трите извода вдясно е свързан електродвигателят, а между горната и долната шина е приложено напрежението U0. Правоъгълните импулси са източник на смущения, за чието намаляване е желателно да се увеличава честотата им. Същевременно, за максимално точно формиране на синусоидата фронтовете на импулсите трябва да са максимално стръмни. Препоръчва се продължителността им да надхвърля 1 us, но това, съчетано с голямата им амплитуда на изхода на блока DC/AC, представлява сериозно натоварване за изолацията на електродвигателите. И не на последно място, често след всеки фронт се получава преходен процес под формата на синусоидални затихващи колебания, които могат да доведат до пробив в изолацията.

Максималната амплитуда от връх до връх на синусоидите е приблизително равна на U0, но може да се регулира чрез промяна на продължителността на отпушеното състояние на IGBT, т. е. на коефициента на запълване на импулсите – увеличаване на амплитудата се получава при голям коефициент (фиг. 2в). Честотата на синусоидалното напрежение и, съответно, оборотите на електродвигателя се променят чрез честотата на правоъгълните импулси, като и двете изменения в процеса на работа на FI се осигуряват от Contr.

За да се осигури работа и с постояннотокови електрозахранващи мрежи, някои FI имат допълнителен вход DCIN, чието постоянно напрежение се подава непосредствено на блока DC/AC (с прекъсната линия на фиг. 1).

Въртящият момент на електродвигателя с мерна единица нютон на метър (Nm) е T=9550 P/n, където Р е мощността на двигателя в kW и n e в об/мин (RPM). И тъй като Р е правопропорционална на амплитудата на синусоидата, се оказва възможно регулиране и на Т чрез Contr. Друга възможност за промяна на въртящия момент е чрез изменение на напрежението U0, като блокът AC/DC вместо с диоди се реализира с IGBT или тиристори, които се отпушват само през част от периода на входното напрежение ACIN отново под управление на Contr (с прекъсната линия на фиг. 1). Тази възможност по принцип може да се използва и при захранване на FI от постояннотокова мрежа, но е необходимо допълнително стъпало между вход DCIN и блок DC/AC. Важно е да се отбележи, че връзката между Contr и DC/AC е галванично разделена, практически винаги чрез оптрони. Освен това, трябва да се има предвид възможността за захранване на трифазни електродвигатели от монофазна мрежа, тъй като в зависимост от структурата си блокът DC/AC може да превърне напрежението U0 както в еднофазно, така и в трифазно.

Блокът OUT по принцип не е задължителен, но съществува в голяма част от честотните инвертори. Той съдържа филтри, тъй като изходното напрежение на блока DC/AC е поредица от правоъгълни импулси (горната времедиаграма на фиг. 3) и независимо от индуктивния характер на електродвигателя токът през него съдържа пулсации върху синусоидата (долната времедиаграма на фиг. 3). Според стандарта IEEE std - 1992 нелинейните изкривявания на напрежението не трябва да надхвърлят 5%, а на тока - 3%, като те се измерват в мястото, където електрическата мрежа влиза в сградата. По принцип хармониците създават допълнителни електромагнитни полета в двигателите, които могат да окажат нежелано влияние върху работата им. Освен това, при разпространяването им по електрическата мрежа могат да доведат до прегряване на трансформаторите и да повлияят на работата на други електронни системи. Не трябва да се забравя, че блокът OUT съдържа и схеми за контрол на някои параметри и за защита, които са разгледани в раздел “Специфични особености”.

От действието на токоизправителите е известно, че те консумират ток от мрежата само за кратки интервали от време, поради което в мрежата се създават хармоници (нежелателни и обикновено нормативно ограничени) и cosj има сравнително малки стойности. За приближаването му до 1 често в блока DC/DC се прибавя стъпало за корекция на cosj (Power Factor Correction), което при подходяща структура има допълнителен положителен ефект - позволява работата на FI с мрежово напрежение в широки граници (например 90-265 V). За да се осигури максимално ефективна работа на това стъпало, то също се управлява от Contr.

Добре известно е, че при определени работни условия електродвигателят може да се превърне в генератор, което в случаите на FI означава получаването на U0 над номиналното с опасност от повреда на някои стъпала в блока DC/AC. За избягване на това се използва “спирачка”, позната от други типове управления на електродвигатели. Тя представлява IGBT с резистор във веригата на колектора, свързан между двете шини на U0 (DC Bus Brake). При настъпване на споменатия нежелан режим IGBT се отпушва, резисторът се свързва между шините на U0 и напрежението намалява. Наличието на тази “спирачка” не е задължително, но се използва често в честотните инвертори.

Методи за управление. При преобладаваща част от приложенията е желателно в процеса на регулиране на оборотите въртящият момент Т на електродвигателя да не се променя. Максималният въртящ момент е Тm=F2=(U/f)2, където F е магнитният поток в междината между статора и ротора, U е напрежението на електродвигателя и f е неговата честота, пропорционални на която са оборотите. Следователно, за поддържане на T=const в процеса на промяната им трябва FI автоматично да променя и U за поддържане на U/f=const. Това е същността на най-масово използвания метод управление напрежение-честота (Volt/Hertz Control, V/f Method), който се прилага предимно за трифазни електродвигатели.

По-подробното му изясняване е направено чрез графиката на фиг. 4а, известна като Volt per Hertz Ramp. Пускането на електродвигателя се извършва чрез напрежение Vstart (Start Point), което след това се повишава, но без спазване на условието V/f=const. При достигане на честотата fboost (обикновено мрежовата) и, съответно, напрежението Vboost действието на метода започва, т. е. по-нататък напрежението се променя едновременно с честотата за поддържане на V/f=const. Това продължава до достигане на максималното напрежение Vbase на електродвигателя, определяно от (обикновено равно на) вече споменатото U0. Това е точката Base Point, при която честотата е fbase. С други думи методът е в сила само между fboost и fbase, където максималният въртящ момент остава неизменен. При по-нататъшно увеличаване на честотата напрежението остава неизменно и Т започва да намалява в зависимост от съответните характеристики на електродвигателя. Например електродвигател с 6 полюса при захранващо напрежение U0 = 400 V и мрежова честота 50 Hz започва да поддържа неизменен въртящ момент от nmin = 120x50 Hz/6 = 1000 об/мин. Ако на тези обороти съответства напрежение 40 V, то при захранващото напрежение оборотите ще са 10 пъти по-големи, т. е. nmax = 10000 об/мин и честотата е 500 Hz. За този случай V/f = 40 V/50 Hz = 0,8 V/Hz. Последното означава, че Contr трябва при всяка промяна на честотата с 1 Hz да променя в същата посока захранващото напрежение на електродвигателя с 0,8 V.

Съществува разновидност на метода, при която напрежението започва да се променя от 0, величините Vboost и fboost липсват, а fbase е равна на мрежовата честота. Това е показано на фиг. 4б, където въртящият момент e означен с М. Очевидно тази разновидност се използва за електродвигатели с малки обороти, като частта с намаляващ въртящ момент продължава най-много до удвоената мрежова честота, която някои производители отбелязват с fbase. Например има честотни инвертори с fbase = 70 Hz или 87 Hz.

Идея за техническата реализация на V/f метода е дадена на фиг. 4в. Оборотите се задават чрез вход SC, най-често чрез постоянно напрежение (обикновено 0-10 V или -10 ё +10 V), например получавано чрез потенциометър. Следва таблицата TBL със записани (в паметта на Contr) стойности на напрежението и честотата, на основата на които в блока SVC се формират координатите на точките от триъгълното напрежение (вж. фиг. 2а) за получаване на синусоидата. Те се подават на блока PWM, който активира в подходящи моменти от времето гейтовете на IGBT в блока INV, в чийто изход е свързан електродвигателят М.

Предимствата на метода са сравнително простата му реализация и регулиране на оборотите. Сред недостатъците са невъзможността от бързи промени на оборотите, те не могат да се задават с голяма точност (относителната грешка е около 1%), нито могат да се регулират в много широки граници (максималните стойности на отношението nmax/nmin са между 10 и 20, т. е. минималните обороти са 5-10% от максималните). За повишаване на това отношение се използва управление на въртящия момент чрез следене на консумирания от електродвигателя ток, т. е. на неговата мощност, като стойността му достига до 250. Трябва да се прибави, че в областта на намаляващ въртящ момент е възможно издаваният от електродвигателя шум да нарасне. Освен това, не трябва да се забравя, че при намаляване на оборотите се понижава и коефициентът на полезно действие на системата честотен инвертор - електродвигател. Например с конкретен електродвигател с мощност 11 kW при 375 об/мин се получава максимален к.п.д. 72%, докато при 1500 об/мин той е 88%.

В описаната основна разновидност на V/f метода не се измерват оборотите (не са необходими никакви сензори за това), откъдето идва наименованието му V/f Method Open Loop. Това е причината за спомената стойност на грешката на оборотите. Съществува вариант с обратна връзка (V/f Method Closed Loop), в който чрез сензор се измерват оборотите и чрез сравняване с желаните в Contr се изработва сигнал за корекция. Резултатът е значително подобряване на точността им и едновременно с това осигуряване на по-бърза промяна на стойността им (по-добра динамична характеристика на електродвигателя).

Като допълнение към V/f метода са разработени два начина за поддържане на желана стойност на въртящия момент (желана, а не максималната, определена от мощността на електродвигателя) на асинхронни електродвигатели. За целта стойността на Т се следи чрез токовете на трите фази на двигателя и се поддържа чрез необходимата промяна на захранващото напрежение около задавана стойност (Voltage Flux Control) VFC или на подавания му ток (Current Flux Control) CFC. В допълнение на това и двата начина осигуряват по-бърза смяна на оборотите и не позволяват прегряване на електродвигателя при малки обороти, където намалява възможността за самоохлаждане.

Друга разновидност е векторното управление (Vector Control), при който се държи сметка и за фазовата разлика между тока и напрежението на електродвигателя, тъй като мощността и, съответно, въртящият момент зависят само от стойностите на напрежението и тока, които са във фаза. За целта съществува допълнителен блок в техническата реализация, който определя частта от тока във фаза с напрежението и в зависимост от нея определя стойността на въртящия момент Т.

Блок за управление. В основата му са микроконтролери (MCU) или цифрови сигнални процесори (DSP), обикновено специално разработвани за управление на електродвигатели. Някои производители вече предлагат интегрални схеми, представляващи комбинация на DSP и MCU с означение DSP/MCU, пример за каквато е серията 56F801х. За изясняване на действието на блока на фиг. 5 е дадена конкретна схема, в която Rectifier, заедно с кондензатора в изхода му, е блок AC/DC на фиг. 1, Three-Phase Inverter е блок DC/AC, блок OUT липсва, а Contr е реализиран с DSP, като освен осигуряване на управлението на електродвигателя, той следи оборотите му чрез блока IRC, температурата на блока DC/AC заедно с постоянното му напрежение и ток. Целта на следенето на последните е при превишаване на максимално допустимите им стойности да се задейства блокът Fault Processing и в зависимост от конкретното конструктивно решение на FI да се изключи блокът PWM (най-често) или да се даде алармен сигнал. Температурата и минималното захранващо напарежение се следят от аналогово-цифровия преобразувател ADC и при преминаване на допустимите стойности чрез програмна (записана в неозначената на схемата памет на DSP) се взима съответното решение. Задаването на оборотите се прави чрез вход Speed Sеt-up например чрез бутони “увеличаване” (Up) и “намаляване” (Down), чрез постоянно напрежение 0 – 5 V, 0 ё ±5 V, 0 – 10 V или 0 ё ±10 V, чрез постоянен ток 0 – 20 mA или 4 – 20 mA, както и чрез управление от компютър. След подадената команда от блока Speed Command Processing полученият сигнал се сравнява с този за реалните обороти, получен от блока Speed Processing, на чийто вход постъпват правоъгълни импулси от блока IRC за измерване на оборотите. Понякога то се извършва от тахогенератор с изходно синусоидално напрежение, като в блока е вграден нискочестотен филтър и ограничител, който го превръща в правоъгълни импулси със същата честота. Резултатът от сравнението се обработва от пропорционално-интегралния регулатор (PI Regulator) и постъпва в блока V/Hz за осигуряване на работата според V/f метода. Върху захранващото напрежение U0 неизбежно има пулсации, които се намаляват чрез блока DC-Bus Ripple Cancel и така полученото “чисто” напрежение захранва блока за PWM. Вече бе изяснено, че импулсите на изхода му постъпват на гейтовете на IGBT в силовия блок за захранване на електродвигателя.

Разгледаната блокова схема е практически същата и при използване на MCU и DSP/MCU. За ползване в честотни инвертори тези три вида интегрални схеми трябва да имат flash памет с обем до десетина КВ и оперативна памет (RAM) до няколко стотици байта. Също трябва да се има предвид, че в повечето случаи някои от блоковете на ИС не се използват при реализацията на FI. От друга страна, твърде полезни са блоковете, позволяващи работа с интерфейси (например RS-232, RS-485, SPI, SCI, CAN и USB), чрез които може да се осигури управлението на електродвигателя. Към това трябва да се прибави и използването в някои FI на част от входно-изходните изводи с общо предназначение (GPIO) за свързване на светодиоди, релета и ключове и за задействане на аларми.

Предимства и недостатъци на честотните инвертори
Сред основните предимства, освен споменатото намаляване на разхода на електроенергия от електродвигателя, са по-доброто управление в сравнение с другите известни методи, по-малката стойност на напрежението за стартиране на електродвигателя, намалените разходи за поддръжка, възможност за управление от един FI на няколко електродвигателя, осигуряване на по-прецизна работа на устройствата с вграден FI.

Към недостатъците се причисляват по-дългото време за разработка, включващо създаването на необходимото програмно осигуряване, по-високата цена (т. е. по-големи първоначални разходи), загряването на електродвигателите при малки обороти, наличието по принцип на хармоници в изходното напрежение, които могат да се разпространят по електрическата мрежа.

Специфични особености
При разработката на FI производителите се стремят да прибавят допълнителни възможности за улесняване на ползването, подобряване на параметрите и удължаване на експлоатационния срок. Тук ще бъдат отбелязани най-характерните специфични особености, като всеки FI може да притежава една или повече от тях. Плавното намаляване на оборотите (Soft Stop) на електродвигателите вместо класическото им изключване е полезно, дори задължително в различни приложения, например задвижване на конвейер с крехки обекти. Функцията сигурно изключване на въртящия момент (Safe Torque Off) е в съответствие с европейските норми EN 60204-1 Section 5.4. Въвеждането й в FI предовратява опасността от нежелано (неочаквано) рестартиране на електродвигателя, което може да се случи при използване на обикновени изключватели. Освен това се осигурява по-бързо изключване на електродвигателя. За улесняване на обслужването съществуват системи за самодиагностика на повредите в FI. Например при намаляване на оборотите на охлаждащия ги вентилатор под определена стойност се включва алармен сигнал. Разработени са и програмни модули за контрол на стареенето на някои елементи в FI и подаване на съобщение кога да се извърши профилактика. Други програмни модули (PLC Functions) позволяват задаване на желани параметри на електродвигателите и контролирането им. В честотните инвертори за управление на помпи се вграждат блокове за следене на налягането на течността, а в такива за вентилатори – за контрол на въздушния поток. За удобство при ползването голяма част от FI (особено тези за индустриални приложения) са снабдени с многофункционални панели за управление и индикация на режима на работа на електродвигателите (например посока на въртене и обороти). Към някои модели се предлагат няколко панела за управление с различни възможности и еднакво конструктивно оформление, присъединявани чрез куплунг.

Експлоатационният срок на съвременните честотни инвертори обикновено надхвърля 10 години. Към множество модели се предлагат допълнителни комуникационни модули (Gateway) за свързване на FI в системи – CC-Link, DeviceNet, LonWork, Ethernet, Profibus/DP, Modbus RTU. Например един такъв модул за Profibus може да управлява до 32 честотни инвертора, с които обменя данни със скорост до 12 Mbps, като времето за свързване на даден FI e 23 ms. Предлагат се и модули за управление чрез Bluetooth.
Добре известно е, че във всяка електрозахранваща мрежа се случват краткотрайни “пропадания” на напрежението, които могат да предизвикат изключване на FI. Поради това съществуват модели с възможност за автоматично рестартиране в такива случаи – при изключване на мрежовото напрежение честотата на FI и оборотите на електродвигателя плавно започват да намаляват и при възстановяване на напрежението също така плавно се възстановят. Друга възможност е преодоляване на кратките изменения на мрежовото напрежение чрез добавяне последователно във входа на бобина (AC Choke).

За намаляване на електромагнитните смущения, излъчвани по мрежата, в повечето модели честотни инвертори като опция се предлага филтър (EMC Noise Filter, AC Reactor) на входа за мрежовото напрежение, който може да е вграден или конструктивно оформен като блок, лесно прибавян към FI. Ако филтърът е като самостоятелен възел, трябва свързващите проводници между него и FI да са възможно най-къси. Обикновено се изисква филтърът да удовлетворява изискванията на EN 61800-3, Category C3/C4, като FI се свързва към електрозахранващата мрежа с екраниран кабел, не по-дълъг от 5 m. В зависимост от управлявания електродвигател и експлоатационните условия, производителите предлагат набор от модели FI с различни филтри, например за ток на електродвигателя между 8 А и 180 А. Не трябва да се забравя, че във филтрите се губи мощност, обикновено между 6 и 70 W.

На изхода на FI може да се прибави филтър за намаляване на нежеланите отскоци на напрежението (du/dt Filter), чието конструктивно оформление обикновено е като самостоятелен възел за токове между 10 А и 2 kA при загуба на мощност в границите от 20 W до 1 kW. Също на изхода е възможно прибавянето и на филтър (Sinusoidal Filter) за получаване на напрежение, максимално близко до чистата синусоида. Неговото конструктивно оформление също е като самостоятелен възел за токове от няколко А до малко над 1 kA при загубна мощност от няколко десетки W до няколко kW.

За намаляване на пулсациите на постоянното напрежение на изхода на блока AC/DC (вж. фиг. 1) в някои модели FI се поставя компенсираща бобина (DC Reactor), която заедно с кондензатора образува нискочестотен филтър.

Излъчваните от честотните инвертори електромагнитни смущения обикновено са малки, но могат да повлияят чувствителни към електромагнитните полета устройства при разполагането им в непосредствена близост. В такива случаи се препоръчва екраниране на FI заедно с филтъра на входа.

По принцип оптималният начин за монтаж на FI е максимално близко до електродвигателя, което е причината да се предлагат електродвигатели с монтиран върху тях честотен инвертор. Когато връзката се осъществява с кабел, дължината му до 5 m се счита за безопасна. При по-дълги кабели (например захранване на няколко електродвигателя от един FI) споменатите отскоци на напрежението със затихващи високочестотни колебания се разпространяват по кабела, получават се отразени вълни и в отдалечения му край могат да имат няколко пъти по-голяма амплитуда, отколкото на изхода на FI. Това скъсява значително експлоатационния срок на изолацията на кабелите и на самия електродвигател. Нещо повече, напълно възможно е амплитудата да се окаже по-голяма от максимално допустимото изолационно напрежение, типичен пример за което са електродвигателите на конвейер, захранвани като правило от един FI. Решението е поставяне на нискочестотни филтри, най-често бобина (Load Reactor) във всяка от фазите на изхода на FI към електродвигателя.

Препоръки за експлоатация на честотни инвертори
Дават се в ръководствата за експлоатация на FI, които обикновено съдържат и инструкции за монтажа и ремонтните дейности. Тъй като при работата си FI отделя топлина, той трябва да се поставя на достатъчно разстояние от околни обекти (минималните разстояния от всички страни се дават в техническата документация). Настоятелно се препоръчва следене на температурата на електродвигателя, тъй като максимално допустимата му може да бъде надхвърлена при претоварване или ниски обороти. Важно е и заземяването – точките за това на честотния инвертор и електродвигателя трябва да бъдат свързани помежду си и към качествено заземяване чрез кабел с достатъчно голямо сечение. Предпазителите на FI трябва да са бавно действащи (Slow-Blowing). Кабелите за управление на FI трябва да са поне на 10 cm от водещите към електродвигателя, като е желателно да не са успоредни на тях.

ЕКСКЛУЗИВНО

Top