Д-р инж. Георги Милушев

ЛицаСп. Инженеринг ревю - брой 2, 2008

Д-р инж. Георги Милушев
 

Д-р инж. Георги Милушев

управител на Унитех

Като типичен представител на метрологичната общност в страната, Георги Милушев е инженер по образование. Възпитаникът на ТУ–София, специалност Електроизмервателна техника във Факултета по автоматика, не се задоволява с дипломата на магистър инженер и продължава професионалната си квалификация, защитавайки успешно докторска степен. Други факти от професионалната биография на Георги Милушев са основаването на фирма Унитех през 1992 г. и създаването на орган за контрол през 2007 г.

Зад сухите факти от професионалния живот на инж. Милушев, обаче, стои човек с нетрадиционно мислене и обществено ангажирана позиция. Днес, Георги Милушев е сред двигателите в организацията на Конференцията по метрология и метрологично осигуряване и деен радетел метрологичната общност у нас да има достойно място в съвременното общество. За качеството на висшето образование у нас споделя: “През 80-те години, специалистите ни бяха добре приемани в Европа и Америка, дори и без специална езикова подготовка. Сега младите хора считат с основание, че за да имат конкурентна квалификация, трябва да завършват поне последните степени на образованието си в чужбина. Това води и до отсъствието на квалифицирани кадри”. Категоричен е и по отношение отсъствието на приемственост в професията: “В момента се наблюдава липса на представители на средното поколение, т.е. тези, които могат и знаят, излизат в пенсия, а тези които са квалифицирани и следва да предадат опита си на по-младите, са извън страната. Идват току-що завършващите, без никакъв опит и практическа подготовка”.

Определям себе си

като позитивно мислещ некомерсиален човек със склонност към търсенето на хармония, потопен от съдбата в хаотична среда.

Научната работа и бизнесът

са съвместими. От определено ниво на изграждане на капацитет и технологичност на фирмата задължително трябва да вървят заедно, за да се запази тренда на развитие.

Качеството на образованието у нас

не съответствува на географското ни местоположение - в Европа, нито дори в Евразия. Все повече се приближава до качеството на образование в т.нар. развиващи се страни.

Метрологията е носител на

регулативност. Тя е предпоставка и елемент от йерархичното и подредено общество, респективно с дефинирани власт и отговорност. Когато, обществото не е в това състояние, метрологията е в немилост. Всички, които се ангажират с този бранш, влизат в апостолска и мисионерска функция.

Колегите метролози -

все по-малко са тези, които се определят като такива и са избрали да живеят и работят в България.

Бих определил българската метрология

като перспективна, но рискова за реализация област на фона на високата технологичност и норми на съвременното общество, с които се сравняваме, липсата на единна държавна концепция за бранша и тоталното отсъствие на кадри.

Големият залог пред бранша

е дали ще стане адекватен на съвременните нива на качество на живота, индустрията и технологичността.

Приемствеността сред инженерите

е необходимо условие, за да се развива един бранш. Настоящата ситуация е опасна за държавата и би могла да се реши само чрез стимулиране и внос на кадри, което излиза доста скъпо.

Добрият шеф

е индивидуално възприятие. Началникът е добър, когато защитава интересите на подчинените си и им осигурява възможност за обществено признание. Най-популярната форма на обществено признание е паричната, но има и много други.

Аз след 10 години

имам надеждата, че ще съм създал организация, която да ми позволи да се занимавам само с нови за мен области.

Добре свършена е работата,

която никой след теб не се налага да поправя. Всъщност ние пресъздаваме себе си в работата и другите добиват представа за нас по резултатите.

Обществените каузи

са всъщност лични каузи, за които сме намерили съмишленици в обществото. В този смисъл се опитвам да превърна идеите си в обществена кауза.

Не бих предал

бъдещето.

Бих преглътнал

да ме упрекнат в нерационалност или в това, че съм свършил чужда работа, когато виждам, че резултатът е съвършен или поне изпипан и красив.

Невъзможната сделка

зависи от приоритета на каузите - няма невъзможна сделка при спазени приоритети.

Големите удари в бизнеса

никога не се случват. Пречи ми образованието, възпитанието и може би някаква интелигентност. Всичките ми достижения са плод на много труд и позитивно отношение към хората.

Твърдението “А след мен и потоп”

никак не ми е присъщо. Съжалявам такива хора.

Малките ми радости -

когато сваля някаква отговорност от себе си или приключа с текущ ангажимент.

Бих си пожелал

спокойствие и здраве, за да мога да реализирам идеите си.

управител на Унитех

Като типичен представител на метрологичната общност в страната, Георги Милушев е инженер по образование. Възпитаникът на ТУ–София, специалност Електроизмервателна техника във Факултета по автоматика, не се задоволява с дипломата на магистър инженер и продължава професионалната си квалификация, защитавайки успешно докторска степен. Други факти от професионалната биография на Георги Милушев са основаването на фирма Унитех през 1992 г. и създаването на орган за контрол през 2007 г.

Зад сухите факти от професионалния живот на инж. Милушев, обаче, стои човек с нетрадиционно мислене и обществено ангажирана позиция. Днес, Георги Милушев е сред двигателите в организацията на Конференцията по метрология и метрологично осигуряване и деен радетел метрологичната общност у нас да има достойно място в съвременното общество. За качеството на висшето образование у нас споделя: “През 80-те години, специалистите ни бяха добре приемани в Европа и Америка, дори и без специална езикова подготовка. Сега младите хора считат с основание, че за да имат конкурентна квалификация, трябва да завършват поне последните степени на образованието си в чужбина. Това води и до отсъствието на квалифицирани кадри”. Категоричен е и по отношение отсъствието на приемственост в професията: “В момента се наблюдава липса на представители на средното поколение, т.е. тези, които могат и знаят, излизат в пенсия, а тези които са квалифицирани и следва да предадат опита си на по-младите, са извън страната. Идват току-що завършващите, без никакъв опит и практическа подготовка”.

Определям себе си

като позитивно мислещ некомерсиален човек със склонност към търсенето на хармония, потопен от съдбата в хаотична среда.

Научната работа и бизнесът

са съвместими. От определено ниво на изграждане на капацитет и технологичност на фирмата задължително трябва да вървят заедно, за да се запази тренда на развитие.

Качеството на образованието у нас

не съответствува на географското ни местоположение - в Европа, нито дори в Евразия. Все повече се приближава до качеството на образование в т.нар. развиващи се страни.

Метрологията е носител на

регулативност. Тя е предпоставка и елемент от йерархичното и подредено общество, респективно с дефинирани власт и отговорност. Когато, обществото не е в това състояние, метрологията е в немилост. Всички, които се ангажират с този бранш, влизат в апостолска и мисионерска функция.

Колегите метролози -

все по-малко са тези, които се определят като такива и са избрали да живеят и работят в България.

Бих определил българската метрология

като перспективна, но рискова за реализация област на фона на високата технологичност и норми на съвременното общество, с които се сравняваме, липсата на единна държавна концепция за бранша и тоталното отсъствие на кадри.

Големият залог пред бранша

е дали ще стане адекватен на съвременните нива на качество на живота, индустрията и технологичността.

Приемствеността сред инженерите

е необходимо условие, за да се развива един бранш. Настоящата ситуация е опасна за държавата и би могла да се реши само чрез стимулиране и внос на кадри, което излиза доста скъпо.

Добрият шеф

е индивидуално възприятие. Началникът е добър, когато защитава интересите на подчинените си и им осигурява възможност за обществено признание. Най-популярната форма на обществено признание е паричната, но има и много други.

Аз след 10 години

имам надеждата, че ще съм създал организация, която да ми позволи да се занимавам само с нови за мен области.

Добре свършена е работата,

която никой след теб не се налага да поправя. Всъщност ние пресъздаваме себе си в работата и другите добиват представа за нас по резултатите.

Обществените каузи

са всъщност лични каузи, за които сме намерили съмишленици в обществото. В този смисъл се опитвам да превърна идеите си в обществена кауза.

Не бих предал

бъдещето.

Бих преглътнал

да ме упрекнат в нерационалност или в това, че съм свършил чужда работа, когато виждам, че резултатът е съвършен или поне изпипан и красив.

Невъзможната сделка

зависи от приоритета на каузите - няма невъзможна сделка при спазени приоритети.

Големите удари в бизнеса

никога не се случват. Пречи ми образованието, възпитанието и може би някаква интелигентност. Всичките ми достижения са плод на много труд и позитивно отношение към хората.

Твърдението “А след мен и потоп”

никак не ми е присъщо. Съжалявам такива хора.

Малките ми радости -

когато сваля някаква отговорност от себе си или приключа с текущ ангажимент.

Бих си пожелал

спокойствие и здраве, за да мога да реализирам идеите си.




ЕКСКЛУЗИВНО
Top