доц. д-р Владимир Заманов, Технически Унивеситет - София: Интересът към роботиката сред студентите расте

Във ФокусСп. Инженеринг ревю - брой 2, 2015

доц. д-р Владимир Заманов, Технически Унивеситет - София: Интересът към роботиката сред студентите расте

доц. д-р Владимир Заманов, преподавател в Технически университет - София, пред сп. Инженеринг ревю

Уважаеми доц. Заманов, бихте ли се представили пред читателите на сп. Инженеринг ревю?
Завършил съм ТУ-София като първенец на випуск 1977 г. с дипломна работа по роботика. Следващата година работих в екипа създал първия български промишлен робот (РБ 210). Защитих дисертация по Роботи и манипулатори при проф. М. Константинов през 1982 г. Основател съм на Център по роботика в Стара Загора и на катедра Роботика на ТУ - София (1984 г.). Реализирал съм десетки изследователски и приложни задачи по роботи и автоматизация, представени в над сто публикации.

Какви учебни курсове водите в ТУ-София?
Преподавам роботика от 1979 г. в първото магистърско обучение, а понастоящем водя курсове по Мобилни роботи, Роботика и Роботи в медицината във факултет Автоматика, както и Индустриална роботика в магистърската програма „Компютърно проектиране и технологии в машиностроенето” и „Роботи за работа в рискови условия и опасни среди” пред специалност Инженерна екология. Развивам две лаборатории по манипулационни и по мобилни роботи, разполагащи със съвременна техника. Интересът към роботиката сред студенти от различни специалности расте.

Къде намират успешна реализация студентите, които обучавате?
Изучаването на роботи дава на студентите комплексен съвременен поглед към решаването на инженерни задачи. Мои дипломанти решават конкретни експериментални задачи и се реализират успешно в много водещи технологични компании в България и по света.

Бихте ли ни казали няколко думи за обучението по роботика в България – преди и сега?
Системно обучение по роботика в България започна през 1979 г. чрез двугодишен магистърски курс (Блок Б) и следдипломни специализации в ТУ-София под ръководството на проф. М. Константинов и учениците му, съобразно високото производство на индустриални роботи през осемдесетте години.

В последните две десетилетия то е по-ограничено и по-общо ориентирано, но интересът на младите хора към роботиката е висок. Знанията по роботика формират съвременна инженерна култура. Днес курсове в това направление има във всички технически университети в България. Разраства се мрежата от клубове и състезания по роботика на студенти и ученици.

Може ли да посочите интересни български разработки в областта на роботиката?
През златното десетилетие за индустриалните роботи на България се формира поколение от инженери по роботика, които работят професионално по целия свят. Днес разработките са предимно изследователски в сферата на мобилните обслужващи роботи. В индустрията се внедряват водещи световни марки: Fanuc, Motoman и др. Софийската фирма Спесима произвежда специализирани роботи за леярската промишленост в интеграция с немски производител на технологично оборудване. Има успешни реализации на роботи в медицината, рисковите дейности и др.

Какво, според Вас, е съвременното състояние на пазара на роботи?
Световният пазар на роботи се оценява на над 29 милиарда щатски долара, основно в сферата на манипулационните индустриални системи и около 3,45 милиарда щатски долара - за военни, логистични, инспекционни, медицински, подводни и др. професионални дейности, както и голям брой домашни, учебни и игрови роботи. Нашият пазар е малък и фрагментиран, но отворен и компетентен.

Къде работят интересни роботизирани системи?
Роботизираните системи в български производства са предимно за заваряване на метални изделия, боядисване в мебелни производства, за прецизни операции в стъкларски производства и др. Общият брой на работещите индустриални системи в света достигна 1 600 000 броя, а водещата област за приложение е автомобилната индустрия (Япония, Германия и др.). Обслужващата сфера предлага широко поле за разнообразни ефективни приложения.

Какви са основните тенденции в развитието на роботиката?
Нарастването на произвежданите в света индустриални роботи има устойчив темп от 15%, със стабилна прогноза за следващите 3 години. Китай вече е най-големият производител на такива системи. Устойчиво нарастват военните, медицинските, инспекционни роботи. Световни технологични лидери инвестират в развитието на следващите роботизирани технологии.

Новият брой 8/2017

брой 8-2017

ВСИЧКИ СТАТИИ | АРХИВ

ЕКСКЛУЗИВНО
Top