Енергийна ефективност в индустрията

БизнесСп. Инженеринг ревю - брой 7, 2005

Законова и нормативна база, обследване на сгради, пазар на сертификационни услуги

Едва ли има специалист от областта на индустрията, който не осъзнава значимостта на енергийната ефективност (ЕЕ) и ролята й на необходимо, но недостатъчно условие за конкурентност на произвежданите изделия, суровини, материали. Правната рамка в областта на индустриалната енергийна ефективност в страната е регламентирана от едноименния закон, приет през миналата година. Законът въвежда принципите, на базата на които следва да се провежда държавната политика за повишаване на енергийната ефективност. Базиран е на Енергийната стратегия на Република България, Директивите на Европейския съюз, отнасящи се до ЕЕ, Eвропейската енергийна харта, Протокола от Киото към рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и е съобразен с действащи закони в областта на ЕЕ в държави със сходна на страната ни обществена организация и икономика, уверяват от Държавната агенция по енергийна ефективност (ДАЕЕ). Прилагането на залегналите в Закона за енергийната ефективност принципи се въвежда чрез съпътстващите го поднормативни актове, а именно наредбите за енергийните характеристики на обектите; за сертифициране на сгради за енергийна ефективност; за обследване за енергийна ефективност и за обстоятелствата и реда за вписване на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност. Клаузите, залегнали в изброените наредби, са влезли в сила през януари тази година.

Задължително е обследването при консумация над 3000 MWh

В ролята им на енергийни потребители, индустриалните обекти се разглеждат като интегрирани системи, състоящи се най-общо от сгради и производствено-технологичен процес, на изхода на който се реализира конкретен продукт или услуга. В резултат на различните производства се натрупват емисии от парникови газове, които замърсяват околната среда. "Най-общо казано, целта на енергийната ефективност за индустриалните обекти може да бъде постигната, като се осигури оптимално протичане на производствено-технологичния процес с изискваното качество при минимален разход на енергия. В този контекст, управлението на разходите за енергия в едно производствено предприятие е ключова дейност в осъществяването на цялостен енергиен мениджмънт. Прилагането му води до снижаване на разходите за енергия при конкретното производство и намаляване на енергийната компонента в себестойността на крайния продукт или услуга, запазвайки неговото качество и конкурентноспособност", коментират необходимостта от прилагането на мероприятия, насочени към повишаване на енергийната ефективност в индустрията, от ДАЕЕ. По силата на българското законодателство, подлежащи на задължително детайлно обследване за енергийна ефективност са производители на стоки и услуги с годишно потребление на енергия, равно или по-голямо от 3000 MWh (чл.6, т.1 от Наредбата за обследване за енергийна ефективност, към ЗЕЕ). На основание чл.7, т.1 от същата наредба обследването се извършва задължително веднъж на три години.

"Потреблението на енергия трябва да се отнася към определен специфичен разход, т.е. разход за единица продукция, а не общо. От своя страна, потреблението е зависимо от използваната технология и съответното технологично оборудване. За да се направи едно обследване, се изисква подробно запознаване с технологичния регламент и разходните норми на енергия за единица продукция. В общия случай, резултатите от обследването ще бъдат една констатация на съществуващото положение и до известна степен оценка на специфичния разход на потребление на енергия. Защото, за да се направи оценка на специфичното енергопотребление, са необходими и много счетоводни документи, които фирмите трудно биха предоставили", коментират от фирми в областта на индустрията клаузите, залегнали в нормативния документ.

Въвеждат се т.нар. фирмени стандарти

За индустриални обекти официално признатият документ, удостоверяващ съответствие на енергийните характеристики на обекта с изискванията за енергийна ефективност, е т. нар. фирмен стандарт. Фирмените стандарти за енергийна ефективност се разработват в съответствие с методологията за пресмятане на годишен разход на енергия, заложена в наредбата за енергийните характеристики на обектите. Фирменият стандарт е индивидуален документ за всеки индустриален обект и еталонните стойности на енергийните характеристики на обекта се определят в стандарта съобразно вида на технологичния процес, гориво-енергийната система, електроенергийната система, топлоенергийната система и системите за водоснабдяване, сгъстен въздух, студопроизводство и др.

"През последните 2 години се наблюдава засилен интерес към намаляване на енергийните разходи, което е продиктувано от конкретните пазарни условия. В смисъла на казаното и двете заинтересовани страни - Агенцията и индустриалните предприятия, работят в една посока. Съществуващите нормативни документи, макар и "задължителни за индустрията", са само пожелателни. Липсват механизми и инструменти, стимулиращи въвеждането на енергоспестяващи мерки. Липсват критерии за енергоспестяване. Причината е, че не могат да се създадат сравнителни универсални критерии за енергоспестяване в индустрията. Липсват и санкции! Следователно, възниква въпросът доколко и как нормативната база би могла да изпълни замислените цели?", коментират специалисти от индустрията.

Сградите и системите се обследват комплексно

При обследване на индустриални обекти за енергийна ефективност, енергийните характеристики на прилежащите им сгради (промишлени и административни) се оценяват комплексно с промишлените системи. "Сградите, включени в индустриалната система, не се сертифицират отделно. След прилагане на предписаните при обследването енергоефективни мерки, промишлената система получава фирмен стандарт, в който са оценени и прилежащите сгради", заявяват от ДАЕЕ във връзка с обследването на енергийните характеристики на промишлените обекти.

Изискванията към лицата (физически или юридически), които имат законово право да извършват енергийни обследвания, се регламентират в ЗЕЕ (чл.18, ал. 1). "Според ЗЕЕ, лицата, занимаващи се с енергийни обследвания, трябва да са регистрирани по Търговския закон, както и да са акредитирани за извършване на енергийни обследвания. За да се гарантира обективност на обследването, лицата не трябва да са участвали при проектирането, изграждането и експлоатацията на обектите, които подлежат на обследване. Също така е необходимо да разполагат с необходимия персонал - физически лица, които имат необходимото образование, опит, както и завършен курс на обучение за обследване за енергийна ефективност", подчертават от ДАЕЕ. "За специализираните в областта на енергийното обследване лица курсът за обучение представлява сериозен финансов разход. Курсът на обучение по никакъв начин не дава на клиента гаранция, че фирмата, извършваща проучването, има достатъчен за целта опит", заявяват по повод обучението фирми, занимаващи се с енергийни обследвания.

До края на годината пазарът на сертификационни услуги ще е реален




ЕКСКЛУЗИВНО
Top