ГБИТК, д-р Мая Найденова: Арбитражният съд гарантира по-бързо, компетентно и справедливо разрешаване на спорове

ИнтервюСп. Инженеринг ревю - брой 1/2017 • 24.02.2017

д-р Мая Найденова, вицепрезидент на ГБИТК, пред сп. Инженеринг ревю
д-р Мая Найденова, вицепрезидент на ГБИТК, пред сп. Инженеринг ревю

д-р Мая Найденова, вицепрезидент на ГБИТК,
пред сп. Инженеринг ревю

Какво продиктува необходимостта от създаване на Арбитражен съд към Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК)?
Всеобщо известно е, че редовната правосъдна система в България продължава да бъде критикувана поради факта, че е податлива на влияние, че е бюрократична и бавна, въпреки че ситуацията значително се е подобрила в сравнение с тази отпреди десет или петнадесет години.

Все още липсващото доверие в българската правосъдна система – особено при чуждестранни контрагенти и най-често при сключването на важни договори, води до желанието в случай на спорове уреждането им договорно да бъде поверено на арбитражен съд вместо на редовните съдилища.

Причина за това е надеждата, че чрез избора на арбитър – професионалист, кратката продължителност на производството и останалите предимства на арбитражното производство, както например избора на език, ще се гарантира по-бързо, по-компетентно и по-справедливо при разрешаване на спорове.

Подобни постоянни арбитражни съдилища, вече действащи при десет други двустранни германски търговски камари в чужбина, а именно в Полша, Румъния, Турция, Франция, Холандия, Италия, Бенелюкс, Аржентина, Швейцария и Бразилия, станаха пример за създаването на такава независима институция и при ГБИТК.

Какви са ползите за българския бизнес от новосъздадения Арбитражен съд?
Целева група за арбитражното производство при ГБИТК са не само предприятия от Германия, съответно от немскоезичния правен свят, които извършват дейност или встъпват в търговски отношения в България, но и други чуждестранни предприятия и търговци в България, които могат да уговорят "неутрално" арбитражно производство на българска територия.

Български предприятия, които сключват договори с чуждестранни търговски партньори, могат вече да уговорят международен арбитраж в България, вместо да избират "скъпите" арбитражи в Париж или Виена.

Целите на съда са амбициозни. За подобрение на ефективността и една справедлива процедура в правилника му е въведен т.нар. процесуален план – страните, както и арбитрите, се обвързват да спазват специални процедурни правила.

Също така страните, арбитрите и администрацията се задължават да спазват т. нар. Комплайънс-кодекс за поведение на съда. Възнамеряваме да спазваме и принципа на публичност чрез публикуване на арбитражните решения.

На какво ниво функционира Арбитражният съд – национално и/или международно?
Може да се каже, че постоянният Арбитражен съд при ГБИТК е първият действително международен търговски арбитражен съд със собствен правилник за дейността и седалище в България, защото в органите – Президиум, Секретариат и Арбитражна колегия – са представени равен брой немски и български юристи и съдът в своя Правилник във всички отношения е ориентиран към модерното международно арбитражно право.

Президент на арбитражния съд е проф. Мариан Пашке – професор по търговско право в Университета в Хамбург, както и доктор хонорис кауза в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Вицепрезидент е известният юрист в областта на международния арбитраж проф. Екарт Брьодерман.

По отношение на спор между две български предприятия има все още ограничителни законови разпоредби. Например, по отношение на избора на материалното право – съгласно § 3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за международния търговски арбитраж, арбитражът прилага избраното от страните чуждо право само ако спорното правоотношение има такъв международен елемент, който според българското международно частно право води до прилагането на чужд закон.

Има ли вече съдът разрешени спорове и бихте ли посочили пример за успешно завършили производства?
Тъй като този съд беше създаден едва през лятото на 2016 година, към настоящия момент все още няма висящо производство, въпреки че организационно съдът вече е в състояние да води производства. Първо, търговците трябва да уговарят съответната арбитражна клауза на Постоянния арбитражен съд в договорите си.

Новият брой 8/2017

брой 8-2017

ВСИЧКИ СТАТИИ | АРХИВ

ЕКСКЛУЗИВНО
Top