Химера ли е газовата независимост

ЕнергетикаСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 4, 2009

Насоки за осигуряване на алтернативни източници за доставки на газ, според МИЕ


   Макар че януарските дни на тази година са минало, едва ли индустриалният сектор у нас скоро ще забрави преживяната газова криза. И най-слабата вероятност събитията да се повторят причинява много нерви на специалистите от промишлеността. Сигурно не един и двама от вас са участвали в спирането и последващия пуск на мощностите, което, предвид минусовите януарски температури, не навсякъде премина безпроблемно. Затова, днес, след като страстите поотшумяха, от една страна, а от друга, изминаха месеци от обявеното намерение на правителството да работи активно за ограничаване на зависимостта ни от доставките на газ от Русия, е време за отговори.
За информация, през януари широко бе дискутирано участието на България в проекта "Набуко", като алтернативен източник за газоснабдяване. Обсъждани бяха и други възможни начини за диверсификация на доставките, например изграждане на междусистемни връзки със съседни държави. Не бива да оставяме настрани и възможността за разширяване на капацитета на подземното хранилище в Чирен, както и за изграждане на второ газохранилище в района на Варна. Да коментират - тези и други насоки на газовата ни независимост, се обърнахме към експертите от Министерството на икономиката и енергетиката, отговорите на които бихте могли да прочетете в следващите редове.

Държавната политика е в три посоки
Политиката на държавата в сферата на сигурността на доставките на природен газ е насочена основно в три посоки. “От една страна, диверсификация на източниците на природен газ, т.е. осигуряване на други източници/доставки освен тези от Русия. Реализацията й е свързана с проекта “Набуко” и проект за изграждане на терминал за втечнен/сгъстен природен газ на егейското крайбрежие на Гърция, който да се ползва от България, Румъния, Македония и други държави. Втората стъпка включва изграждане на междусистемни връзки с преносните мрежи на съседните страни и интензифициране на търсенето и проучването за нефт и газ на територията на България и българската акватория на Черно море”, коментират от МИЕ.
“Третата мярка е трансформиране на газовото находище “Галата” - край Варна, в газохранилище. Формата на реализация на проекта и размерът на инвестициите в момента се обсъждат, както и участието на “Мелроуз” и държавата в него”, допълват от МИЕ.

Разширяване на газохранилището в Чирен
Както вече бе посочено, сред възможните варианти за гарантиране доставките на природен газ е свързването на газопреносната мрежа на България с тези на Гърция и Румъния. Според МИЕ, осъществяването на този вариант е реалистична и финансово осъществима стъпка, като осигуряването на средства е по-скоро въпрос от техническо естество, отколкото на възможности.
По отношение на газохранилището в Чирен от 2008 г. се планира разширяването му. “За целта са предвидени средства в инвестиционната програма на “Булгартрансгаз” ЕАД. Дейността ще се реализира на два етапа, като първият етап цели постигане на дневен добив от около 7 млн. куб. метра на денонощие, а при реализацията на втория етап се планира да се постигне до 9,5 млн. куб. метра на денонощие”, заявяват от министерството.

Проучване за залежи на нефт и газ у нас
Представители на Министерството на енергетиката уверяват, че държавата създава атрактивни условия за интензифициране на проучванията за нефт и газ в България, в т.ч. и за българските фирми, и планира да продължи тази си политика в бъдеще. Всички открити находища се разработват активно и за момента няма "замразени" газови находища на територията на България и в българската акватория на Черно море.
Сред последните открити газови находища в страната е това край плевенското село Девенци. Потенциалът му в момента се оценява. По отношение на търсенето на природен газ в Черно море, от Министреството заявяват, че поради високия геоложки и финансов риск от 1989 г. държавата не инвестира в търсенето и проучването на нефт и газ в Черно море. “Стимулираме ангажирането на български и чуждестранни фирми с тази дейност, която не е прекъсвала от тогава до сега”, допълват от МИЕ.
Добив на газ от газохидрати
Според публикации в различни източници, Черно море е едно от най-богатите находища в света на газохидрати. Това са химически съединения под формата на твърди вещества, в които е компресирано голямо количество газ. В един кубически метър газохидрат има около 160 кубически метра метан, показват анализи. Запознати твърдят, че в Черно море има огромни залежи, изчислявани на трилиони кубически метри, които могат да задоволят газовите нужди на страната ни поне за 1000 години напред, и то само в нашата шелфова зона.
В отговор на въпроса какви са перспективите за добив на газ от газохидрати в Черно море от Министерството на икономиката и енергетиката заявиха, че перспективите на този етап са по-скоро хипотетични и твърде неопределени, поради отсъствието на технологии за тази цел. За съжаление, опитите в тази насока изискват значителни средства и технологични възможности, които са във възможностите на ограничен кръг компании и държави, допълниха от МИЕ.

За проекта Набуко
Газопроводът “Набуко” ще пренася природен газ от източната граница на Турция до Австрия през територията на България, Румъния и Унгария. Общата му дължина е 3300 км. Предвиденият годишен капацитет е 31 милиарда кубически метра газ. Проектът се осъществява от компанията Nabucco Gas Pipeline International, учредена през 2004 г. във Виена. Първоначални акционери в компанията са: OMV (Австрия), MOL (Унгария), Transgaz (Румъния), BOTAS (Турция) и Булгаргаз (България). Всички учредители имат по равен брой акции. През февруари 2008 г. в дружеството влиза и компанията RWE (Германия), която също получи равен дял в проекта, за сметка на дяловете на останалите участници. По същото време, френската компания Gaz de France получи отказ за включване в проекта, въпреки заявеното желание, а Газпром и OMV договарят смесено дружество с по 50% участие, което ще управлява газовия разпределителен център в Баумгартен (Австрия). Очаква се газопроводът да бъде завършен през 2013 година, а цената му се изчислява на около 7.9 млрд. евро.

Параметри на Южен поток
Друга широко дискутирана тема бе газопроводът Южен поток. Споразумението за изграждането му бе подписано на 23 юни 2007 г. между руския Газпром и италианската компания Ени. Предвижда се през него да се транспортират 31 (47) млрд. куб. м. природен газ годишно. На 18 януари 2008 г. между България и Русия бе подписано междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода Южен поток през територията на България.
Началото на 900-километровия газопровод е в Джубга (Краснодарски край, Русия). Той ще преминава по дъното на Черно море до Варна (България). На Балканския полуостров газопроводът се разклонява и достига до Южна Италия, през Гърция и Йонийско море и до Северна Италия през Сърбия, Унгария и Словения (с разклонение до Австрия). Проектът цели частично да замени планираното разширяване на “Син поток” от Турция през България и Румъния до Унгария.
Във финансово изражение проектът се оценява на около 10 млрд. евро. Очаква се да бъде финализиран за по-малко от три години, след съответното одобрение от страна на Европейския съюз. Той ще се финансира, притежава и управлява съвместно от Газпром и Ени, а на транзитните страни ще бъдат предложени миноритарни дялове. Проучвателните работи и строителството ще се извършат от Сайпем (поделение на Ени). Подводната част ще бъде дълга 900 километра и ще достига до две хиляди метра дълбочина.
Южен поток ще обхожда Турция и Украйна (по подобие на проекта “Северен поток” от Русия до Германия, по дъното на Балтийско море в обход на балтийските държави и Полша) и е израз на политическия стремеж на Русия да намали зависимостта на газопреносната мрежа към ЕС от съседните й държави.
На българска територия газопроводът вероятно ще излиза в местността Паша дере - на 8,5 километра южно от нос Галата, до съществуващия тръбопровод от подводното газово находище Галата, който е на фирмата “Петреко CAPЛ” (поделение на “Мелроуз Рисорсиз”).

Газохранилището в Чирен
Газохранилището в Чирен е с около 1 800 метра средна дълбочина на газовия резевоар. Изградено е през 1964 г. на базата на изтощено находище, с общ обем близо 3 милиарда куб. м природен газ. Първите проекти за преобразуване на находището са от 1974 г., когато се превръща в хранилище на синьо гориво, и в него се нагнетяват първите 100 милиона куб. м руски природен газ. Досега са направени 38 сондажа, от които в експлоатация са 21.
Чиренското хранилище, което е включено в магистралния газопровод на България, е най-голямото и най-модерното в страната и играе изключително важна роля за икономиката на България. Значението му ще нарасне значително чрез включването на хранилището в най-големия европейски газопровод по проекта НАБУКО, който ще свърже каспийския газ с Централна Европа. Очаква се неговото строителство да започне в края на тази година. Общата стойност на проекта е 7.9 милиарда евро, като само в българското трасе (където ще бъде включено и чиренското газохранилище) ще се вложат около 400 милиона евро.
В последните години “Булгаргаз” инвестира над 25 млн. лв. в модернизация на технологиите и съоръженията на газохранилището. Постигната е по-висока сигурност и безопасна работа на съоръженията, по-високо качество и добив на природен газ - над 3 млн. куб. м. в денонощие, по-добра ефективност по отношение на икономическите показатели и възможност за съхраняване на природен газ, собственост на други потребители. Най-голяма роля за това има инсталацията за изсушаване на природния газ за потребителите, която е с капацитет 5 милиона куб. м в денонощие.




Top