инж. Георги Генчев, президент на Гемамекс пред списание Инженеринг ревю

ИнтервюСп. Инженеринг ревю - брой 5, 2008

инж. Георги Генчев, президент на Гемамекс пред списание Инженеринг ревю

Да подпомагаме родните производители да излязат

на външни пазари

инж. Георги Генчев, президент на Гемамекс пред списание Инженеринг ревю

Господин Генчев, достигна ли браншът състояние на зрелост или все още е в "тийнейджърския" си период?

Трудно е да се обобщи състоянието на всички фирми, работещи в областта на промишлената автоматизация, поради факта, че тя е много широкообхватна. Има фирми с ярка търговска насоченост, има и такива с предимно инженерингова ориентация на дейността, както и извършващи смесена дейност. Измежду тях някои са "по-зрели", други "по-тийнейджърски". Все пак, тясната специализация на някои фирми говори за повече зрялост. Лично аз имам афинитет към зрелите фирми, които са запазили тийнейджърския си дух за преодоляване на пазарните предизвикателства.

През изминалите години се появиха и изчезнаха или най-малкото се нароиха доста фирми от бранша. Настъпи ли моментът за обратния процес - окрупняването?

Нарояването на фирмите означава, че съществуват много пазарни ниши за запълване. Появата на конкуренция е здравословна както за клиентите, така и за фирмите, защото тя е един от двигателите на пазарното стопанство. Окрупняването е най-вече следствие на развитието и увеличаването на реализираните обеми. По-мащабните проекти изискват по-голям потенциал в хора, ноу-хау, материална база, вериги от подизпълнители и поддоставчици. Фирмите, които успеят да изградят успешни структури, естествено вървят в посока на окрупняване. Имайки превид, обаче, ярката индивидуалност на българите като творци, изпълнители или ръководители, като че ли е рано да търсим някаква по-висока степен на подреденост в бранша. Според мен, по отношение на окрупняването повечето фирми все още определено са в "тийнейджърска" фаза.

Пречи или помага на фирми като Гемамекс членството на България в Европейския съюз?

Гемамекс е фирма, която търгува основно с японска техника, прави инженеринг в България и е съизпълнител в проекти извън Европейския съюз. Определено, обаче, членството на България е положително за нас. Изискванията и нормите, действащи в ЕС, принуждават нашите клиенти и партньори да използват техника, съответстваща на международните стандарти. Гемамекс е доставчик именно на техника от класни производители. Отварянето на България към европейския пазар поставя пред местните фирми високи критерии за конкурентност. Те трябва да произвеждат надеждни и конкурентни изделия, което пък прави ГЕМАМЕКС предпочитан доставчик и инженерингов партньор.

Казвате, че сте съизпълнители на проекти извън България. Това ли e пътят, по който водите фирмата?

Определено Гемамекс предпочита да работи на българския пазар. Независимо че имаме проекти в чужбина, те са в партньорство с български фирми. Виждаме ролята си в подпомагане на българските фирми да излязат на външни пазари, а не ние да се реализираме там.

Вярвате ли, че български производител на КИП и А би имал инженерния, финансовия и човешкия потенциал да създава иновативни изделия от световна класа?

Вярвам в творческия потенциал на българските специалисти, но за момента не виждам финансовия и организационния ресурс за това. Коя българска фирма би могла да ангажира 7000 инженери в развойната си дейност и производството на електроника, като OMRON например?

С какви инвеститори предпочитате да работите - български и чуждестранни?

Гемамекс предпочита българския инвеститор по отношение на качество, енергийна ефективност и иновативност, а по отношение на цена - чуждестранния инвеститор. Разбира се, съществуват и изключения.

Предвид състоянието на инженерния трудов пазар у нас, ще дойде ли времето да внасяме виетнамски или индийски инженери, например?

У нас определено липсват добри млади инженери, като причините са много. Затова фирмите от бранша следва всячески да помагат на техническите университети с материална база и методологична помощ. От друга страна, вносът на чуждестранни специалисти не бива да ни плаши, защото по този начин конкурентният индекс на пазара на квалифицирания труд се повишава. Както вече казах, здравословната конкуренция е много положителна. Аз твърдо вярвам, че трябва да направим най-доброто, за да изграждаме добри български инженерни кадри в самите фирми от бранша. Убеден съм, че трябва да следваме поговорката "помогни си сам, за да ти помогне и Господ".

 




ЕКСКЛУЗИВНО
Top