инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара: Дойде моментът предприятията да тръгнат по пътя на устойчивото развитие

БизнесСп. Инженеринг ревю - брой 7, 2014

инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара: Дойде моментът предприятията да тръгнат по пътя на устойчивото развитие

инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара, пред сп. Инженеринг ревю

Бихте ли представили историята и структурата на Българската минно-геоложка камара? Кои са основните дейности, които организацията осъществява?
Българската минно-геоложка камара (БМГК) е организация, която съществува вече 23 години. Още със създаването си през 1991 г. тя издържа първото си голямо изпитание, когато по молба на правителството и след тежки преговори с миньорските федерации подписва първия след промените в България Отраслов колективен трудов договор.

Благодарение на тази историческа стъпка бяха прекратени миньорските стачки, които бяха парализирали страната. Тогава започна преструктурирането на минната промишленост в съответствие с новите реалности.

Към момента Камарата обединява 112 дружества от 8 подбранша на минерално-суровинния отрасъл. Тези компании формират близо 90% от отрасловата продукция в страната, което осигурява много висока представителност на организацията за бранша. Смело мога да твърдя, че през годините Камарата се наложи като една от най-активните браншови структури в страната.

Разкажете повече за доброволния стандарт за устойчиво развитие. Какви са целите и функциите му и какви резултати от прилагането му очаквате?
Идеята за създаването на този стандарт се роди още през 2010 г. по време на Международната конференция за устойчиво развитие на бранша, която БМГК организира заедно с МИЕ и Европейската асоциация на минните индустрии. Стартирахме работата по проекта със сформирането работна група с представители на бранша, академичните среди и НПО.

Консултантска фирма, специализирана в областта на устойчивото развитие, изготви текстовете, критериите и механизмите на функциониране на стандарта. Държа да отбележа, че той е изцяло доброволен - държавата и местните власти нямат пряка роля в неговото разработване и прилагане.

Целта на стандарта е да повиши конкурентоспособността на дружествата в дългосрочен план. Той определя количествени и качествени характеристики, на които трябва да отговаря едно добивно дружество и се основава на кодекс, покриващ общи ангажименти по 10 аспекта на устойчивото развитие. Това включва повишаване на ефективността на добива и преработката и разкриването на нови запаси и находища, както и инвестиции в най-добрите налични техники и продукти.

Специално внимание се обръща на осигуряването на здравето и безопасността на работниците, повишаването на стандарта им на живот и на инвестициите в местните общности. Компаниите, приели да спазват стандарта, се ангажират също да са максимално прозрачни, да управляват въздействието си върху околната среда и да минимизират замърсяването и отпадъците, както и да опазват биологичното разнообразие. Акцент се поставя и върху повишаване на енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии.

Критериите за оценка могат лесно да се използват като ръководство, тъй като дават много ясна насока на дружествата по какъв начин трябва да се развиват и в какво да инвестират, за да постигнат по-висока енергийна и ресурсна ефективност, да укрепят репутацията си и т.н. Това е модерна управленска практика, която редица компании реално прилагат.

Въвеждането на стандарта ще им даде ясна цел и възможност за сравнение. Освен това ще даде възможност на широк кръг заинтересовани страни да получат адекватна информация за напредъка на дружествата по отношение устойчивото развитие, което определено липсва.
Горди сме, че вече две от големите дружества в бранша - “Асарел-Медет” и “Дънди Прешъс Металс Челопеч” преминаха процедурата и първите оценки бяха докладвани по време на Европейския минен бизнес форум през септември в Пловдив.

Надяваме се, че и други компании от сектора ще се присъединят към прилагането му. Работим активно за това сред нашите членове, защото смятаме, че отдавна е дошъл моментът те да надскочат законовите изисквания и да тръгнат по пътя на устойчиво развитие.

Какви съвременни технологии се внедряват в минния добив у нас?
За да бъдат конкурентни и да се развиват, компаниите от сектора трябва да прилагат нови идеи и концепции, да инвестират в иновативни проекти. В отрасъла се въвеждат съвременни дистанционно контролирани дейности, нови техники за наблюдение, които включват използването на спътникови технологии, автоматизация в рудниците и много други иновации, които правят още по-конкурентоспособен и устойчив добива на минерални суровини.

Трудно е да се изброят всички иновативни решения, които са внедрени в българските компании, но мога да дадем няколко примера, които са на световно ниво. Първият е на „Асарел-Медет” - внедряването на инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, която е най-модерната в Европа и първа в България. От водите, които минават през отпадъчните скали, складирани в насипищата, чрез тази технология се получава метал с чистота 99,9%.

Друг пример е внедрената за първи път в света цялостна система за управление на минни дейности, която е съвместна разработка на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” и „Сиско”. Чрез нея се осигурява информация в реално време за местоположението на хората и оборудването в рудника, състоянието на вентилацията и водоотлива. Така се постига най-висока степен на безопасност на подземните минни дейности.

Още един пример е „Каолин”, която е първата компания в света, използваща стексайзери за преработване на кварц-каолинови пясъци. Иновацията подобрява процеса на разделяне на индустриалните минерали и води до намаляване на технологичните отпадъци, увеличаване на производителността и реализиране на нови марки кварцови пясъци.

Наскоро друго дружество от бранша - "Елаците-Мед" реализира един от най-значимите екологични проекти за управление на руднични води в България – изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води от рудник Елаците. Това е първото съоръжение у нас и в Европа, което функционира по иновативна технология на японската компания Мицубиши.

Налице са сериозни инвестиции в проекти и нововъведения във всички аспекти на минната дейност. Това е сериозна предпоставка българската минерално-суровинна индустрия да продължи да се развива устойчиво и в съответствие с най-добрите световни практики.

ЕКСКЛУЗИВНО
Top