Колко крачки и милиарди ни делят от европейско водоснабдяване и канализация?

В и КСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 4, 2009

ВиК секторът често е в епицентъра на общественото внимание. И това никак не е случайно. Причината е елементарна - всеки гражданин е ползвател на услугите му. Пък и обществената нужда от съществуването и развитието на водоснабдителната и канализационната мрежа се комбинира с важността й за бизнеса. В определени сектори (като туризма, например) ефективно функциониращата ВиК мрежа има определящ дял във формирането на качеството на продукта. Както показва близкото ни минало обаче, инвестиционната активност в курортите, малките и по-големите населени места не бе синхронизирана със съответстващото й развитие на ВиК мрежата. Резултатът е очевиден и потърпевши от него сме всички. От друга страна, България е поела сериозни ангажименти към европейските си партньори. Предвид вече над двегодишната ни практика като членове на ЕС, ако не изпълним договореностите или приемаме правилата като “врата насред полето”, вероятността да има санкции е голяма. И напълно в синхрон с темата, “спрат ли ни кранчето” на европейските пари, ще видим европейско водоснабдяване и канализация “през крив макарон”. За да разберем какво прави и предстои да направи държавата в посока водоснабдяване и канализация на европейско ниво, се обърнахме към инж. Пламен Никифоров, директор на дирекция Водоснабдяване и канализация в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Редакцията му благодари за обстоятелността, с която отговори на всички наши въпроси.

Средствата за ВиК от ЕС до 2 млрд. евро
Очевадна истина е, че за достигнем европейските стандарти и за да изпълним поетите ангажименти към Европейският съюз, са нужни много и сериозни инвестиции във ВиК сектора. В разработена преди няколко години стратегия на Световната банка, необходимите финансови средства са оценени на около 9 млрд. евро. “Това е внушителна сума за мащабите на нашата държава и още повече за мащабите на водния сектор в България. Тя не би могла да бъде осигурена само от фондовете на Европейския съюз”, коментира инж. Пламен Никифоров. “Средствата, предвидени по европейските програми, възлизат общо на около 1,5 млрд. евро. По линия на оперативна програма “Околна среда”, която се финансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз, за периода 2007 г. - 2013 г. могат да се осигурят около 1 млрд. и 200 млн. евро. Набирането на средства по тази програма продължава. Голям брой общини са заявили желание да участват в нея. Има създадена и оценителна комисия към Министерството на околната среда и водите”, допълва той.
Временно спиране на подписването на договори, направено за да ни стимулират да приемем европейското законодателство, е отменено. “След като законът бе внесен в Парламента, подписването на договори от страна на Европейската комисия за одобряване на проекти по оперативната програма “Околна среда” отново стартира. Така че в рамките на този мандат на правителството по-голямата част от тези проекти ще бъдат договорени. Очаквам те да бъдат реализирани в следващите 4-5 години”, увери г-н Никифоров. “По оперативната програма за развитие на селските райони, която е към фонд “Земеделие”, са предвидени около 250 - 300 млн. евро. Заедно със средствата по програма ИСПА и част от средствата по програма ФАР, общата сума от инвестициите, които бихме могли да получим от Европейския съюз, възлиза на около 2 млрд. евро”, допълни той.

Финансиране по линия на ЕБВР
“Успоредно се реализират и програми, които се финансират от Международни финансови институции. Преди няколко години бяха договорени няколко заема с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Средствата, които се получават по линия на тези заеми, се приемат като съфинансиране на българската държава по Европейските програми”, заяви шефът на дирекция Водоснабдяване и канализация.
В момента се изпълняват няколко проекта по програма ИСПА, които се съфинансират от българска страна със средства от Европейската банка. Те трябва да приключат през следващата година. Обхващат изграждането на пречиствателна станция за отпадни води в Стара Загора, Димитровград и Хасково. Планирано е и финансирането на пречиствателна станция в Русе, както и на други обекти, свързани с подобряване състоянието на водоснабдителната система в крайдунавския град, информират от МРРБ.

Проекти със средства на Световната банка
В процес на подготовка е споразумение със Световната банка, което се предвижда да бъде основен източник на инвестиции през следващите няколко години. Според клаузите в него се планира доизграждането на три язовира за питейно водоснабдяване и три пречиствателни станции към тях. “Изграждането на язовирите стартира преди десетина години, но поради липса на средства не бе довършено. Става въпрос за язовир Пловдивци - за водоснабдяване на градовете Мадан и Рудозем, язовир Нейковци - за водоснабдяване на град Трявна, и язовир Луда Яна - за водоснабдяване на град Панагюрище”, поясни г-н Никифоров и допълни: “Със Световната банка бе договорено необходимите инвестиции за довършването на тези обекти да бъдат осигурени. Със средствата от заема ще се финансира и реконструкцията на стената на язовир Студена, който водоснабдява град Перник. Стената е в експлоатация повече от 60 години и се нуждае от рехабилитация, от гледна точка подобряване на нейната устойчивост и експлоатационното й състояние”.

ЕК изисква разработването на генерални планове
База за отпускане на заема от Световната банка е разработване на генерални планове за водоснабдяване и канализация във всички райони на страната, които се обслужват от ВиК операторите. “Това са регионални планове, които се изискват от Европейската комисия (ЕК) с оглед промяна на начина на планиране. Избират се приоритетни обекти, които трябва да се реализират. По този начин се създават предпоставки за реализация на т.нар. икономия от мащаба”, коментира директорът на дирекция ВиК. Разработването на регионални планове дава възможност да се вземе по-ефективно решение, като например една пречиствателна станция да обслужва група от общини, в случаите, когато това е възможно, което няма как да се отчете при индивидуално планиране на всяка община, коментират от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
“Европейската комисия поиска да разработим спешно такива генерални планове. Именно на тяхна база ще се планират проектите. Отделени са около 20 млн. евро за финансирането им, а срокът на тяхното разработване е една година”, допълни инж. Пламен Никифоров.
В момента тече процедурата по избор на изпълнители, които да разработят генералните планове. Създаването им е залегнало в действащото законодателство. Основната цел е преструктуриране на водния сектор в следващите години. “Очакваме в средата на следващата година да са готови първите генерални планове, които да бъдат обсъдени и приети от общините съвместно с държавата, съгласно измененията в Закона за водите. На тяхна база ще се определи и начинът на планиране и определяне на проектите, които ще се реализират”, заяви Пламен Никифоров.

Финансиране на проекти и от бюджета
Необходимите средства за съфинансиране на мащабни проекти по оперативните програми ще се осигурят от държавния бюджет. Средства от него ще бъдат използвани и за изграждане на важни и спешни водоснабдителни и канализационни обекти на територията на страната, съобщават от МРРБ.
“Тази година за подобни проекти са осигурени около 40 млн. лева. Необходимите инвестиции обаче са много повече. Около 75% от тези 40 млн. вече са реализирани през първите три месеца на годината. Затова очакванията ни са средствата да бъдат увеличени в рамките на годината. Подобни проекти се финансират и от самото министерство. Разработена е и инвестиционна програма за водоснабдителни обекти. Финансиране се осигурява и по линия на ПУДОС към Министерството на околната среда и водите”, заяви в допълнение Пламен Никифоров.

Реализация на проекти чрез публично-частни партньорства
Проекти в областта на ВиК ще се финансират и по линията на публично-частните партньорства в сектора, категорични са от МРРБ.
“В новото законодателство са предвидени текстове, които дават възможност да се реализират подобни проекти. Целта е да привлечем частния сектор, за да бъдат осигурени необходимите инвестиции с оглед реализацията на проекти, които да подобрят нивото на ВиК услугите”, коментира г-н Никифоров.

Трудно ще изпълним поетите ангажименти, твърдят от МРРБ
В отговор на въпроса какво трябва да направи България, за да се възползва от възможните източници на финансиране, директорът на дирекция ВиК в МРРБ заяви: “Необходимо е България да създаде необходимата организация, както и да осигури възможности за ефективно планиране в сектора и всички необходими механизми, за да могат да се реализират всички потенциални проекти”.
Господин Никифоров изрази своите сериозни опасения относно изпълнението на поетите от държавата ни ангажименти в договорения срок. “В момента сме свидетели на следния парадокс. България е поела ангажимент до края на 2010 г. да изгради пречиствателни станции за отпадни води във всички населени места с над 10 хил. еквивалент жители. Не съществува обаче правен механизъм, който да задължи общините, които са бенефициенти по тези проекти, да изпълнят поетия от държавата ангажимент. Право на съответната община е да кандидатства за конкретен проект. Ако тя не кандидатства, то няма как този проект да бъде реализиран”, коментира той.

Някои общини нямат интерес да изграждат пречиствателни станции
Неизпълнението на поетите ангажименти съответно ще доведе и до налагането на съответните санкции. Според г-н Никифоров, съществува реалната опасност в края на 2010 г. да не са изградени пречиствателни станции за отпадни води във всички населените места с над 10 хил. еквивалент жители. Същевременно вероятно е да са изградени други пречиствателни станции - в по-малки населени места, за които срокът е 2014 г. “Това е добре, но не отговаря на поетите ангажименти. Необходимо е държавата да създаде необходимите механизми, с които да бъдат задължени населените места, които попадат в рамката, да осъществят подобни проекти. Този въпрос спешно трябва да намери своето решение, тъй като краят на 2010 г. не е далеч. А дори и сега да започне изпълнението на проектите е проблематично дали те ще могат бъдат завършени в определения срок”, аргументира се той.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството увериха, че голяма част от проектите са започнати. Сред причините, довели до днешната ситуация все още да има населени места, които не са кандидатствали за финансиране, е, че изграждането на пречиствателни станции за отпадни води, както и отвеждането и пречистването им е повече екологичен проблем. Той е свързан с чистотата на реките и на водните басейни, но не е свързан пряко с подобряване на благосъстоянието на конкретното населено място. От друга страна, изграждането и експлоатацията на една модерна пречиствателна станция изисква по-високи разходи, което води и до увеличаване на цените на услугите в съответното населено място, а това предизвиква известна съпротива у населението.

Очаква се приемането на Закона за ВиК
Вече няколко поредни години тече процес на синхронизация на законовата рамка в съответствие с европейските директиви. По-голямата част от законовата и нормативната база вече бе приета. Остава Законът за водоснабдяване и канализация, по който се работи вече няколко години. През миналата година той беше внесен в Министерски съвет, но не се стигна до приемането му. “Да, законът е готов, но поради изтичане на мандата на този парламент, на политическо ниво бе взето решение да се направи промяна в съществуващото законодателство, а не да се приема нов закон. Клаузите от новия закон почти изцяло бяха включени като изменения и допълнения към Закона за водите. Една малка част от текстовете влязоха в Закона за регионалното развитие - става въпрос за неща, свързани с одобряване на генералните планове за водоснабдяване и канализация, както и някои промени в Закона за концесиите”, коментира г-н Никифоров.
Законът за ВиК вече мина през Парламента на първо четене. От МРРБ се надяват, в рамките на мандата на този Парламент законът да бъде приет и да започне преструктуриране на сектора, съгласно неговите изисквания. Предвижда се инфраструктурата за водоснабдяване и канализация, която е в търговските дружества, да стане публична собственост. По определени критерии в по-голямата си част тя ще бъде собственост на общините и в по-малка част на държавата. Публична държавна собственост ще останат язовирите за питейно водоснабдяване и някои по-големи водоснабдителни системи, които обслужват няколко общини или повече от една област. Всички други обекти и съоръжения ще бъдат публично-общинска собственост.

Ще се създадат регионални асоциации по ВиК
“В закона се регламентира създаването на регионални асоциации по ВиК, които ще бъдат оторизирани да вземат основните решения за развитие на сектора, включително за възлагане на дейност на ВиК оператора и контрол по изпълнение на неговите функции. Тези регионални асоциации ще имат правомощията и да сменят ВиК оператора, когато това е наложително. Също така ще разкриват процедура за избор на нов ВиК оператор, съответно по Закона за концесиите или по Закона на обществените поръчки, в зависимост от това какви функции ще бъдат възложени на този ВиК оператор”, заяви Пламен Никифоров. “В закона са определени и правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройство като държавния орган, който определя политиката за развитието на сектора. Дефинирани са също функциите на общините, на кметовете, на общинските съвети по развитието на ВиК инфраструктурата на тяхна територия. Запазва се Законът за регулиране на ВиК услугите, по който се определят цените на водоснабдителните и канализационните услуги. Надявам се, че в тази следваща стъпка от синхронизацията на законодателството ни ще се въведе известен ред и точни правила за изграждане, стопанисване и експлоатация на водоснабдителните и канализационни системи, както и на контрола върху дейността на ВиК операторите”, допълни г-н Никифоров.

Проблемът с канализацията на курортите
Един от основните проблеми, пред които е изправен ВиК секторът през последните години, е бързото развитие на курортните селища и необходимостта от спешно изграждане или разширяване на канализационната мрежа в тях. “Канализацията в курортите действително е тежък проблем. Още повече, че освен с нея, съществуват проблеми и с водоснабдяването. В последните години курортните зони в България се развиха значително, но само от гледна точка на изграждането на нови хотелски комплекси. Не бяха предприети необходимите действия, с които да се осигури финансиране за изграждане на необходимата инфраструктура, свързана с водоснабдяване, канализация, пътища и т.н. Както всички знаем, това създава сериозни проблеми при експлоатацията им”, категоричен е г-н Никифоров. Той съобщи, че се предприемат мерки за решаване на този проблем. Като пример посочи изградения в Банско водоем, който предстои да бе въведен съвсем скоро в експлоатация. Предвижда се той да даде възможност за покриване на денонощната неравномерност в консумацията, характеризираща се с концентрирано потребление на вода в пиковите часове, и да се избегне въвеждане на режим на водата.

Нов язовир за Южното Черноморие
В района на Черноморието, освен необходимата инфраструктура за провеждане на по-големи количества вода, са необходими и нови водоизточници. Наличните към настоящия момент не могат да обезпечат потреблението по време на летния сезон, когато туристическият поток увеличава в десетки пъти броя на потребителите. В момента основен водоизточник за Южното Черноморие е язовир Ясна поляна и свързания с него по-малък язовир Ново Паничарево, които работят като скачени съдове. Населените места до Созопол се захранват от язовир Камчия. По думите на директора на дирекция ВиК е необходимо да бъде изграден още един язовир.
“Обсъждат се редица варианти, но все още нямаме окончателно решение. Този въпрос трябва да бъде решен през следващите няколко години. В противен случай ще се наложи въвеждането на воден режим поради недостатъчното количество вода. Финансовата и икономическата криза, която изживява целият свят, в известен смисъл влияе благоприятно върху инфраструктурата. Причината е, че поради известното забавяне в разрастването на курортите ще имаме необходимата “глътка въздух” в следващите години да предприемем действия, с които да се подобри състоянието на водоснабдяването и канализацията в тези райони”, заяви той.

Пречиствателни станции в големите курорти
Решаването на проблема с канализацията по Черноморието включва изграждането и на нови пречиствателни станции в най-големите курортни комплекси, тъй като капацитетът на старите не е достатъчен за покриване на нуждите през летния сезон. “Необходимо е спешно да се изпълнят проекти за пречиствателни станции в най-големите курортни селища у нас - Златни пясъци и Слънчев бряг. Съществуващата пречиствателна станция на Златни пясъци е строена преди години и има капацитет 17 хил. легла. Сега курортът се е разраснал в пъти и потребителите вече са над 60 хиляди”, коментира Пламен Никифоров. “Има разработени проекти, в контакти сме с ръководството на курорта Златни пясъци. Заедно търсим спешно решение, включително и във връзка с финансирането на подобен проект”, увери той.
По отношение на курорта Слънчев бряг, г-н Никифоров заяви: “В него положението е подобно на това в Златни пясъци. Съществуващата пречиствателна станция в с. Равда има в пъти по-малък капацитет от необходимия, а обслужва не само Слънчев бряг, но и Несебър и Свети Влас. Като се вземе предвид и фактът, че община Несебър като брой на население през лятото е по-голяма от община Бургас, очевидно е, че там е необходимо да се изгради нова пречиствателна станция. Тя следва да обслужва курорта Слънчев бряг”. “Освен пречистване на отпадните води, което да подобри състоянието на водите в Черно море, е необходимо да се изградят и допълнителни съоръжения, които да осигурят подаването на по-големи количества вода”, допълни г-н Никифоров.

Често се забравя отсъствието на канализационна мрежа
По темата за канализацията у нас не би следвало да се пропуска и отсъствието й в голяма част от населените места, дори в района на столицата. “За съжаление, говорим непрекъснато за изграждане на пречиствателни станции, без да отчитаме, че за да могат да функционират те, е необходимо да има изградена съответна канализационна система. Свидетели сме на реализацията на няколко проекта на пречиствателни станции, които работят с капацитет между 30 и 50%, тъй като селищата, за които те са предназначени, не разполагат с необходимите канализационни системи”, категоричен е г-н Никифоров. “Обикновено със средствата по оперативните програми се финансира пречиствателната станция и колекторът, който да доведе водите до станцията. Но самата канализационна система в селищата, която трябва да събере отпадните води от потребителите и да ги доведе до колектора, не винаги е изградена. Включително и в София няма изградена цялостна канализационна система. Това е много сериозен проблем, който изисква не само време, но и сериозни инвестиции. Често се забравя, че необходимите инвестиции за изграждане на канализационните системи, довеждащи и отвеждащи отпадните води до и от пречиствателната станция, са по-големи в сравнение с необходимите за самата пречиствателна станция”, поясни той.

Водоснабдителната ни система - над 70 хил. кв. км.
Към настоящия момент България разполага с изградена водоснабдителна система от около 72 - 73 хил. км. обща дължина, съвместно с разпределителната мрежа в населените места. Канализационната система е с дължина, по-малка от 10 хил. км., от която по-голямата част е в големите градове.
“На първо време, програмата за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води и канализационни системи е разделена на два етапа. Първоначално трябва да се реши проблемът в по-големите населени места с над 10 хил. еквивалент жители. Вторият етап обхваща населените места с от 2000 до 10 000 еквивалент жители, тъй като колкото е по-голямо населеното място, толкова по-значителен е и ефектът от улавянето и пречистването, от гледна точка на екология и подобряване качеството на повърхностните води в страната”, заяви Пламен Никифоров. “Топографското и географското разположение на страната ни е такова, че над 95% от реките, които формират речния поток на държавата, извират в България и за часове напускат страната - към съседни страни или в Черно море и р. Дунав. Следователно, подобряването на качеството на водите, които от населените места отиват в реките, е не само национален проблем. Той има и трансгранично значение. Подаването на мръсни води в съседни държави или речни водни басейни създава и редица проблеми с тези държави”, допълни той.

Работи се по над 60 обекта в областта на водоснабдяването
Понастоящем, МРРБ е в процес на реализация на над 60 обекта, насочени към подобряване на състоянието на водоснабдяването на отделни селища, уверяват от министерството. В значителната си част тези проекти са свързани с рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи. Голяма част от над 70 хил. км. водоснабдителна мрежа в България е изградена преди повече от 30, и дори 50 години, и е много силно амортизирана. Загубите на вода са големи. “Това създава проблеми, особено в летните месеци, тъй като значителни количества от водата се губят, а същевременно селищата преминават на воден режим. Въпросът следва да се реши и в следващите години ще продължат да се търсят и да се заделят инвестиции не само за осигуряването на нови водоизточници, но и за рехабилитация на водоснабдителната мрежа”, увери директорът на дирекция ВиК в МРРБ.

През май среща на високо ниво на ООН у нас
“В края на май България е домакин на годишната среща на Борда на съветниците на генералния секретар на ООН по въпросите за водоснабдяването и канализацията. В момента негов председател е холандският принц Уилям-Александър, а сред членовете на борда е Мишел Камдесю, който е бивш изпълнителен директор на Международния валутен борд”, обяви г-н Никифоров. “Тази среща е съпътствана и с министерска конференция на държавите от черноморския регион. Участват 12 страни заедно с България. Разискваната тема е подобряване на акредитацията и решаване на проблемите с питейната вода в Черноморския регион. Това е сериозен проблем, на който се търсят глобални решения на световно равнище, а не само в нашата държава”, коментира Пламен Никифоров.
По думите на г-н Никифоров се очаква да се приеме политическа декларация, която да даде необходимите предпоставки да се осигурят повече инвестиции за региона с цел решаване на този проблем. “На тези срещи обикновено присъстват и редица международни финансови институции, както и други световни международни организации. Затова се надяваме форумът не само да отрази значението и функциите на България за развитието на региона, но и да даде възможности за бъдещи инвестиции. Подобна среща на борда на съветниците на генералния секретар се организира за първи път в Югоизточна Европа. Предишната бе в Саудитска Арабия. България кандидатства миналата година, заедно с няколко други държави. За радост бе одобрена нашата кандидатура”, допълни той.




ЕКСКЛУЗИВНО

Top