Контрол на шума в индустрията

Измервателна техникаСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 8, 2009

Контрол на шума в индустрията

Методи и уреди за измерване, технически средства за обезшумяване
на работната среда

 

   Шумът е важен фактор, който наред с останалите негативни въздействия, съпътстващи производствения процес – прах, токсини, лъчения, вибрации и други, крие рискове за здравето на работещите. Според направено изследване над 41% от инженерно-техническите специалисти оценяват проблема с шума на работното място като много тежък. Какво трябва да се промени, за да започне и у нас да се обръща подобаващо внимание на проблема с индустриалния шум? Европейските принципи за оценка и управление на шума в работната среда вече са в сила в България, при това от няколко години, но доколко работодателите се съобразяват с тях и кой е отговорният контролен орган? Какви са възможните технически решения, приложими в областта на индустрията, и какви са изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд? За отговор тези и други въпроси редакцията на сп. Инженеринг ревю се обърна към Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - гр.София. Отговорите на колегите от РИОКОЗ бихте могли да прочетете в следващите редове.

Измерванията на шума нямат периодичен характер
“След влизане в сила на Закона за здравословни и безопасни условия на труд през 1997 г. бяха закрити отделите по хигиена на труда към териториалните звена. По този начин плановете за развитие, които имахме до 1998 г., бяха прекратени. Останаха единствено Инспекциите по труда, които са основният контролен орган в момента”, заяви д-р Михаил Попов, директор на Столична регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.
Според сега действащата нормативна база, всеки работодател има право да създаде собствена лаборатория за измерване на шума и на микроклимата в работната среда, която да обслужва само нуждите на даденото предприятие. Ако заводът не разполага с подобна лаборатория би могъл да използва услугите на лаборатория, акредитирана от Изпълнителната агенция служба по акредитация. “По покана на работодателя, обикновено преди приемателна комисия, акредитираната лаборатория влиза в предприятието и извършва всички необходими измервания. След приключване на измерванията се издават протоколи с резултатите и препоръки за профилактика, включващи подобряване на микроклимата, смяна на технологията или други мерки. Тези протоколи се изискват при проверка от Комитета за условия на труд или Инспекцията по труда. В структурата на РИОКОЗ също е включен акредитиран орган, който прави измервания. В Закона за опазване на околната среда е посочено, че тези измервания нямат периодичен характер, а се извършват при смяна на технологичния процес”, допълва д-р Попов.

Гранични стойности на шумовите нива
Нормативният документ, регламентиращ минимални изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум, е Наредба 6 от 2005 г. В нея са посочени граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действия от страна на работодателя. Стойностите се определят на база дневните нива на експозиция на шум и върховото звуково налягане. Гранични стойности на експозиция са: Lex,8h = 87 dB(А) и ppeak = 200 Ра, съответно 140 dB(С). Съответно: Lex,8 е дневното ниво на експозиция на шум, а ppeak е върховото звуково налягане. Горните стойности на експозиция за предприемане на действие са Lex,8h = 85 dB(А) и ppeak = 140 Ра, съответстващо на 137 dB(С). Долните стойности на експозиция за предприемане на действие са Lex,8h = 80 dB(А) и ppeak = 112 Ра, съответно 135 dB (С). Когато се прилагат граничните стойности на експозиция, действителната експозиция на работещите се изчислява, като се отчита намаляването на шума от използваните лични предпазни средства за защита на слуха. При прилагане на стойностите на експозиция за предприемане на действие не се отчита ефектът от използването на защитни средства.
“Тези стойности са определени на базата на дългогодишни изследвания на уврежданията на слуховия апарат. В наредбата се допускат и средноседмични, и месечни стойности на експозиция за предприемане на действия от страна на работодателя, вместо дневни, но само при изключителни обстоятелства, описани в нормативния документ”, заяви г-н Красимир Граматиков, началник направление “Физико-химични изследвания на жизнената среда” в РИОКОЗ София.

Уреди и методи за измерване на шума
Контролът на шума според Наредба 6/2005г. изисква наличие на уреди за измерване (шумомери). Те следва да отговарят на изискванията на IEC 651:1979 или IEC 804:1985 и да поддържат в обхвата си възможност за измерване нивото на шум в dB(C). “Уредите трябва да бъдат с първи или втори клас на точност. Шумомерите задължително се предлагат в комплект със звуков калибратор, който отговаря на изискванията на IEC 942. Измерванията следва да се провеждат на работното място - на нивото на ухото на работещия.
В присъствието на работник, разстоянието между микрофона на шумомера и неговото ухо не трябва да бъде повече от 0,5 м. Минималното разстояние между микрофона на шумомера и оператора, който провежда измерването, трябва да бъде 0,5 м”, пояснява г-н Граматиков.
При провеждане на измерванията микрофонът на шумомера трябва да бъде насочен към максималното ниво на шума. Измерванията следва да се провеждат при затворени врати и прозорци. Резултатите от измерванията характеризират шумовото въздействие за период от време, равен на една работна смяна с продължителност 8h, при най-характерния режим на работа и не по-малко от 2/3 от технологичното оборудване функциониращо с номинално натоварване.

Задължения на работодателите
Работодателят е длъжен да оцени и когато е необходимо да измери нивата на шум, на които са изложени работещите. Ако при оценката на риска се установи превишаване на горната стойност на експозиция за предприемане на действия, работодателят трябва да разработи и приложи програма от технически и/или организационни мерки, за да сведе до минимум експозицията на шум и произтичащите рискове.
Също така би следвало да отстрани или да сведе до минимум рисковете, произтичащи от експозиция на шум при източника, като вземе предвид техническия прогрес и наличието на мерки за контрол на риска при източника, гласи текста на наредбата. Сред възможните мерки са прилагането на други методи на работа, при които експозицията на шум е по-ниска; изборът на подходящо техническо и технологично оборудване, генериращо възможно най-малко шум; ново разположение на работните места и т.н.

Технически средства за обезшумяване
Сред възможните технически средства за ограничаване на шума в предприятията са намаляване на шума чрез защитни прегради, ограждения и шумопоглъщащи покрития. Също така мерки за “борба” с шума са намаляване на структурния шум чрез заглушаване или изолация. Работодателят би могъл да предложи и друга организацията на работата за намаляване на шумовото въздействие, например като ограничи продължителността на излагане и интензивен шум и осигури достатъчно периоди на почивка. “Също така е възможно машината да се премести в отделно помещение, до нея да се постави шумоизолирана операторска кабина или процесът да се автоматизира. Всичко опира до познаването на проблема и до отговорността на работодателя”, коментират колегите от РИОКОЗ.
“Технологичните начини за намаляване на шума са най-разнообразни, но у нас тази дейност все още е много скъпа и изисква голяма прецизност в изпълнението. Изисква и задължително изследване по честоти, за да се види при коя е най-висок шумът, защото всеки материал поглъща различно дадена честота. Според разбивката на получените данни за естеството на шума, се прави някаква комбинация от материали, която би го ограничила ефективно. Най-добре е проучването и анализът да се направят още в началото, преди стартирането на реалната производствена дейност. Във всеки проект има заложена част “Безопасност и хигиена на труда”, но не винаги тя се изпълнява впоследствие, както и невинаги се реализира качествено”, допълниха от РИОКОЗ.

Лични предпазни средства
Когато рискът, произтичащ от експозицията на шум, не може да бъде предотвратен по друг начин, работодателят е длъжен да осигури подходящи лични предпазни средства за защита на слуха. Те трябва са подбрани така, че да отстранят или да намалят до минимум риска за увреждане на слуха.
“Все пак не трябва да се забравя, че антифоните предпазват ухото директно, но човешкото тяло възприема вибрациите от шума в работното помещение. Още повече, че постоянното им носене не е съвсем безпроблемно. Антифонът се възприема като чуждо тяло от организма и е възможно да се появят дискомфорт, сърбежи, главоболие и други странични ефекти. Ето защо понякога работещите предпочитат да бъдат изложени на шум за няколко часа, вместо да носят антифони. Това, разбира се, е въпрос на личен избор или на фирмена политика. В Европа има производства с изключително строги изисквания по отношение на безопасността на труда и е възможно даден служител дори да бъде уволнен, ако пренебрегне носенето на лични предпазни средства”, коментира г-н Граматиков.

Изпълняват ли се стандартите на ЕС у нас?
Добре известно сред техническата общност у нас е, че в редица производствени мощности у нас, стандартите на Европейския съюз по отношение на шумовите въздействие не се спазват. Затова се обърнахме към д-р Попов с въпроса какво трябва да се промени, за да започне да се обръща внимание на проблема с шума у нас? В отговор той зави: “Нещата ще си дойдат на мястото, когато стандартите на ЕС се наложат и у нас. В момента Министерството на труда и социалните грижи се занимава с инвалидите, част от които са професионалните инвалиди в резултат на експозицията на шум, вибрации и токсични вещества. Отговорността на работодателя и сериозната оценка на риска трябва да станат приоритет за всички. Например чуждестранните инвеститори в България, разсъждават и действат по съвсем различен начин. Правят много сериозен предварителен мониторинг, интересуват се от всички нормативни изисквания и разработват проектите си съобразно с тях”. “Например в района на метрото се правят измервания на шума и вибрациите над съоръжението на всеки три месеца, защото това е изискване от чуждестранния инвеститор и няма как да се пренебрегне. Част от българските фирми обаче започват някаква дейност без маркетинг. Не влагат средства в безопасността и комфорта на работещите, но скоро ще им се наложи да променят разбиранията си и да спазват законодателството”, заявиха от РИОКОЗ.




ЕКСКЛУЗИВНО

Top