Машиностроителният сектор у нас

МашиниСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 8, 2011

Машиностроенето е сектор с важно значение за българската икономика по отношение повишаването на добавената стойност, подобряване на външнотърговския баланс и заетостта. Процесът на глобализация и интегрирането на България в международната бизнес общност поставят пред заетите в сектора високи изисквания за конкурентоспособност и технологично развитие. За стабилни пазарни позиции на глобалния пазар са необходими висока производителност, потребителски ориентирани решения, нови модели на бизнеса и ново качество на човешкия капитал. Необходимо е не само технологично и продуктово обновление, но и внедряване на съвременни технологии, допринасящи за опазване на околната среда, съобразени с националните и европейските изисквания. С какви други предизвикателства трябва да се справи българското машиностроене и какви са шансовете му да се превърне във водещ високотехнологичен сектор на българската икономика със стабилни позиции на глобалния пазар, ще се опитаме да обобщим накратко в настоящия материал, изготвен с помощта на Българската Браншова Камара Машиностроене. В брой 9/2011 на сп. Инженеринг ревю очаквайте коментари на утвърдени специалисти от водещи компании, предлагащи най-нови технологични решения в сферата на машиностроенето, и прогнозите им за развитието на пазара през следващите няколко години.

Отражение на кризата върху дейността на машиностроителните предприятия
Българското машиностроене е експортно ориентиран отрасъл. Машиностроителните предприятия изнасят над 50% от произведената продукция и реализират около 10-12% от общия износ за страната. Повече от половината, над 55% от износа на машиностроителна продукция, се реализира в страните от Европейския съюз (ЕС). По традиция износът на машиностроителна продукция за Германия и Италия заема най-голям относителен дял. Над 50% от реализираните годишни приходи от продажби се формират от износ на продукция. Кризата на европейския пазар през 2009 г. е основният фактор за рязко снижаване на производството и продажбите на продукция на българските предприятия. Средногодишните приходи от продажби през 2009 г. намаляват почти 33% в сравнение с 2008 г. От началото на 2010 г. износът расте, но реализацията за вътрешния пазар продължава да е слаба. Като цяло, производството през 2011 г. ще остане по-малко от това на предкризисната 2008 г.

Дълговата криза в САЩ и страни от ЕС създава несигурност в пазарите. Наблюдава се спад във възлагането на поръчки от Италия и Германия. Според прогнози на Българска Браншова Камара Машиностроене (ББКМ), неблагоприятно влияние върху фирмите от машиностроенето ще окаже намаляването на растежа на икономиката в Германия, който се очаква да бъде „0” през IV-тото тримесечие на 2011 г. при положение, че от началото на годината бе 3%. Чувствително е намалението в износа на машиностроителна продукция през месеците юли и август т. г. Спрямо предшестващия месец юли, намалението е два пъти по-голямо отколкото през същия период на миналата година. В случай че производството в развитите страни от ЕС се намали, ще се намали автоматично и износът на българска машиностроителна продукция. Прогнозите за нарастване в рамките от 0 до 1% на БВП през следващата 2012 г. в редица от развитите европейски страни, ще се отрази негативно и у нас.

Ръст при експортно ориентираните фирми
Съгласно анализа на ББКМ, през 2010 г. значително нараства износът при експортно ориентираните фирми, трайно интегрирани на международния пазар. Сред тях са М+С Хидравлик, Казанлък, Капрони, Казанлък, ХЕС, Ямбол от сектор хидравлика; от производителите на металорежещи машини – ЗММ, Сливен. С добри темпове нараства производството на инструменти – Цератицит-България, Габрово, увеличава се производството и износът на ВСК Кентавър – ИЗ Динамика, Дряново; нараства производството и износът на водни турбини – Вапцаров, Плевен.
Износът при горната група фирми, попадащи в икономическата дейност „Производство на машини и оборудване”, съгласно разработената стратегия за развитие на индустрията, представена от МИЕТ, попада сред средно високите технологични производства.

От автомобилостроенето в момента добре се развива Мадара, Шумен. Фирмата е трайно кооперирана с гиганта в производството на товарни автомобили – руската компания КАМАЗ. Поръчките за 2011 г. надминават по обем поръчките за последните две години. В Мадара в момента работят 840 души, с 300 повече от 2010 г. През последните 3 години фирмата усвои и широка гама прикачна селскостопанска техника и инвентар, конкурентни с тази на водещите чуждестранни производители. Растеж има и в износа на друга машиностроителна продукция.

Водещи предприятия в отделните подсектори на машиностроенето

- ЗММ, Сливен в производството на универсални стругове и стругове със CNC управление; Арсенал, Казанлък – металорежещи машини; ЗММ-Стомана, Силистра – дървообработващи машини; Цератицит България, Габрово и ВСК-Кентавър-ИЗ Динамика, Дряново в производството на инструменти;

- Балканкар Рекорд, Пловдив и Димекс Лифт, Пловдив, Балкан, Ловеч - мото- и електрокари, възли за каростроенето; Складова техника, Горна Оряховица – складови системи, Подемкран, Габрово – електротелфери; Мадара груп, Шумен – двигателни мостове за товарни автомобили;

- Хранинвест Хранмашкомплект, Стара Загора, Индекс 6, Пловдив, Биомашиностроене, Пловдив, ПИМ, Хасково – машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост; Мадара груп, Шумен, Перла, Нова Загора; Раломекс, Завет – производство на селскостопанска техника;

- М+С Хидравлик, Казанлък, Капрони, Казанлък, ХЕС, Ямбол, Палфингер Продукционстехник, Червен Бряг, Бъдещност, Чирпан – хидравлични изделия;

- БулЯрд – Корабостроителна индустрия, Варна, Корабостроителница Русе, Бургаски корабостроителници, Корабно машиностроене, Варна – корабостроене и кораборемонт.

- БестТехника-ТМ, Радомир, Радомир метал Индъстрийз, Радомир, Химмаш, Хасково – тежко и инвестиционно машиностроене;

- Чугунолеене, Ихтиман, Прогрес, Стара Загора, Осъм, Ловеч, Чугунолеене Инвест, Първомай, Алуком, Плевен - в металолеенето; Видима Идеал, Севлиево – битова арматура; Берг Монтана Фитинги, Монтана – фитинги. Най-голямата леярска фирма Чугунолеене, Ихтиман не работи в продължение на няколко месеца поради висока задлъжнялост към кредитори.

Състояние на трудовите ресурси
Броят на заетите в отделните подсектори от машиностроенето след 2000 г. намалява ежегодно.
Намаляването на числеността на персонала продължава и през 2010 г. По възраст е налице тенденция на застаряване. Делът на заетите до 24 години намалява от 5,38 на 4,64% ( от 2 165 на 1 468 ), като се наблюдава незначително увеличение в дела на възрастовите групи от 25- до 55-годишна възраст. Като цяло, делът на заетите над 45-годишна възраст е висок – над 54%. В резултат на кризата и свиване на производството е намалял приемът на млади хора.

Внедряването на нова техника и технологии, което правят отделни фирми основно с реализирането на проекти за „Технологична модернизация на производството” по линия на ОП „Конкурентоспособност”, не води пряко до увеличаване броя на заетите, а на производителността. Увеличаването на персонала в отделни фирми става предимно при увеличаването на поръчките, без да се внедрява нова техника. Пример в това отношение са Металагро, Добрич, Радомир Метали и др.

Като цяло, машиностроителните фирми в България са неудовлетворени от квалификацията на предлаганите на пазара на труда кадри. Убедени са в необходимостта за провеждане на нова политика за управление и развитие на човешките ресурси и заявяват готовност да инвестират в нея. Образователните програми не са съобразени с нуждите на бизнеса и новите технологии в сектора. По мнение на браншовата камара, проблемът с недостига на кадри за машиностроенето не е само национален. Затруднения изпитват и развитите европейски страни и САЩ. Неслучайно Германия постоянно привлича инженери от други страни. Освен че производството не е сред най-привлекателните, овладяването на машиностроителните професии изисква обучение в професионалните гимназии, после практика във фирмите. Броят на желаещите да се обучават и реализират в машиностроенето драстично намалява. Проблемът се изостря още повече от демографския срив, закриването на машиностроителни паралелки и цели професионални гимназии, допълват от Камарата.

Инвестиции в сектора
В периода 2002-2005 г. инвестициите в сектора са недостатъчни и обемът им е равен на амортизационните отчисления. От 2005 до 2008 г. те се увеличават ежегодно и достигат 9,1 хил. евро на един зает. Макар машиностроенето да е на последно място по този показател в сравнение с другите страни-членки на ЕС, ръстът им е окуражаващ. На зелено с френски капитали е изграден завод за алуминиеви детайли за автомобилостроенето на фирма Монтюпе, пред редовен пуск е монтажът на изградения завод за автомобили край Ловеч.

От 2008 г. досега редица фирми реализират проекти за технологична модернизация по процедура на ОП „Повишаване конкурентоспособността на българската икономика”. През последната година се наблюдава засилено разочарование от дългата и сложна процедура на кандидатстване, трудностите по управление на изпълнявани проекти, бавното разплащане по тях, коментират от ББКМ. „Има и случаи на отказ от проекти и те не са единични. Фирмите продължават да разчитат да се развиват с привличането на средства от ОП „Конкурентоспособност” и 11 фирми, МСП – членове на браншовата камара, се класираха за финансиране при последното кандидатстване, а други 3 са в резервния списък.

Под влияние на кризата ръководствата на редица фирми се въздържат от инвестиции. Обстановката се усложнява от високите цени на горивата, повишаването на цените на енергоносителите, ненавременната промяна в методиката за определяне на данъка смет, необоснованото изискване за лицензиране на фирмите за извършването на товарни превози при положение, че използват транспорта само за собствени нужди и други”, допълват от ББКМ.




ЕКСКЛУЗИВНО

Top