Методи за безразрушителен контрол

Измервателна техникаСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 5, 2013

Високото качество на готовата продукция, както и непрекъснатото повишаване на безопасността и дългосрочната работа на машините, са фактори от водещо значение в съвременните производствени процеси.

Те могат да бъдат успешно постигнати чрез различни методи за контрол, който основно се състои в проверката за съответствие на показателите на изработваните детайли с предварително заложените към тях изисквания.

Важни критерии за високото качество на машинните детайли са физическите, геометричните и функционални показатели, а също така технологичните признаци за качество, например отсъствието на недопустими дефекти като нарушение в целостта на материала, съответствие на физико-механичните свойства и структурата на основния материал и покритие, геометричните размери и чистотата на обработка на повърхността.

Широко използван метод за това в съвременното производство е безразрушителният контрол. Той позволява провека на качеството на продукта, без да се нарушава неговата цялост или да се възпрепятства по-нататъшното му използване.

Методи за безразрушителен контрол
Сред най-широко използваните методи за безразрушителен контрол са: радиографичен контрол; ултразвуков контрол; контрол с проникващи течности; магнитно-прахов контрол; визуален контрол; контрол на плътност; вихротоков контрол; контрол на непрекъснатостта на изолация; контрол на твърдостта; вибродиагностика; анализ на сплави.

Радиографичен метод за контрол - основава се на пролъчването на оптично непрозрачни обекти чрез рентгенови, гама лъчи, като за целта се използват стационарни и преносими рентгенови апарати.

Индикациите на дефект се наблюдават върху радиографични филми или компютър и са резултат от промяната на интензитета на лъчението при преминаването му през изпитвания материал. Използва се за откриването на повърхностни и подповърхностни дефекти като пористост, прокапване, подрези, шлакови, газови, метални включвания, пукнатини, несплавявания и др.

Капилярен (магнитно-прахов) метод за контрол се основава на използването на капилярните свойства на течностите. Дефектът се проявява по пътя на образуване на индикаторна картина с висок оптически контраст (яркостен или цветен) и с ширина на линията, превишаваща ширината на разкритието на дефекта.

Методът прави възможно откриването на повърхностни дефекти като нарушаване на целостта, пукнатини, подрези, пори, както и несплавявания с изход на повърхността. Сред недостатъците му е фактът, че не е приложим за порести материали.

Магнитният контрол използва принципа на нарушаването на магнитните силови линии, което се наблюдава при всяко нарушаване на повърхностната цялост при обект, подложен на подмагнитване. Ограничение на метода е, че е приложим само за феромагнитни материали.

Визуалният метод за контрол се базира на използването на различни оптични устройства, което се прави с цел увеличаване на възможностите за възприятие и чувствителност на човешкото око.

Този метод прави възможно откриването на повърхностни дефекти като механични поражения на материалите, ерозионни и корозионни поражения, пористост, пукнатини, подрези и други, дори и те да се намират на труднодостъпни места.

Контролът на плътност открива проходни дефекти, а също така и дава възможност за изпитване на изделия или системи при повишени параметри. Това се постига с методи на изпитване, които създават различно налягане - по-ниско или по-високо, от работното за даденото съоръжение.

Вихротоковият контрол се базира на регистрирането на смущенията на вихровите токове, образувани в обектите. Като цяло индуктирането на вихрови токове се осъществява чрез бобина, която често се използва и за регистрирането на тези смущения.

Те могат да бъдат предизвикани от повърхностна грапавост, корозия, пукнатини, нарушения на целостта, включвания в материала, разлики в твърдостта (частични ефекти от разлики в термообработка), разлики в магнитната проницаемост и разлики в структурата.

Искровият метод за контрол се основава на взаимодействието на искров разряд с проводници и диелектрици. Той се прилага за откриването на пробиви и нарушения в целостта на изолационни покрития.

Измерването на твърдост се базира на резултатите от механичното взаимодействие между две твърди тела (накрайник и изпитван материал). Прилага се за метални материали и сплави, заварени съединения, отливки, изковки, формувани, валцувани, изтегляни и изделия от тях.

Вибродиагностиката представлява диагностичен процес, който отчита вибрационното състояние на даден обект. Информация се получава чрез вибродатчици. Анализът на вибрациите се извършва на база получените от тях амплитудно-фазови характеристики. Обект на вибродиагностичен анализ са въртящите елементи от електрическите и промишлените агрегати.

Анализът на сплави използва методи като спектралния и рентгенов бездифракционен анализ. Те имат за цел точното разпознаване на дадена сплав чрез оценяването на съдържанието и количеството легиращи елементи и други примеси.

Независимо от използвания метод за безразрушителен контрол, добре е да се има предвид, че за получаването на коректни данни от особена важност е изпитванията да се извършват от квалифициран персонал, познаващ добре технологията на измерване и работата със съответното оборудване.

Също така при извършването на самия контрол е необходимо да се спазват предписаните процедури в съответствие с действащите стандарти и норми, както и с техническите условия.

ЕКСКЛУЗИВНО

Top