Норми за енергийна ефективност

Енергийна ефективностСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 2, 2010

Единадесет процента от брутното вътрешно потребление на електроенергия към 2010 г. трябва да бъде произведено от ВЕИ.

Формирането на общ европейски енергиен пазар наложи преосмисляне на приоритетите на енергийната политика на страната и актуализиране на нормативната ни база. В настоящия си вариант, законовата рамка в областта на енергетиката и енергийната ефективност се формира основно от Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност, Закона за възобновяемите енергийни и алтернативни източници и биогоривата и редица подзаконови нормативни актове. С оглед изпълнението на държавната политика за енергийна ефективност бяха приети и “Национална дългосрочна програма за енергийна ефективност 2005 – 2015 г.” и “Прогнозен документ за развитие на възобновяемата енергия до 2020 г.”. Настоящият материал съдържа кратък преглед на действащата нормативна база, без коментар върху целесъобразността и оптималността й. Очаквайте в следващ брой на Инженеринг ревю коментар от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за промените, върху които се работи в областта на енергийната стратегия и законодателната база.

Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата
Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), обнародван през 2007 г., урежда обществените отношения, свързани с насърчаване на производството и потреблението на електрическа и топлинна енергия, както и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници. Законът се отнася и до производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта. Сред основните цели, декларирани в закона са насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, както и на биогоривата и други възобновяеми горива в транспорта. Законът би следвало да насърчава и повишаването на капацитетa на малките и средните предприятия, производителите на енергия от ВЕИ и алтернативни енергийни източници, както и производителите на биогорива и други възобновяеми горива. Сред основните му приоритети са и опазването на околната среда и създаването на условия за постигане устойчиво развитие на местно и регионално ниво.

Механизми за насърчаване производството на енергия от ВЕИ
Според ЗВАЕИБ, поставените цели ще се постигат чрез въвеждане на механизми за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, и производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта. В тази връзка, законът предвижда регламентиране на правата и задълженията на органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление при провеждане на държавната политика за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници, биогорива и други възобновяеми горива. В услуга на инвеститорите, производителите и потребителите е заложено създаването на национална публична информационна система за разполагаемите ресурси на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници, биогорива и други възобновяеми горива. Като допълнителна мярка в закона се посочва, че държавата смята да подкрепи научните изследвания и развойната дейност, свързани с производството и използването им.
Енергопроизводството от ВЕИ е сред секторите, които попадат и в обхвата на Закона за насърчаване на инвестициите. За инвеститори клас А във фотоволтаични, водни и вятърни централи, както и на други когенерационни съоръжения, са въведени съкратени срокове за административно обслужване, облекчен режим при придобиване право на собственост върху държавни и общински имоти, както и финансово подпомагане за изграждане елементи на техническата инфраструктура.

Отношения между участниците на пазара на енергия от ВЕИ
Законът урежда правата и задълженията на участниците в пазара за енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници.
Според него, преносното предприятие и разпределителните предприятия се задължават да включват в ежегодните си инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници. Преносното и/или разпределителното предприятие, което е най-близо разположено до местоположението на енергийния обект, е задължено да присъединява приоритетно всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, който отговаря на специфичните условия за присъединяване към мрежата (определени в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката).

Задължения на енергийните предприятия
Задължителното изкупуване на електрическата енергия се извършва по договори за изкупуване. Срокът на договорите е 25 години - за електрическа енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, и съответно 15 години - за електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, както и за електрическа енергия, произведена от други видове възобновяеми енергийни източници.
Разходите, необходими за присъединяване на енергийния обект към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения, са за сметка на производителя, а останалите се поемат от преносното или от съответното разпределително предприятие.
Регламентирано е, че на енергийните предприятия, които не присъединят приоритетно производител на електрическа енергия се налага имуществена санкция в размер 50 000 лв. При неспазване на сроковете, определени в закона, за присъединяване на производител на електрическа енергия, на енергийното предприятие се налага глоба в размер на 30 000 лв.

Законът за енергийна ефективност
Законът за енергийна ефективност въведе задължителна периодична инспекция за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради, в съответствие с изискванията на европейските Директиви 32/2006/ЕО и 2002/91/ЕО. Основна цел на Директива 2006/32/ЕО е повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители. За целта се въвежда система от мерки и дейности за повишаване конкурентноспособността на икономиката, сигурността на енергийните доставки и опазването на околната среда като основни стълбове на политиката за устойчиво развитие. В тази връзка, директивата изисква да бъдат предприети действия от страните-членки за подпомагане на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, които би следвало да осигурят непрекъснат растеж и развитие на пазара на енергийните услуги.
В съответствие с това и основната декларирана цел на закона е повишаване на енергийната ефективност чрез система от мерки и дейности при крайните потребители, търговците на енергия и лицата, осъществяващи дейности по пренос и разпределение на енергия.

Статут на търговците на енергия
С оглед постигане на целите, посочени в закона за енергийна ефективност, е разработена и приета Националната стратегия за енергийна ефективност на България. Въз основа на приоритетите, заложени в Националната стратегия за енергийна ефективност, е предвидено и разработването на планове и програми за енергийна ефективност от органите на изпълнителната власт и другите държавни органи. Така например, се въвеждат правни норми, свързани с регламентиране предоставянето на енергийни услуги от физически или юридически лица - търговци с енергия. Услугите, извършвани от тези лица, имат за цел комбиниране на доставката на енергия с енергоефективни технологии и/или действия, водещи до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност и/или спестяване на първични енергийни ресурси.

Дейности за повишаване на енергийната ефективност
Сред дейностите за повишаване на енергийната ефективност, предвидени в закона, са доброволните споразумения, които имат за цел да насърчат намаляването на енергийното потребление. Сключват се между държавата и големите потребители на енергия като и двете страни се ангажират с процеса. Държавата помага чрез обучения, подготовка на кадри за енергиен мениджмънт и методическа помощ, а другата страна поема задължението да извършва мерки за енергийна ефективност при себе си.
Друг вид дейност е сключването на договори с гарантиран резултат, които имат за цел извършването на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи и би следвало да доведат до енергийни спестявания при крайните потребители на енергия. Възстановяването на направената инвестиция и изплащането на дължимото на изпълнителя по този договор се извършва за сметка на реализираните икономии на енергия.
В Закона за енергийната ефективност се предвижда и създаването на национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България.

Наредби по Закона за енергийната ефективност
l Наредба за методиките за определяне на националните индикативни цели, редът за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания;
l Тарифа за таксите, които се събират от Агенция по енергийна ефективност за издаване на удостоверения за енергийни спестявания;
l Наредба за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите;
l Наредба за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност, реда за получаване на информация от регистъра, условията и реда за придобиване на квалификация, и необходимите технически средства за извършване на дейностите по обследване и сертифициране;
l Тарифа за таксите, които се събират от Агенцията по енергийна ефективност за издаване на удостоверения за вписване в съответния регистър на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност;
l Наредба за условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, издаване на сертификати за енергийни характеристики и категориите сертификати;
l Наредба за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на котли и климатични инсталации, и създаване, поддържане и ползване на база данни;
l Наредба за показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи;
l Наредба за определяне на съдържанието, структурата, условията и реда за набиране и предоставяне на информация;
l Наредба за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради - държавна и/или общинска собственост.

Закон за енергетиката
Законът за енергетиката, обнародван през 2003 г. и последно изменян през 2009 г., урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ и използване на възобновяеми енергийни източници. Друга функция на Закона за енергетиката е да регламентира правомощията на държавните органи при определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.
Сред основните цели на Закона са създаване на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ; енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси; създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар; енергийни доставки при минимални разходи; устойчиво развитие на използването на възобновяеми енергийни източници, в т.ч. и производството на електрическа енергия от тях в интерес на опазването на околната среда; насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия.

Национални индикативни цели
До края на настоящата година енергийната политика на България се определя от директива 2001/77/EC за насърчаване производството на електроенергия от ВЕИ и директива 2003/30/ЕС за използване на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт. Според тях, националните индикативни цели са постигане на 11% дял на ел. енергия от ВЕИ в брутното вътрешно енергийно потребление и 5.75% дял на биогоривата в потреблението на течни горива в транспорта.
В съответствие с общата концепция за развитието на ВЕИ в страната са разработени Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005 - 2015 г. и Прогнозен документ за развитие на възобновяемата енергия до 2020 г.

Дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005 - 2015 г.
Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005 - 2015 г. (НДПВЕИ) е разработена в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 9 от Закона за енергетиката и под-законовите нормативни актове към него. Тя е съобразена с общата концепция за развитие на ВЕИ в страната, с набелязаните индикативни цели за производство на електрическа енергия от ВЕИ и средствата за постигането им.
В договора за присъединяване към ЕС, България приема следната индикативна цел: 11% от брутното вътрешно потребление на електроенергия към 2010 г. да бъде произведено от ВЕИ. Според клаузите на договора, целта 11% се основава на положително развитие на възобновяемите технологии и благоприятни климатични условия. Възможността за достигане на тази индикативна цел, според договора, е зависима до голяма степен от общото годишно количество на валежите, разпределението на валежите през годината, както и от други климатични фактори, които оказват сериозно влияние върху равнището на производство от водни централи и използването на слънчева енергия и енергия от вятъра.

Цели на дългосрочната програма
Една от основните цели на Националната дългосрочна програма е делът на ВЕИ през 2010 г. да надвиши 8% от брутното производство на електрическа енергия, а през 2015 г. - 9%. Постигането на посочения за 2010 г. дял, в съчетание с мерки по енергийна ефективност, ще доближи страната до приетата с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз индикативна цел. Сред другите цели е заместването на конвенционалните горива и енергии, използвани за отопление и БГВ (с общ енергиен еквивалент, не по-малко от 1300 ktoe годишно), както и увеличаване на потреблението на течни биогорива.

Очаквани ефекти от реализирането на програмата
Според проучванията, на които се основава програмата, България внася около 60% от необходимите й първични енергийни ресурси. Друга отличителна характеристика на държавата е по-висока енергоинтензивност на БВП от средната за ЕС (~2 пъти). Увеличаването на дела на произведената енергия от ВЕИ, произтичащо от изпълнението на НДПВЕИ, според програмата ще доведе до забавяне на процеса на изчерпване на природните енергийните ресурси; намаляване зависимостта на страната от внос на първични енергийни ресурси; създаване на нови пазарни възможности за търговци (производители, фирми за услуги и т.н.) на съоръжения за ВЕИ, разкриване на нови работни места. Друга цел на проекта е повишаване на конкурентноспособността на българската промишленост; постигане на устойчиво енергийно развитие и подобряване на показателите на околната среда, свързано с изпълнение на поетите задължения от Република България.
Програмата поставя база за разработване на национални краткосрочни програми за насърчаване използването на ВЕИ. В тях ще се прави текущо определяне на необходимите средства въз основа на по-точно формулиране на най-близките приоритети в зависимост от динамиката на енергийния пазар, специфичното развитие на отделните технологии, използващи ВЕИ, разширяването на специфични пазари и др.

Прогнозен документ за развитие на възобновяе-мата енергия до 2020 г.
Прогнозният документ за развитие на възобновяемата енергия е част от плана за развитие на екоенергията, който се очаква България да представи в средата на 2010 г. в Европейската комисия. Информацията е съобразена с изискванията на Директива 2009/28 на Европейската общност за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Тя определи задължителни национални цели на всяка държава-членка на ЕС. За България това е постигане на най-малко 16% дял на ВЕИ в крайната консумация на енергия през 2020 г. В това изискване се включва и задължителен 10-процентов дял на енергия от възобновяеми източници в целия транспорт.
Държавите-членки, в това число и България, са длъжни да приемат и представят на Европейската комисия националните си планове за изпълнение на тези цели до 30 юни 2010 г. Шест месеца преди този срок, всяка страна е задължена да публикува и представи на ЕК своя прогнозен документ.

Прогнозният документ съдържа два показателя
Първият от тях е очаквано свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници спрямо определената за държавата индикативна крива, което може да се прехвърли на други държави-членки, както и прогнозен потенциал за съвместни проекти до 2020 г.
Вторият показател е прогнозното търсене на енергия от възобновяеми източници до 2020 г., което ще бъде задоволено извън вътрешното производство.
Прогнозният документ посочва, че сумарният технически потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници в България е приблизително 4500 ktoe годишно, като най-голям дял се пада на хидроенергията (~31%) и биомасата (~36%). Географското положение на страната предопределя сравнително минимален дял на вятърната енергия (~7.5%) и енергията на приливи, отливи и морски вълни.

Производството на енергия от ВЕИ ще се увеличи
В прогнозния документ се посочва, че страната ни има значителни горски ресурси и развито селскостопанско производство – източници на твърда биомаса и на суровина за производство на биогаз и течни горива. Към 2008 г. в България най-пълноценно се използва потенциалът на хидроенергията чрез ВЕЦ и отчасти твърдата биомаса. В документа се твърди, че производството на електроенергия от вятърни и слънчеви централи, както и използването на слънчева енергия за битови нужди се развива с бързи темпове.
Документът прогнозира, че производството на енергия от възобновяеми източници в България ще нарасне до 1955 ktoe годишно към 2020 г., докато през 2005 г. този показател е бил 1097 ktoe.
Потенциалът на държавата за съвместни енергийни проекти от възобновяеми източници с други държави-членки е свързан най-вече с р. Дунав и в по-малка степен с Черно море. Съществува идея за изграждане на две общи хидроцентрали между България и Румъния.
През периода 2012 - 2018 г. в България се очаква свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници спрямо индикативната крива в размер на 74 ё 475 ktoe годишно, се твърди в документа.
След 1 януари 2017 г. България може да реализира ограничен внос на биогорива, за да бъде изпълнена задължителната цел от 10% дял в транспорта на енергия, произведена от възобновяеми източници. Прогнозният размер на вноса е 30 - 80 ktoe енергиен еквивалент.




Top