Нов стандарт за машинна безопасност EN ISO 14120

МашиниСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 7, 2014

Oт месец септември т.г. с решение на Европейската комисия стандарт EN 953 бе заменен от EN ISO 14120 „Безопасност на машините. Защитни прегради. Общи изисквания за проектиране и изработване на неподвижни и подвижни защитни прегради“.

Новият общ международен стандарт на теория ще се отнася само за производителите на машини. На практика обаче той ще се отнася и за всеки, който добавя нови или допълнителни защитни прегради към съществуваща машина. Следователно потребителят на машината трябва да бъде добре запознат с промените, тъй като може сам да изработва защитни прегради или най-малкото да ги поръча от доставчик.

Стандартът за защитните прегради на машините става по-строг в изискванията си и не оставя толкова възможност за тълкуване от страна на отделните машиностроители. Раздел 8 на EN 953 става раздел 7 (Проверка на изискванията за безопасността на защитните прегради) на новия EN ISO 14120.

За първи път този раздел изрично посочва методи за проверка. Те са описани в Приложение C, което включва указания за избора на защитни прегради според броя и местоположението на опасностите, като предоставя и блокова схема за оценка на избора на защитни прегради според броя и местоположението на опасностите.

Ако по веригата възникне проблем с безопасността и даден машиностроител не може да докаже, че е спазил напълно конкретните указания в Приложение C, може да се счете, че не е изпълнил добросъвестно своите задължения и да бъде подведен под съдебна отговорност.

Приложение A в EN 953 става приложение B (Насоки за защита на служители срещу опасностите, създадени от движещите се части) в EN ISO 14120 и осигурява технологична схема за подбор на защити. Разликата тук е уточнението за честотата на достъп до машината.

И в двата стандарта се пита: “Достъпът само за настройка, корекция или поддръжка на процеса ли се изисква?” Но в стария стандарт отговорът е “да”, което поражда и следващия въпрос: “Има ли достъп повече от един път на смяна”, а новият стандарт просто пита: “Честотата на достъп висока ли е (повече от веднъж на месец)?”.

Това, разбира се, има сериозни последици, тъй като един типичен производствен ден може да включва три смени, всяка от които може да изисква различна конфигурация на машината, което потенциално представлява над 1095 изменения годишно. Въпреки това, новият стандарт изисква от производителите да се вземе под внимание само ако достъпът е необходим повече от дванадесет пъти годишно, докато старият стандарт е по-фокусиран върху честотата на отделните смени.

Освен това, опциите в двете приложение B и C на новия стандарт (които са съответно A и B в стария стандарт) са се променили. Например в предишния стандарт, където достъпът се изисква до повече от един път на смяна, можеше да се използва фиксирана защитна преграда или подвижна охрана с устройство или без устройство за заключване.

Новият стандарт позволява да се използва фиксирана преграда, само ако подмяната и отстраняването й е лесно. Това, разбира се, има значителни последици за машините, които в момента са в производство, тъй като може да изисква допълнителни разходи за частични промени в дизайна на новите прегради.

Раздел 6 на стандарта обхваща избора на вида преграда, като се изброяват най-важните критерии за подбор: вероятността и предвидимата тежест на всяка вреда, както е посочено в оценката на риска; предназначението на машината; опасностите, които създава машината; естеството и честотата на достъп.

Стандартът въвежда понятието „предвидима неправилна употреба и елиминиране на защитни устройства”. Този нов елемент изисква от производителя на машината да помисли по-задълбочено как операторът би могъл да елиминира някое защитно устройство или да промени машината така, че тя да продължи да работи без защита, т.е. извън очевидното използване по предназначение.

Затова е изключително важно да се направи старателно документирана оценка на риска, която не само да подчертае къде е необходима защита, а и начинът, по който производителят на машината смята, че същата може да бъде елиминирана.

Раздел 9 от EN 953 става раздел 8 (Информация за ползване), а точка 8.3 (Монтаж) е разширена значително. Докато в стария стандарт се казваше само: „Трябва да се предоставят указания за правилния монтаж на защитните устройства и свързаното с тях оборудване”, новият стандарт ще накара производителите на машини да обмислят по-задълбочено как да се подходи към монтажа с конкретни изисквания към закрепването, когато се монтират защитни устройства към дадена конструкция.

Въпреки че промените в новия стандарт не са значителни, някои елементи от тях са представени по-подробни. Това ще помогне за оформянето по-малко субективна оценка на риска, тъй като оставя по-малко възможности за интерпретации от страна на отделните машиностроители.

Очаквайте коментари от фирми в областта на машиностроенето по повод новия стандарт в следващ брой на сп. Инженеринг ревю.

Top