Оценка на индустриалните вентилационни системи

ОВКСп. Инженеринг ревю - брой 2/2018 • 22.03.2018

Оценка на индустриалните вентилационни системи
Оценка на индустриалните вентилационни системи

Индустриалната вентилация е основният начин за управление на вредни емисии като токсични изпарения и прахови частици в работното място. За да се гарантира правилното функциониране на тези вентилационни системи, е необходима правилна поддръжка, а следователно и честите проверки на изправността са нужни, за да се подсигури безопасността на служителите.

Съществуват няколко често срещани проблема при оценката на индустриални вентилационни системи, които са от ключово значение. Това са неспазването на цялостна оценка на риска за здравето в изпълнението на процесите, за които системите се използват; рядкото вземане на проби от въздуха в промишлените предприятия, за да се определи ефективността на вентилационните системи; непълното изследване на тези проби; неподходящите критерии, използвани за определяне на адекватността на приложения контрол на качеството на въздуха; както и случаите, в които вентилационните системи се проверяват, но все пак не се извършва необходимият контрол на вредните емисии. В текущата статия представяме подробно някои от тези особености.

Цялостна оценка на риска за здравето
Основният акцент при оценяването на риска за здравето е заплахата от опасните вещества на работното място. Разглеждат се не само вещества, които са изрично обозначени като “опасни”, тъй като често заплахи за здравето се създават и в процеса на работа. За да бъде направена цялостна оценка, първо се определя вероятността за излагане на опасни вещества и потенциалният резултат от тяхното въздействие.

Необходима е информация за честотата и продължителността на процеса и потенциалът излагането на вредно влияние да премине предварително определения допустим праг. При извършването на такива оценки отговорният персонал проверява какъв би бил негативният ефект от липсата на адекватна вентилация, както и дали това би причинило здравни проблеми като загуба на слух, остри или хронични заболявания. Необходим е и количествен анализ на излагането на опасност на работниците.

За да се определят вероятните пътища на експозиция, се взима предвид информация като например колко често и колко дълго персоналът влиза в контакт с опасното вещество или вещества. На този етап се идентифицират и оценяват потенциалните вредни субстанции, които участват в работния процес, и се установява начин за тяхното управление или предотвратяване на излагането.

Четири метода за контрол на опасни химикали
Всички опасни химикали могат да се контролират чрез прилагане на поне един от четири метода – замяна, елиминиране, минимизиране на влиянието или технически контрол (изолация). Те се считат за най-ефективни, тъй като изцяло премахват или занижават количеството на опасното вещество, вместо само да намаляват вредното му влияние върху работниците. Те са също така по-малко зависими от потребителя, докато други начини за управление могат да бъдат обект на човешка грешка.

Замяната и елиминирането обикновено са най-евтини и водят до най-много положителни резултати, заради което са и най-предпочитани. На второ място е минимизирането на влиянието, а на трето – изолацията. Изолацията е най-ефективна, когато материалът, оборудването или процесът, който създава опасност за здравето, се нуждае от едва минимална обработка. Във всички останали случаи вентилацията е следващият приложим технически контрол.

Смукателна и нагнетателна вентилация
Чрез вентилация може да се управлява степента на излагане с извличане на замърсения въздух или подаването на свеж въздух, който да премахне опасните вещества още от източника или да ги разреди до безопасно ниво. Двата подхода за това са чрез локално улавяне и отвеждане извън помещението (смукателна вентилация) или чрез разреждане на концентрацията на замърсителите (нагнетателна вентилация).

При смукателната вентилация въздухът около замърсяващия материал, процес или оборудване се засмуква и извежда от вентилационната камера с достатъчен дебит, който да гарантира, че потокът винаги попада във въздуховодите. Нагнетателната вентилация пък контролира опасностите за здравето, като разрежда концентрацията им във въздуха до безопасни нива чрез постоянно поддаване или изпускане на свеж въздух в помещенията.

Локалната смукателна вентилация е предпочитаният метод, но инвестицията може да е по-голяма. Нагнетателната вентилация пък е по-ефективна, когато малки количества от замърсителя се освобождават при равни темпове; когато има достатъчно разстояние между работника и източника, позволяващо разреждане на въздуха до безопасно ниво; при употребата само на материали с ниска токсичност и запалимост; когато замърсителите не изискват събиране или филтриране преди въздухът да се изпусне в помещението; както и когато няма вероятност замърсителят да причини корозия или повреда на оборудването или да засегне здравето на останалите обитатели на предприятието.

За да се подсигури правилното функциониране на вентилационните системи, се въвеждат и следват някои административни процедури като планиране, обучение, практики за безопасна работа, писмени политики и процедури и екологично/медицинско наблюдение.

Вземане на проби от въздуха
Основната причина за взимане на проби от въздуха е за да се определи сериозността на потенциалната опасност. Това включва определяне на концентрацията от веществото във въздуха, която би причинила остра или хронична вреда на работниците. Друга основна причина за вземане на проби е да се определи дали има нужда от инсталиране на вентилация и/или да се гарантира, че вече пуснатата в експлоатация вентилационна система работи ефективно при контролирането на вредните вещества.

Вземането на проби от въздуха е важно например при извършването на общо вентилационно проучване в заводите. Това е така, тъй като в тези случаи, ако резултатите от проучването се различават от спецификациите на производителя на вентилационното оборудване, много от служителите погрешно предполагат, че системата не работи правилно. Това може да доведе до извършването на ненужна поддръжка с цел “поправяне” на системата или непрекъснатото отчитане, че системата не отговаря на стандартите.

В тези случаи вземането на проби може да потвърди ефективността на управлението на замърсителите, но не и дали работата на системата отговаря на проектните изисквания. Ако качеството на въздуха не превишава граничната стойност на професионална експозиция (OEL), то тогава вентилацията може и да работи достатъчно ефективно, за да контролира вредното въздействие от замърсителя.

Тогава при извършването на бъдещи проучвания на вентилацията резултатите от тях могат да се сравняват с пробата на въздуха. Ако пък според извършения тест въздухът превишава граничната стойност на професионална експозиция въпреки работата на вентилационна система, то следва да бъде извършена поддръжка или други коригиращи действия. Ако резултатите от пробата са над прага, въпреки че се използва вентилационна система и е извършена поддръжка, тогава съответният специалист в предприятието трябва да обмисли въвеждането на допълнителни системи за управление, например въздухоподаващи средства за респираторна защита.

Инспекция на вентилационните системи
При извършването на проучване на вентилацията е ключово да се гарантира, че са следвани всички необходими стъпки за точно оценяване на системата. Първото такова проучване се извършва директно след монтажа на вентилацията. В тази фаза целта на инспекцията е да определи дали системата отговаря на критериите, заложени от производителя. Ако тези изисквания не са изпълнени, може да е необходима допълнителна поддръжка или оценка.

Щом дадена система отговаря на проектните си критерии, тя може да бъде пусната в експлоатация и да премине основната инспекция. Това е възможно само ако по време на тестването е извършена и проба на въздуха в помещението. Проучването само на вентилацията не установява дали реалната опасност за здравето се контролира успешно.

Ако резултатите от първоначалното проучване сочат, че вентилационната система не отговаря на критериите на производителя, но според пробата на въздуха граничната стойност на професионална експозиция не е превишена, то може да се сметне, че системата успешно управлява опасността за здравето. Тези резултати се приемат като достатъчни и всички бъдещи периодични инспекции се сравняват с тях.

Новият брой 2/2018

брой 2-2018

ВСИЧКИ СТАТИИ | АРХИВ

ЕКСКЛУЗИВНО

Top