Почистващи препарати за ХВП

Инструменти, материалиСп. Инженеринг ревю - брой 4/2018 • 15.06.2018

Почистващи препарати за ХВП
Почистващи препарати за ХВП

 

В хранително-вкусовата промишленост рутинно се използват различни продукти за почистване и дезинфекция на контактните повърхности. Прилагането на тези химикали е необходим и наложителен етап в гарантирането на това, че произвежданите и консумираните храни са с максимално ниско съдържание на болестотворни микроорганизми.

Преди да се разгледат видовете химикали обаче, трябва да се обърне внимание на разликата между почистващите препарати и дезинфектантите. Дезинфекцията означава унищожаване или необратимо инактивиране на определен тип инфекциозни гъби или бактерии, но не задължително и на техните спори по твърдите повърхности. Почистването се дефинира като редуциране на важните с оглед на общественото здраве микроорганизми до нива, считани за безопасни, без това да влияе отрицателно нито върху качеството, нито върху сигурността на продукта. Докато мерките по дезинфекция могат да бъдат предприети при обработката и приготвянето на хранителните продукти, почистването се прилага много по-често за ограничаване наличието на микроби.

За да се постигне необходимата степен на почистване и дезинфекция, използваният химикал трябва да се употребява с определена концентрация и за специфициран период от време. Тези параметри са описани на етикета на продукта и трябва да се спазват, за да се постигне желаното ниво на микробен контрол.
Ефективността на даден химикал за почистване или дезинфекция зависи от способността му за намаляване на степента на заразяване.

Като стандарт за почистващи препарати за повърхности, встъпващи в контакт с хранителните продукти, се приема редуциране на микробната популация до 99,999% за 30 секунди. За неконтактни с храни повърхности стандартът е 99,9% в рамките отново на 30 секунди. За разлика от това, дезинфекцията трябва да унищожи или да инактивира необратимо всички специфицирани организми за определено време, обикновено 10 минути. Някои химикали могат да действат както като почистващи препарати, така и като дезинфектанти.

Процесът на почистване зависи до голяма степен от подготовката на повърхностите. Повечето почистващи препарати трябва да се прилагат на повърхности, върху които няма органична материя или остатъци от други почистващи химикали. Общоприетата последователност на действията е промиване, предварително почистване, промиване и почистване.

Независимо какъв продукт се ползва, почистващият разтвор трябва да бъде тестван, за да се гарантира, че желаната концентрация е постоянна. Малките количества почистващ агент могат да доведат до неприемливо ниво на ефективност, а прекомерно големите – до неотговарящи на стандартите остатъци от химикала върху повърхностите.

Хипохлорити
Те са най-широко използваните химикали за почистване поради ефективността им, ниската цена и лесното им производство. Натриевият хипохлорит е най-разпространеният от тях и освен отличен почистващ агент, той е и силен окислител.
Хипохлоритите водят до засилено микробно измиране благодарение на факта, че увреждат външната мембрана на клетките, което води до загуба на контрола върху пропускливостта й. В допълнение, тези съединения инхибират клетъчните ензими и унищожават ДНК. Спорите обаче са устойчиви към хипохлоритите, тъй като обвивката им е неподатлива на окисление, освен при много високи концентрации на препарата, съчетани с дълги времена на контакт при повишени температури.
Въпреки че хипохлоритите са силно реактивоспособни, полезните им свойства могат да се повлияят негативно от фактори като суспендирани частици, високи температури, светлина, примеси във водата и неподходящи стойности на pH.

При рутинна употреба повърхностите трябва да са почистени от органична материя, а pH трябва да се поддържа между 5 и 7, за да се осигури наличието на максимално количество хипохлориста киселина. Както при всеки друг почистващ препарат, периодично следва да се предприемат мерки за гарантиране, че количеството свободен хлор е в желаните граници.

Други недостатъци на хипохлоритите са корозивността им към метали, здравните рискове, свързани с кожни раздразнения и увреждане на лигавицата, както и замърсяването на околната среда. Последният недостатък се обуславя от факта, че хлорът може да се комбинира с органични вещества до получаването на токсични съединения като трихалометани и диоксини.

Хлорен диоксид
Това неорганично съединение е широко използван почистващ агент, ефективен срещу бактерии, гъби и вируси. Хлорният диоксид е окислител, който реагира с протеините и мастните киселини в клетъчната мембрана, което води до загуба на контрола върху пропускливостта й и нарушаване на синтезата на белтъчини.
Въпреки че хлорният диоксид е взривоопасен газ, в разтвор той е относително безопасен. Произвежда се на място, тъй като не може да бъде компресиран и съхранен за употреба в газообразна форма. Нови разработки от последните години позволяват производството на разтвор на хлорен диоксид на място без да се налага използването на скъпо оборудване.

В сравнение с хипохлоритите, хлорният диоксид изисква много по-ниски концентрации за елиминиране на микробите. Например 5 ppm разтвор е ефективен почистващ агент за контактни с храни повърхности с време на действие поне една минута. Дезинфекция може да се постигне със 100 ppm разтвор при време на контакт от 10 минути.

Хлорният диоксид реагира по-селективно със съединенията в микробните клетки, отколкото с органичните съединения като цяло. Това позволява употребата му в органично наситени разтвори, въпреки че ефективността намалява с увеличаване на органичния товар. Хлорният диоксид действа при pH в диапазона 6-10. Друго предимство е, че не формира хлорирани органични съединения, което го прави по-екологосъобразен.

Йодофори
Тези съединения са с по-ниска активност в сравнение с хипохлоритите, но също са ефективни почистващи препарати и дезинфектанти. Те се прикрепят към серните атоми в белтъчините, причинявайки инактивация и увреждане на клетъчната стена. Използването на носители с йодофорните разтвори осигурява ефект на продължително освобождаване, водещ до постоянно ниво на микробна смъртност.

Йодофорите функционират по-добре при леко киселинно pH, тъй като при стойности над неутралната формите им се отличават с по-ниска активност. Обикновено концентрацията за почистване е 25 ppm за 1 минута. За съжаление, йодните съединения лесно оставят петна върху повърхностите, особено пластмасите. От друга страна обаче, те се използват широко като почистващи препарати за стъклени повърхности например в пивоварната индустрия и винопроизводството. Йодофорите не оказват значимо въздействие върху околната среда.

Пероцетна киселина (ПОК)
Тя е ефективен почистващ химикал за редица микроорганизми и техните спори. Води до елиминиране на микробите чрез разрушаване на химичните връзки в клетъчната мембрана. ПОК-базирани препарати често се използват в комбинация със стабилизиран водороден пероксид. Тези химикали действат добре при студени условия (~4°C), осигурявайки приемливи нива на микробна смъртност за оборудване, което обикновено се експлоатира при температури под тази на околната среда. ПОК е ефективна и за отстраняване на биофилми и е по-активна от хипохлоритите.
Разтворите на ПОК са екологосъобразни, тъй като съединението се разпада на оцетна киселина, кислород и вода. Тези препарати са и по-малко корозивни в сравнение с хипохлоритите.

Четвъртични амониеви съединения (ЧАС)
ЧАС са доста сложни химични съединения, в които азотът е свързан с четири органични групи. Положително заредените катиони се свързват с киселинните фосфолипиди в микробната клетъчна стена, което блокира приема на хранителни вещества и предотвратява отделянето на отпадъчните вещества. Като цяло, ЧАС са ефективни срещу широка гама микроби, въпреки че не влияят върху спорите.

Тези съединения могат да се прилагат в концентрации от 100 до 400 ppm, като най-често за контактни с храни повърхности се използва 200 ppm разтвор, който се оставя да изсъхне. ЧАС обикновено са без мирис, не оставят петна, не са корозивни и са относително нетоксични за потребителите. Действат добре в широки диапазони на температура и pH, въпреки че активността им е по-висока при по-високи температури и в алкални условия.

Новият Специален брой: Машини, технологии, оборудване за Industry 4.0/2018

Специален брой: Машини, технологии, оборудване за Industry 4.0-2018

ВСИЧКИ СТАТИИ | АРХИВ

Top