Промишлени газови инсталации

ГазификацияСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 4, 2010

Промишлени газови инсталации

Изисквания към устройството, монтажа и експлоатацията на газовите съоръжения


Остройството, монтажът и експлоатацията на промишлени газови инсталации се базират на нормативните изисквания, съдържащи се в Наредба за безопасна експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Документът е приет и влиза в сила през 2004 г.

Класификация на газовите инсталации
Според действащата в момента нормативна уредба, индустриалните газови инсталации следва да са снабдени с необходимите устройства и автоматика според приложението им. Те се съобразяват с експлоатационните условия и изискванията за безопасна работа. Предназначението им е да поемат механичните, химичните и топлинните натоварвания на промишлените газови инсталации при нормален режим на експлоатация.
Промишлените газови инсталации се класифицират в зависимост от работното им налягане в комплекс със съоръженията към тях. На основата на този критерии инсталациите се определят като:
- Системи с работно налягане до 0,01 MPa;
- Инсталации с работно налягане от 0,01 МРа до 0,2 МРа;
- Системи с работно налягане от 0,2 МРа до 0,5 МРа;
- Инсталации с работно налягане от 0,5 МРа до 1,6 МРа;
- Инсталации с работно налягане над 1,6 МРа.

Изисквания към газопроводите
Газопроводите също трябва да отговарят на определени изисквания. Например, те следва да бъдат изработени от безшевни или електрозаварени стоманени тръби, медни тръби, тръби от полиетилен с висока плътност, тръби от поливинилхлорид и други материали, специфицирани за природен газ при определено налягане. Газопроводите на територията на производствените предприятия се изграждат по начин, отговарящ на изискванията за работа с газ и с възможност да се обезгазяват, продухват и почистват. Възможно е монтирането на надземни газопроводи върху негорими колони, опори и естакади, на височина най-малко 0,35 m от прилежащия терен. Разрешен е надземният монтаж и съвместно с други технически проводи върху едни и същи колони и естакади, при спазване на нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност. Необходимо е да се осигури възможност за монтаж и техническо обслужване. Надземни тръбопроводи се монтират и върху външните стени и негорими покриви на сгради, когато газопроводите са с налягане до 0,5 МРа. В помещенията на производствените сгради се допускат газопроводи за налягания над 0,5 МРа в технически обосновани случаи.

Монтаж на газопроводите
Съществуват следните варианти за монтиране на газопроводите в производствените сгради: на открито, но на разстояние от стена с цел осигуряване на удобство за монтаж и експлоатация; в шахти и канали с осигурена вентилация; в бетонови подове или в подовата настилка. Откритите газопроводи се закрепват с негорими разглобяеми съединения върху негорими конзоли или висящи конструкции, като не се допуска неподвижно закрепване на газопроводите чрез заваряване. При монтиране на газопроводите в шахти и канали, конструкцията и размерите им трябва да осигуряват възможност за монтаж и техническо обслужване на газопроводите, както и защита от корозия, повреди и замърсяване. Друго изискване е шахтите и каналите да са снабдени с естествена вентилация, когато те не са изградени от негорими материали и не са плътно запълнени с подходящ материал. Преминаването на газопроводите през основи, стени и подове на сгради следва да се реализира в защитен кожух. Нормативният документ не допуска газопроводите да увреждат конструкцията на сградата, нейната пожароустойчивост, топло- и звукоизолация. Затова възниква необходимостта пространството между защитния кожух и газопровода да се запълва с изолиращ и устойчив на корозия материал. А защитните кожуси трябва да са газонепроницаеми и от устойчив на корозия материал.
Също така, документът не допуска преминаване на газопроводи през: трансформаторни постове и помещения на електрически уредби; машинни и помпени помещения; асансьорни шахти и шахти на сметопроводи; димоотходи, комини и стени на комини. Не е разрешено преминаването и през: вентилационни шахти (отдушници и въздуховоди) и климатични камери; зидарията на котли и пещи; дилатационни и други фуги на сгради; фундаменти на машини и съоръжения. За по-голяма сигурност на съоръжението не се разрешава монтаж на газопроводите към други тръбопроводи. Не се позволява монтаж на газопровода и на места, изложени на топлинно въздействие на горещи газове, разтопен или нагрят метал и др. Допуска се монтиране на газопроводи за обслужване на котли, пещи и други агрегати към строителните конструкции, при условие че якостта на конструкцията е проверена чрез изчисления.

Газорегулаторни пунктове
Едно от изискванията към промишлените газови инсталации е те да бъдат снабдени с газорегулаторните пунктове (ГРП). Предназначението им е да понижават налягането на природния газ с оглед осигуряване на безопасна експлоатация и работа на автоматичен режим. Съществуващите ГРП с входящо налягане до 0,6 MPa включително, изградени до влизане в сила на наредбата, се приравняват към ГРП с входящо налягане до 0,5 MРa. В този случай те могат да се монтират непосредствено при потребителите на газ - в затворени помещения, покрити пространства, шахти, ниши или шкафове. Допуска се разполагане на ГРП с входящо налягане над 0,5 MPa непосредствено в производствени помещения или в пристройки към тях в случаите, при които технологията на производството изисква подаване на газ с налягане над 0,5 MPa. Газорегулаторните пунктове се разполагат и на открити площадки, но трябва да отговарят на изискването да са 1,5 m под нивото на прилежащия терен. В тези случаи откъм работната страна на ГРП се осигурява свободно пространство с широчина най-малко 1 m. При необходимост от тръби за приток на въздух, съответно за обезвъздушаване, извеждането им се извършва най-малко на 2 m над нивото на прилежащия терен. Следва те да се осигуряват срещу запушване.
Нормативният документ позволява ГРП или части от тях (кранове и филтри) да се монтират на оградени открити площадки на територията на промишлени предприятия, когато климатичните условия позволяват нормалното им функциониране. Трябва да се има предвид посоченото в чл.145 условие, а именно газорегулаторните пунктове да се монтират на разстояние от газовите съоръжения и прибори. По този начин се осигурява защитата им от недопустимо загряване от излъчвана топлина, от прелитащи искри и от открит пламък. А в работното помещение, съответно в непосредствена близост до ГРП, не се допуска монтирането на съоръжения, нямащи отношение към работата на ГРП. Не се допуска и ГРП да преграждат входа на помещения, като покрай тях се осигурява проход, равен най-малко на 1 m. За газорегулаторните пунктове шкафово изпълнение, монтирани върху негорими основи или негорими стени, е налице важно условие. Шкафовете на ГРП и газорегулаторните табла (ГРТ) следва да се изработват от негорими или трудногорими материали, неразпространяващи горенето и с вентилационни отвори в горната и долната им част.

Комплектоване на газорегулаторните пунктове
Газорегулаторните пунктове се комплектуват със следните съоръжения: ръчен спирателен вентил; филтър, който се монтира непосредствено след ръчния спирателен вентил по начин, осигуряващ лесен достъп за почистване и предпазно-отсекателен вентил. Този вентил се монтира пред регулатора на налягане или е конструктивно вграден в него, като за ГРП с входящо налягане до 0,01 MPa отсекателен вентил не се изисква. Сред необходимите уреди са и регулатор на налягане за автоматично понижаване и поддържане на налягането след него; предпазно-изпускателен вентил, който се монтира след регулатора по посока на протичането на газа. Изпускателният тръбопровод след предпазно-изпускателния вентил се оразмерява с условен диаметър над 15 mm. Той не би следвало да е по-малък от диаметъра на предпазно-изпускателния вентил. Изпускателният тръбопровод се отвежда в атмосферата на безопасно място с пропускателна способност не по-малка от 5 % от капацитета на регулиращата линия, в която е вграден. Не се допуска обединяване на изпускателни газопроводи с различно налягане на газа в тях, както и изпускателен кран на страната на ниското налягане на газа за продухване и обезгазяване на инсталацията. Изпускателният кран и тръбопровода следва да са с вътрешен диаметър по-голям от 15 mm.

Разрешени допълнителни устройства
Нормативно е позволено и допълнително към ГРП да се монтира спирателна арматура, например байпаси за изключване на участъци от ГРП и газоизмервателен уред на високата или ниската страна по налягане. Газоизмервателният уред се монтира задължително след филтъра, като начинът на монтаж се съобразява с технологичните параметри на уреда. Допуска се байпасиране на уреда с ръчен спирателен вентил, както и спирателен кран на изхода на ГРП. Това е сила, когато ГРП е монтиран в отделно помещение, захранва повече от една горелка или е разположен на отдалечено място от консуматора на газ. Към ГРП могат де се монтират и байпасни линии за филтъра, предпазно-отсекателния вентил и регулатора. Необходимо е да бъде спазено условието - байпасните линии да са съоръжени със същите уреди, с които е изградена основната линия и втора регулираща линия, когато се изисква 100 % резерв.

Сред разрешените устройства е и байпасен кран на предпазно-отсекателния вентил. Кранът е необходим за осигуряване притока на газ при въвеждането на ГРП в експлоатация. Допуска се и монтажът на контролно-измервателни уреди за температура и налягане; водоотделители, прахоотделители и сигнална инсталация, показваща изменението на налягането на газа над допустимите граници.

Горивните уредби са съобразени по БДС EN 746
Освен с посочения нормативен документ, горивните уредби трябва да са съобразени и с изискванията на БДС EN 746. Уредбите, също така, следва да се проектират, изграждат, комплектуват и експлоатират по начин, осигуряващ, че съдържанието на вредни вещества в димните газове не надвишава нормите, установени с наредбата по чл. 9, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Горивните уредби се оборудват с ръчен спирателен вентил; филтър и предпазно-отсекателни вентили.

Подвеждането на газ към всяка горелка или група горелки се извършва чрез монтирани последователно два броя вентили, тип А. За горелки с мощност под 120 kW се допускат използването на два вентила тип В. Вентилите биха могли да са и от тип С, когато горелките са без вентилатори. Допустимо е защитата да е термоелектрическа -  при ръчни горелки без вентилатори. При горелки с мощност над 1200 kW, които са оборудвани с уреди за контрол на плътност, е допустимо използването на вентили. При групи от повече горелки отсекателният вентил на всяка горелка може да се разглежда като вентил.

Предпазен отсекателен вентил
При задействане на устройството за сигурност и затваряне на предпазния отсекателен вентил (аварийно изключване), е важно да се осигури единствено ръчното му отваряне. Автоматичното включване след спад в напрежението се допуска само при специални условия, посочени в инструкцията за експлоатация. Самият предпазен отсекателен вентил прекратява достъпа на гориво до горелката (горивната уредба) при аварийни ситуации. Сред тях са: недопустимо понижаване налягането на газа; недопустимо повишаване налягането на газа над защитната граница; недостиг на въздух и изгасване на пламъка. Достъпът на гориво се прекратява и при отпадане на захранващото напрежение или на външната енергия (например налягането на въздуха и др.); прекъсване на топлопренасящия флуид; отказ на инсталацията за отвеждане на димните газове и повишаване на температурата в инсталацията над допустимата.

Изисквания към видовете запалителни горелки
Горивните уредби са снабдени и със запалителна горелка, работеща при продължителен работен режим с отделно монтиран автоматичен уред за контрол на пламъка. Също така могат да бъдат оборудвани и със запалителна горелка с изключване. Тези уреди заместват уреда за контрол на плътността. Също така разполагат и с регулатор за налягането на газа, в случай на необходимост от много точно регулиране на количеството и налягането на газа. Те се комплектуват и с уред за контрол на необходимото количество въздух за горене, ако става въпрос за инсталациите с вентилаторни горелки и горелки с принудително подаване на въздух. Изисква се и наличието на уред за контрол на необходимото количество газ за горене, с изключение на преносими газови горелки, форсункови горелки и машинни горелки с открит пламък с максимална мощност под 70 kW и защита срещу спадане налягането на газа. Инсталациите, чиито горелки не разполагат с вграден контрол на пламъка, се оборудват със защита срещу понижаване на налягането. При спадане на налягането, защитата трябва да възпрепятства включването на горелката, а когато няма контрол от страна на обслужващия персонал - да предизвика аварийно изключване. Монтажът на защитен уред срещу понижаване на налягането се извършва по начин, позволяващ налягането на газа да въздейства на стабилността на горене при всички режими на работа.
При надвишаване на зададената стойност на налягането на газа, защитата не трябва да допуска включването или да предизвиква защитно изключване на уреда. Единствено при отсъствие на контрол от страна на обслужващия персонал се осигурява аварийно изключване. В автоматичните инсталации се вгражда запалително устройство или комбинация от запалително устройство и запалителна горелка като съставна част на основната горелка. При ръчно управляваните инсталации запалителното устройство може да се монтира към основната горелка така, че да не променя положението си по отношение на запалителната горелка.
Запалителните горелки се конструират и монтират по начин, позволяващ на пилотния пламък да остане стабилен, независимо от текущия режим на работа, както и да служи за запалване на основния пламък. Запалителното устройство е с мощност, позволяваща постигане на бързо, безшумно и плавно запалване.




Top