Размито управление

АвтоматизацияСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 6, 2010

Размито управлениеРазмито управлениеРазмито управлениеРазмито управление

Специфики на размитата логика, същност на размитите множества

    В продължение на вече откритата на страниците на сп. Инженеринг ревю тема за т.нар. размито управление, в настоящия брой публикуваме статия, посветена на спецификите на размитата логика и на същността на размитите множества.
Размитите множества са своеобразно обобщение на обикновените множества. Елементите на размитите множества притежават общите свойства на едно множество. Следователно, те принадлежат на размитото множество в различна степен, като от съществено значение е именно степента им на принадлежност.
При размитите множества границите на принадлежност са постепенни (неопределени, преливащи), докато при обикновените множества те са отсечени (резки). По този начин размитостта представлява вид неопределеност, произтичаща от групирането на елементите в класове, които нямат строги и ясно определени граници. Ползите от размиването са по-голямата общност на разглежданията и възможността за моделиране на съществуващи проблеми в реалния свят, в който, както е добре известно, далеч не всичко е точно дефинирано. Освен това, размитостта е и добра методология за толериране на грешки.

Пример на размито множество
Нека направим допускането, че са налице три класически множества - с ниска, средна и висока температура на процесната променлива (фиг. 1). Ако класифицираме, т.е. оценим степента на принадлежност на процесната променлива към множествата, например за температура от 95 градуса Целзий, то ще се получи стойност 1 за множеството със средна температура и 0 за множествата с ниска и висока температура.
Ако се разгледа същият пример, но представен чрез размити множества, тогава той би изглеждал като показания на фиг. 2. Това неясно представяне изглежда по-реалистично и заедно с това по-близко до човешкия начин на мислене, понеже не съществува ясно разграничаване между средна и висока температура. По този начин температурата изглежда средна в определена степен (0,8), а също и висока в друга степен (0,2).
Нека използваме съществуващите теоретични дефиниции. Тогава U ще бъде обхватът на температурата в градуси Целзий, променливата u е текущата температура, а ако за размито множество A изберем средна температура, тогава за функцията на принадлежност mA(u) може да се запише, че: mA(95) = 0,8.
Аналогично, ако за размито множество A изберем висока температура, тогава функцията на принадлежност mA(u) ще бъде: mA(95) = 0,2. В посочения пример е използвано графично представяне на П-функцията с нейните частни варианти Г- и L-функции.

Размита логика (fuzzy logic)
Преди да се спрем на основните понятия в размитата логика, нека да разгледаме един термин с фундаментално значение - лингвистична променлива (ЛП).
Както вече бе казано, при изследване на технологичните процеси като обект за управление, значителна част от информацията има "обективно-субективен" характер и се изразява в категории и понятия на естествения език. За нейното формализирано представяне е въведено понятието лингвистична (словесна) променлива. Под ЛП се разбира променлива, стойностите на която представляват думи и изрази на естествен или изкуствен език. Например, ако технологичен процес се разглежда като лингвистична променлива n, то множеството T(n) на лингвистичните величини (или това е т. нар. терм-множество) може да се представи по следния начин:
T(технологичен процес) = добър + лош + много добър + удовлетворителен + неудовлетворителен + ...,
където всеки терм в T(технологичен процес) е знак на размитото подмножество на разглежданото множество от възможни обекти.
Така лингвистичната променлива представлява обобщена информация по приблизителен начин на естествения ни език, т.е. това са думи и фрази, терми (например "голямо", "малко" и др.) или терми с модификатор (напр. "много голямо", "много малко"...), отразяващи съдържателната страна на процесите.
Лингвистичната променлива се задава с набора:
(n, T(n), U, G, M),
където:
n е наименованието на ЛП;
T(n) е терм-множеството на променливата n, т.е. множеството от названия на лингвистичните стойности на променливата n, като всяка от тези стойности представлява размита променлива със стойности от универсалното множество U;
G е синтактично правило, което определя верността на формулираните изрази от T(n);
M е семантично правило, което за всяка променлива n определя смисъла й M(n), т.е. размитото подмножество M(n) на универсалното множество U.
Ако се върнем на примера от фиг. 2, можем да кажем, че лингвистичната променлива с име u се дефинира еднозначно и пълно с - u, T(u), Uu, Gu, Mu
За да се внесе повече яснота, нека отново разгледаме един пример. В него лингвистичната променлива (ЛП) "y" отново ще е температура, която може да се променя в интервала от 0 до 100 градуса Целзий. Следователно :
y О Uy = [0, 100] °C.
Нека са дефинирани три нива на ЛП, а именно "ниска", "средна" и "висока", които се определят на базата на експертните ни познания за процеса. Или: y = "температура" = "ниска", "средна", "висока".
Целта е да бъдат съпоставени термите A1 = "ниска", A2 = "средна", A3 = "висока" и да бъдат представени в графичен, аналитичен и йерархичен вид. На фиг. 3, фиг. 4 и фиг. 5 са дадени съответните представяния.
Най-долу на фиг. 5 са нанесени стойностите на температурата или това е базовата променлива, а най-горе в йерархията се намира лингвистичната променлива "температура". Важно е да се отбележи, че терммножеството T(n) зависи от контекста на знанията, които операторът-експерт въвежда в системата за управление. Тогава синтактичното правило G, пораждащо елементите на терммножеството T(n), се обуславя от представите на експерта за предметната област, а семантичното правило M е един от елементите на знанието, въвеждано в системата. Казано по друг начин, синтактичните правила G генерират термите в T(n), докато семантичните (смисловите) правила M определят разположението на всеки терм в U.
За примера от фиг. 3, фиг. 4 и фиг. 5 трябва да се напомни, че степените (функциите) на принадлежност се задават субективно от експерти с цел подреждане  в зависимост от контекста и дават степени на увереност, че даден елемент притежава определено свойство.

Размитите множества
могат да се използват като математически апарат за формализирано представяне на връзката между променливите на процеса в случая, когато знанията за поведението на изследвания обект се описват чрез логически релации от вида:
Ако (условие)  То (действие) или: Ако (предпоставка) То (извод).
Като Ако (IF) и То (THEN) се наричат логически оператори.
Използват се също и операторите И (AND) и ИЛИ (OR) за образуване на съставно условие и Не (NOT) за инверсно условие, например:
IF (условие 1) AND (условие 2), THEN (действие).
Друг пример за логическа релация при управление разтварянето на кислород във вода би могъл да бъде:
Ако разходът на въздух е бил увеличен И концентрацията на разтворения кислород нараства, И скоростта на потребление на кислород не се изменя, То трябва да се намали разходът на въздух.
Процедурата за построяване на математически модел на процеса с използване апарата на размитите множества се състои в два основни етапа. На първия етап се формират множествата от размити стойности на входните величини Ai и на изходните величини Bi на обекта, където размитото подмножество Ai се определя от n-арно декартово произведение:
Ai = Ai1 х Ai2 х ... х Ain =
= Ai1 ^Ai2 ^ ... ^ Ain =
= Ai1 AND Ai2 AND ... AND Ain, като Aij О Uy, j = 1,2, ... , n.
Видно е, че последният израз представлява математическото описание за изграждане на съставни условия с оператора AND.
Bi е размито подмножество на универсалното множество Y. Размитото множество Aij има функция на принадлежност mAij (uj) и съответства на j-та лингвистична променлива в i-то размито условно твърдение. Аналогично, Bi има функция на принадлежност mBi (y).
На втория етап на моделирането се формират логическите релации между размитите стойности на входните и на изходните величини:
R1 :   IF   A1   THEN     B1
R2 :   IF   A2   THEN     B2
Rn :   IF   An   THEN     Bn
По този начин размитата релация R определя и формализира връзката между входните величини u О U и изходните величини y О Y.
Тук е мястото да се добави, че в специализираната литература вместо термина "логическа релация" използват още и "правила" или "размити правила". Смисълът на всеки един от тях е, че става въпрос за числови обекти, които се решават чрез функционални таблици, компаратори и интерполация.
Например, нека разгледаме условен обект с два входа (u1 и u2) и един изход y:
R1 :   IF       u1 = A11 
    AND     u2 = A21 
    THEN    y  = B1
R2 :   IF        u1 = A12 
    AND      u2 = A22 
    THEN     y  = B2
В релациите се използва операторът AND за образуване на логическото условие. Понякога изразът:
u1 = A11 AND u2 = A21
се задава по следния начин:
mmin (u) = min {A11(u1), A21(u2)}.
По аналогичен начин се получава изразът: u1 = A11 OR u2 = A21. Следователно той би се трансформирал до следното представяне: mmax (u) = max {A11(u1), A21(u2)}.
Ако бе наличен изразът: u1 NOT A11, тогава: mnot (u) = 1- A11(u1).

Процес на деразмиване (defuzzification)
Преходът от размити към реални стойности, които представляват изводът (изходът) на набора от логически релации, може да се реализира чрез някой от следните методи:
Детерминираната стойност се определя като претеглена средноаритметична стойност.
Или:
dB'={SmB' (yi) . yi} / SmB' (yi)
където:
dB’ е детерминираната стойност;
yi са стойностите, за които е налице сингелтонна функция;
мB’(yi) е стойността на функцията на принадлежност за всеки yi.
За пояснение нека разгледаме фиг. 6. Нека приемем, че изходната лингвистична променлива има n терми от сингелтонен тип с параметър yi и за всеки от тях са налице функция на принадлежност мB’(yi). Тогава този метод за деразмиване определя изходната детерминирана стойност като претеглена средноаритметична стойност.
За детерминирана стойност на изходната величина се приема съответната максимална стойност на функцията на принадлежност.
В този случай, ако yi има сингелтон (фиг. 6) с най-голяма мB’(yi), то детерминираната стойност би била: dB’ = yi .
За детерминирана стойност на изходната величина се взима съответната минимална стойност на функцията на принадлежност.
Аналогично на предходното се избира стойността на yi, за който мB'(yi) е най-малка.
За детерминиран еквивалент се приема стойността, която разделя на две равни части площта под функцията на принадлежност.

Размити регулатори
Както вече бе посочено, методите за проектиране на системи за управление на технологични процеси предполагат наличието на модел на обекта. В редица случаи, обаче, те се характеризират със значително количество априорна, качествена информация. В такива случаи е необходимо логическите релации, които описват процеса в лингвистична (словесна) форма да бъдат трансформирани чрез апарата на размитите множества в алгоритъм за управление.
Синтезът на размит алгоритъм за управление включва следните стъпки:
- Описание на текущата ситуация в обекта;
- Класификация на ситуациите и определяне класовете на възможните решения;
- Определяне на размитото подмножество от решения;
- Вземане на окончателно решение.

Статията продължава в следващ брой на сп. Инженеринг ревю.




ЕКСКЛУЗИВНО

Top