Съвременна европейска регулация за помпи

ОВКСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 6/2015 • 18.12.2015

B настоящия брой на сп. Инженеринг ревю ще разгледаме новостите в европейската законодателна рамка и актуалните нормативни изисквания по отношение ефективността и екологичните характеристики на помпите и помпеното оборудване за различни ОВК приложения.

Директивата за екодизайн и директивата за енергийно етикетиране оказват голямо влияние върху ОВК сектора, тъй като въвеждат нови методи за оценка на енергийната ефективност и са създадени постепенно да отсеят по-нискоефективните продукти от пазара.

Европейската комисия си постави амбициозната цел да намали емисиите на въглероден диоксид на страните членки на ЕС с 50% до 2020 г. За да се постигне това бяха приети няколко директиви, които да подобрят енергийната ефективност на уредите, които използват енергия и са свързани с енергийното потребление.

Комисията очаква до 2020 г. комбинираният ефект от директивите да доведе до годишни икономии на енергия от около 1900 PJ, съответстващи на около 110 млн. тона емисии на CO2, и намаление на годишните емисии на азотни окиси (SOx) с около 270 хил. тона. Първата такава рамкова директива е въведена през 2005 г., а през 2009 г. тя става по-позната като

директива за екодизайн на свързаните с енергопотреблението продукти (ErP)
Тя въвежда определени стандарти за енергийната ефективност на продуктите, както и система за енергийно етикетиране, която отразява енергийната ефективност в класове от А+++ (най-висока) до G (най-ниска). Директивата обхваща уредите, които използват енергия или имат непряко въздействие върху енергийното потребление – първоначално хладилници, телевизори, климатици, а отскоро и помпи.

Тъй като 80% от енергийната ефективност на даден продукт се определя в хода на неговото проектиране, именно дизайнът е производственият процес, върху който се фокусират изискванията. Затова и регулирането на дизайна на продуктите, които се продават в ЕС, е от изключително значение. Върху продуктите, свързани с енергопотреблението, които съответстват на изискванията за екодизайн, следва да е нанесена маркировката „CE”, придружена от декларация за съответствие, за да могат да се пуснат на вътрешния пазар в ЕС и да се движат свободно.

Конкретните изисквания за енергийна ефективност 
обхващат нивата на звукова мощност, емисиите на азотен оксид от горивните уреди (котли, бойлери, системи за когенерация, газови термопомпи), както и някои специфични детайли в дизайна на продуктите. Стандартите постепенно стават по-строги, за да се изведат най-малко ефективните продукти от пазара.

Това важи за всички продукти, предлагани в рамките на Европейската икономическа зона (ЕИЗ), и следователно засяга производителите в ЕИЗ, вносителите на продукти за ЕИЗ, както и упълномощените представители за ЕИЗ на производител, който се намира извън рамките на зоната.

Въпреки че директивата първоначално не засяга помпите, те са включени, когато става ясно, че имат значителен потенциал за подобрение с оглед намаляване на въздействието им върху околната среда в битовите и търговски сектори.

В рамките на директивата се регулират водни помпи с едностранно засмукване и самостоятелно лагеруване, помпи с едностранно засмукване и директно куплиране, правопоточни помпи с директно куплиране, вертикални многостъпални помпи и потопяеми многостъпални помпи, термопомпи въздух-вода, термопомпи вода-вода и циркулационни помпи.

За климатиците тези стандарти се прилагат от януари 2013 г., а вентилационните системи ще се регулират от януари 2016 г. От тази година обаче влизат в сила два основни регламента: за екодизайн и за енергийно етикетиране на термопомпи въздух-вода и вода-вода, включително тези, които са част от комплекти от отоплителен топлоизточник, регулатор на температурата и слънчево съоръжение или в комплекти от комбиниран топлоизточник, регулатор на температурата и слънчево съоръжение.

Самите изисквания за екодизайн са различни
за отоплителните термопомпи и термопомпите за отопление и гореща вода. Термопомпите за отопление и гореща вода ще трябва задължително да могат да се свързват към външен воден източник. Друго разграничение се прави между отоплителните и нискотемпературните термопомпи – тъй като нискотемпературните помпи не могат да снабдяват с гореща вода с изходна температура 52 °C, те не могат да се използват за комбинирано отопление и водоподгряване.

При създалата се нужда от задаване на минимални задължителни изисквания за енергийна ефективност, на базата на която да се регулират помпите, Европейската комисия разработва стандарти за енергийни характеристики (EU MEPS). За да гарантира, че след нововъведените промени в дизайна помпите ще могат да постигнат максимална хидравлична ефективност и да определи кои продукти не са в съответствие с новите критерии, ЕК първо извършва оценка на помпите, които вече са на пазара. Вследствие на това е въведен т. нар. индекс на минимална хидравлична ефективност или индекс на минимална ефективност (MEI) за водни помпи и индекс на енергийна ефективност (EEI) на термопомпи и циркулационни помпи.

Индексът на минимална ефективност
е безмерна единица, която за водните помпи се определя от напора, дебита и честотата на въртене, както и от константа, която зависи от модела на помпата. Индексът се изчислява на три части: първо, чрез точката на най-висока ефективност (BEP) – работната точка на помпа, в която тя е с максимален хидравличен КПД; след това чрез нейния “частичен товар”, или работната точка на помпата при 75% от дебита в точката на най-добър КПД; и накрая чрез точката на претоварване – работната точка на помпата при 110% от дебита в точката на най-добър КПД.

Индексът пояснява колко от помпите в ЕС са с по-ниска ефективност спрямо базовата линия и за пръв път се прилага през януари 2013 г. Тогава изискването за енергийна ефективност на помпи според индекса е 0,1, а от януари т. г. тази стойност е 0,4 или повече. Това означава, че 40 на сто от помпите на пазара са с по-ниска енергийна ефективност от изискваната.

Помпите, които не отговарят на стандарта, не могат да носят “CE” маркировка, т. е. са незаконни за разпространение на свободния пазар в рамките на Европейския съюз. Стойността на енергийна ефективност варира от 0,1 до 1,0, като по-ниската стойност се равнява на по-ниска ефективност.

При индекса на енергийна ефективност на термопомпи и циркулационни помпи 
по-ниската стойност означава по-висок енергиен клас и по-малко консумация на енергия. Класификацията се основава на съпоставката на енергопотреблението на конкретната изследвана помпа с енергопотреблението на “средна” помпа със същата хидравлична мощност.

Индексът за енергийна ефективност се въвежда за пръв път през януари 2013 г. и изискваната стойност тогава е 0,27 или по-малко. Новият стандарт от август 2015 г. е 0,23 или по-малко. В случая това означава, че помпите с индекс на енергийна ефективност от 0,23 могат да работят само с 23% от захранването, определено като критичен праг.

Изискванията за екодизайн на циркулационните помпи се отнасят за безсалникови автономни циркулационни помпи и безсалникови вградени в продукти циркулационни помпи. При изследването на помпата се измерва консумираната мощност в четири различни работни точки в съответствие с профила на натоварване. По време на разработването на директивата индексът от 0,7 е еталон за най-ефективните водни помпи на пазара, а индексът от 0,20 или по-малко определя най-ефективните термопомпи и циркулационни помпи.

Изискванията за енергийно етикетиране 
се прилагат за термопомпи с номинална мощност под 70 kW и влизат в сила от 26 септември т. г. Термопомпите, които вече са на пазара, не се регулират, но тези, които ще бъдат пуснати за продажба след тази дата, трябва да притежават стандартен енергиен етикет. Етикетът е еднакъв за всички държави членки на Европейския съюз. Използват се фигури вместо текст, за да бъде еднакво разбираем във всички страни.

На етикета са изобразени познатите червени и зелени стрелки по скалата за клас от А до G, която сега включва и енергийните класове A+, A++ и A+++. За разлика от индексите за енергийна ефективност, които засягат производителите, за наличието на енергиен етикет към термопомпите отговарят доставчиците.

Според енергийния етикет термопомпите за отопление се разделят на такива за нискотемпературни приложения (входна температура на топлоносителя 55°C) и среднотемпературни приложения (входна температура на топлоносителя 35°C). Маркировката на термопомпите за отопление и гореща вода трябва да отбелязва енергийната ефективност за подгряване както на въздуха, така и на водата.

Класификацията от клас A до G съществува от 2005 г. и вече се прилага за циркулационните помпи. Разликата в разходите на енергия между два съседни класа е около 22% от приетия за основа клас D. Помпа клас А консумира само 33% от енергията на помпа със същата хидравлична мощност, но от клас D.

ЕКСКЛУЗИВНО

Top