Стандартът за електротехническо проектиране IEC 61346

ЕлектроапаратурaСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 9, 2007

Стандартът за електротехническо проектиране IEC 61346Стандартът за електротехническо проектиране IEC 61346Стандартът за електротехническо проектиране IEC 61346Стандартът за електротехническо проектиране IEC 61346

 

Принципи на структуриране на индустриални системи, инсталации, съоръжения и продукти

 

 

 

Съвременните изисквания към процеса на електронно разработване на електротехнически проекти с индустриално приложение са регламентирани от стандарта на Международната електротехническа комисия IEC 61346. Обект на разглеждане в статията са възможностите за приложение на системи за структуриране и идентификация на обекти при създаване на електротехнически проекти, заложени в стандарта IEC 61346. Стандартът въвежда основни принципи за структуриране на информация за отделни електрически системи и групи обекти, изграждащи дадено индустриално съоръжение. При спазване на принципите и правилата, въведени от този стандарт, всеки физически обект или устройство, заложени в един проект, биха били недвусмислено идентифицирани, твърдят специалисти по темата. Използването на структурни идентификатори (кодове), определящи функционалността на дадено устройство и неговото място на монтаж, улеснява четенето на техническа документация, както и физическата реализация на инженерни проекти и поддръжката на съоръженията. Принципите, на базата на които е изграден стандартът IEC 61346, могат да бъдат приложени във всички технически области. Необходимо е да се има предвид, че стандартът дава възможност за различни комбинации при дефиниране на идентификационни структури.

 

Концепции на IEC 61346

В части 1, 2, 3 и 4 на стандарта IEC 61346 е описана концепцията в структурирането на информацията, отнасяща се до определена техническа система. Стандартът е базиран на идеята, че една система би могла да се разглежда от различни гледни точки и изграждащите я обекти се обвързват йерархично в зависимост от тези гледни точки. IEC 61346 се базира на три основни концепции - обектна, аспектна и структурна. На основата на трите концепции и характерните за всяка от тях начини на структуриране на информацията се изгражда референтна база, която идентифицира всеки обект в дадена система.

При реализирането на големи проекти възниква необходимостта от стандартизирано уникално описание на всяка техническа подсистема (група от устройства) или инсталация. Възприемането на една обща техническа концепция за означения улеснява използването на техническите изделия в различни индустриални приложения и поставя основа за улеснен обмен на данни.

За да се изпълнят тези изисквания стандартът разчита на съответна степен на гъвкавост, която дава възможност техническата система да се опише от различни гледни точки. В етапите на планиране и проектиране стандартът IEC 61346 осигурява лесно боравене с документацията, която би могла да бъде организирана в йерархична структура. Основна цел на стандарта е прилагането му да осигури качествена техническа документация.

 

Гъвкавост при избор на структура на проекта

От инженерна гледна точка техническите системи се организират и разделят в съответни подсистеми и компоненти, преди да се пристъпи към конкретната им реализация. В процеса на проектиране се обособяват функционални модули, чиито обозначения биха могли да се използват и на по-късен етап от реализацията на проекта. За цялостното изпълнение на проекта е необходимо да се познават не само изпълняваните от дадено устройство функции, но и мястото му на монтаж. И това е така, защото за инженерите би било много полезно да могат да превключват между различните начини на представяне на информацията - според функцията или мястото на монтаж. Всеки проектант знае, че в процеса на реализация на един проект е необходимо едновременно да разполага и то с “видима” информация за функцията, мястото на монтаж и типа на дадено устройство. В много случаи, едно и също устройство в даден проект се изобразява на няколко различни места. Например, в еднолинейни схеми, в принципни схеми, в монтажни схеми и др. В такъв случай е важно да се поддържа “видима” информация за различните начини на представяне на въпросното устройство. Въведените в стандарта изисквания за задаване на обратни референции помагат на инженерите да идентифицират типа и версията на съответните обвързани елементи, което подпомага четенето на съответния документ. Стандартът предоставя гъвкавост при задаване избора на структура за всеки конкретен проект. Използването на отворена структура при идентифицирането на обекти позволява повторната употреба на вече дефинирани структурни идентификатори.

Нива за структуриране в IEC 61346

Известно е, че използването на дървовидна структура при организирането на обектите от една система позволява лесно да се проследяват взаимовръзките помежду тях. Стандартът IEC 61346 предлага три основни нива за структуриране. Първото ниво е т.нар. Функция на обект, второто ниво - Място на монтаж на обект, и третото ниво - Описание на физически обект (като конкретно устройство на даден производител). Структурното ниво, определящо функцията на дадена система се отбелязва със знак "=". Нивото, отнасящо се до мястото на монтаж, се задава с "+", а нивото, определящо отделно физическо устройство, се задава с "-".

Например, на фигура 1 е представена елементарна схема на система за осветление. Функцията на системата е зададена с идентификатор. На фигурата с =LGT е обозначено осветление; с =PW - захранване. Отделните места на монтаж, включени в системата са зададени, както следва: с +WL - стена, на която е монтиран ключът; +FL - табло, в което се съхранява батерията; +TP - място на монтаж на лампата. От своя страна, отделните устройства са дефинирани като: -S1 - ключ, -G1 - батерия, -H1 - лампа, -W1 - кабел. Четирите физически обекта имат следните пълни структурни идентификатори =PW+FL-G1, =LGT+WL-S1, =LGT+TP-H1 и =LGT-W1.

Следователно, йерархията на устройствата от описаната система би имала дървовидната структура, показана на фигура 2. Както е видно, не не задължително всяко устройство от системата да притежава всички възприети структурни нива. Например, понеже кабелът няма конкретно място на монтаж, при него нивото означено с + е пропуснато.

Нека предположим, че схемата на свързване на тази система е разположена върху страница от проект, която е идентифицирана в съответствие със същата система и нека тя има структурен идентификатор =LGT+WL. Тогава схемата би изглеждала по начина, представен на фигура 3. Функцията на -G1 е подаване на захранване и е различна от тази на останалите устройства в конкретния пример. По тази причина идентификаторът за функция "захранване" =PW е показан преди -G1.

В проект, използващ

Идентификационни кодове за системи и устройства

страниците могат да бъдат групирани, като бъдат вписвани в йерархичната структура на проекта. В този случай структурните кодове, които съвпадат за дадени обекти (например, кодировката на -S1 с тази на страницата), биха могли да бъдат потиснати, тоест да не бъдат показвани, но все още да бъдат в сила.

Ако към конкретния пример искаме да добавим нова система, имаща различна функция, например вентилация, е необходимо да зададем дефиниращ код, например =FAN - фигура 4. Тогава дървовидната структура на страниците в проекта би изглеждала по начина, показан на фиг. 5. На страница 2 Ventilation, захранването на мотора се извършва от същия източник като лампата =LGT+TP-H1. Поради това под идентификациония код на -G1 би могла да бъде видяна обратната референция към същия обект, показан на страница =LGT+WL/1, като идентификаторът +FL бива потиснат, защото е общ за двете страници.

Чрез подобна идентификационна структура могат да бъдат обединявани не само реални физически, но и логически обекти, като например страници с документация, отнасяща се до дадения проект. По отношение на конкретния пример се въвеждат страници, съдържащи спецификация за включените обекти. Идентификаторът на страницата е =DOC+BOM/3 - фигура 6. Структурата на страниците в конкретния минипроект е показана на фигура 7



ЕКСКЛУЗИВНО

Top