Свидетели сме на ренесанс на ядрената енергетика в Европа

ЕнергетикаИнтервюСп. Инженеринг ревю - брой 2, 2009

Д-р инж. Богомил Манчев, изпълнителен директор
на Риск Инженеринг АД,
пред сп. Инженеринг ревю

Има ли ренесанс на ядрената енергетика в Европа, г-н Манчев?
Да, има ренесанс на ядрената енергетиката. И това е така, защото човечеството все още не е разработило по-ефективна технология за производство на електроенергия. Също така, безопасността на технологията е подобрена. Останалите технологии, при които се изгарят милиарди тонове органични вещества – нефт, въглища и газ, изхвърлят милиарди тонове отпадни продукти в околната среда. За разлика от тях, отработеното ядрено гориво е ограничено количество. Това предопределя сравнително лесното му съхраняване, въпреки всички опасности, свързани с радиоактивността му. Съществуват и технологии високоактивното отработено гориво не само да се съхранява за период от 300 години, но да се преработи в друг вид гориво. Знаете, че милиардите тонове пепел, бълвани от въглищните централи, не могат да се превърнат в нищо друго. И не на последно място, един ядрен блок 1000 MW спестява изхвърлянето на 3 млн. тона прах в атмосферата за година.
А в АЕЦ Белене ще има два блока по 1000 MW!
Да. Пресметнете какво количество пепел няма да се изхвърля в атмосферата за период от 60 години. Защото именно плътният слой прах около Земята е причина за разрушаването на озоновия слой и на стратосферата. Нужни са много повече дървета, които да произвеждат кислород, за да се запази екологичното равновесие. Атомните централи не изгарят дори един грам кислород. Направени изследвания показват, че 40% от емисиите въглероден двуокис се генерират от хората, 40% - от енергетиката и 20% - от цялата останала промишленост.
Също така, бих искал да разсея и друга широко разпространена заблуда, а именно че газовите централи не генерират емисии от въглероден двуокис. Наистина, те редуцират тези емисии, но не ги изключват съвсем. Дори слънчевите централи генерират повече СО2 от атомните централи. И това е така, ако се разгледа целият цикъл – от производството на силициевите пластини до експлоатацията им.
Следователно, като изключим хората, енергетиката е най-големият замърсител с CO2.
Точно така. Именно затова, Европейският съюз преживява ренесанс на ядрената енергетика. Но този ренесанс е свързан и с проблеми – финансови и технически, които човечеството трябва да решава. Например в момента реактори се коват само на три места в света – в Русия, в САЩ и в Япония. Франция произвежда частично ядрени реактори. А необходимият период за изработване на един реактор е 33 месеца. Времето, необходимо да се изгради една атомна централа, и то след като са налице всички необходими разрешения, е между 8 и 10 години. А от момента, в който стартираш подобен проект, до реализацията са нужни около 20 години.
Някой би казал, че сте против т.нар. въглищна енергетика.
Разбира се, че не съм. Въглищните централи не трябва да се затварят, защото в настоящия момент не могат да се компенсират. За да се постигне 40 процентна редукция на емисиите от въглероден диоксид в атмосферата, в съответствие с европейските цели, е необходимо да се изградят 5500 броя 1000 MW реактори. Сами разбирате, че това не е възможно, тъй като инвестицията би възлязла на около 200 трилиона долара. Годишно, човечеството произвежда добавена стойност от около 50 трилиона долара. Следователно, най-малко 100 години биха били нужни, за да се изградят тези 5500 броя реактори. Наслушал съм се на какво ли не, но е добре да се знае, че човечеството има лимит на възможностите по отношение изграждането на ядрени мощности. Човечеството има лимит и спрямо създаването на кадри за ядрени централи.
Съществуват ли сериозни технически различия между реакторите на Русия, САЩ, Япония и Франция?
Японците не разполагат със собствена разработка на ядрен реактор, техният е Уестингхаус. Същественото различие в технологиите е в т.нар. компановка на първи контур. Има две технологии водоводни реактори – руска и американска. И с цялата си отговорност на ядрен енергетик твърдя, че руският реактор – ВВР, има по-добър вътрешен коефициент на безопасност в сравнение с PVR на Уестингхаус. Френският реактор е разработен на базата на американския. Коефициентът се оценява според времето, за което дадено смущение в реактора ще достигне до крайния елемент, а именно – електрогенератора. По отношение на 1000 MW руски реактори, този период от време е между 20 и 40 секунди. Самата система би могла да издържи на определен клас аварии между 4 и 5 часа. При американските реактори периодът от време, за който смущението достига до електрогенератора, е много по-кратко. И самият реактор не би могъл да овладява реакциите, протичащи в него, за повече от час и половина. Разбира се, технологичните недостатъци на американската технология са компенсирани с по-добра електроника, по-добро управление, по-добра ел. част. Затова комбинацията между западна електроника и управление и руски първи контур е най-добрият технологичен хибрид на ядрен реактор.
Освен водоводната, има ли и други технологии, използвани понастоящем?
Бих искал да подчертая, че и руският, и френският, и японският реактори са трето поколение. По американския реактор все още се работи и към настоящия момент той няма практическо приложение. Французите също доработват някои елементи от техните реактори.
Освен споменатите водоводни реактори, съществува и канадска технология - Канду. Характерно за нея е, че произвежда от 8 до 10 пъти повече активни продукти, които след това трябва да се съхраняват. Има и някои други недостатъци, но като цяло канадската технология е приемлива. Съществуват и т.нар. кипящи реактори, които са инсталирани в Швеция. Те също са технология на американската компания Уестингхаус. Не са широко разпространени. От общо 440 ядрени реактори в света, около 350 са базирани на водоводната технология, а останалите са разработени на основата на други технологии.
Защо водоводните реактори са най-разпространени?
Защото имат най-добра визия за управление от гледна точка на съвременната електроника. Логично, ако реакцията на електрониката е с по-ниска скорост от протичащите в реактора процеси, управлението му е невъзможно. Затова и водоводни реактори с бързи неутрони, например, няма.
Как върви проектът за изграждане на АЕЦ Белене?
Преди шест години, когато бяха обявени намеренията за строителство на АЕЦ Белене, ние стартирахме с преглед на съществуващите технологии. Изпратихме писма до всички, които могат да предложат решение. Единствено Мицубиши не проявиха интерес. Всички останали, към които се обърнахме, се отзоваха. За нас бе важно да се спрем на апробирала, т.е. внедрена вече технология. И единствените, които можаха да ни покажат такава технология, бяха руснаците.
Критикуват ви и за цената, г-н Манчев?
Договорената цена от 4 млрд. евро, при това за двата реактора, е повече от добра. Всичко останало са просто празни приказки. Никой не би продал ядрен реактор на загуба. Имайте предвид, че това е цена на EPC контрактор, а цената на собственика е по-висока. Лошото е, че когато се говори за АЕЦ Белене, в повечето случаи се изказват лица, които нямат никаква представа от ядрена енергетика, от структура на един подобен проект, от това какво стои зад обявените числа.
Ще бъдем ли свидетели на пуска на АЕЦ Белене в обозримо бъдеще?
Работата по проекта върви успешно. Риск Инженеринг, като част от архитект-инженера, имаше да изпълни три задачи. Първата бе да предложим на държавата технология. Направихме го. Втората ни задача бе да проведем преговори. Към днешна дата, 95% от EPC контракта е готов. Техническият проект на централата също се развива, съгласуван е с Агенцията по ядрено регулиране, правят се реални стъпки по демонтажа на оборудването и подготовката за монтаж на новите блокове. Третата ни важна задача бе да намерим стратегически инвеститори.
Проектът съответства на всички европейски изисквания и нееднократно бе подкрепен от Брюксел. Разбира се, той можеше да е по-добре структуриран. Щеше да е добре, ако държавата бе приела предложението ни определен процент от централата да се продаде на българския бизнес или на съседните държави.
Спекулация ли е темата за пуск на трети и четвърти реактор на АЕЦ Козлодуй?
Битката за повторен пуск на трети и четвърти реактор на АЕЦ Козлодуй е икономическа. Ако се избере западен оператор в централата, който е с необходимото влияние, икономическа мощ и интерес, има шансове. Иначе, съоръженията са в работещо състояние.
Не ставаме ли по-набожни и от папата, приемайки европейските еконорми в енергетиката, дори и за старите централи?
Вижте, независимо от това дали ни харесва или не, европейските норми трябва да се спазват. До 2013 г. е възможно да шикалкавим, но след това е възможно дори да се стигне до затваряне на електроцентрали. И тези, които имат централи, трябва да направят сероочистка, да изградят електрофилтри, да инвестират в технологии, улавящи въглеродния двуокис и т.н.
Пак подчертавам, че не бива да забравяме въглищните централи. Още повече, че България има традиции във въглищната енергетика. Но аз съм абсолютно против, да оползотворим въглищата, които имаме, без да мислим дългосрочно.
Какво мислите за възобновяемите енергийни източници?
ВЕИ са част от микса на енергетиката. Но те са скъпо удоволствие. Да, трябва да се инвестира в тях, но разумно, с оглед средноикономическия ръст на една държава. Не може и не бива всички държави, членки на ЕС, да се поставят под общ знаменател.



Ключови думи: Риск Инженеринг



Top