Вавилонската кула на инженерната терминология

Редакционен коментарСп. Инженеринг ревю - брой 8, 2006

Вавилонската кула на инженерната терминология

Всеки от нас е чувал библейската притча, която разказва как обединеното човечество с общи усилия заработило по построяването на кула, достигаща до рая. И как заради дързостта и непочитането на Неговото върховенство, Господ наказал строителите да говорят на различни езици. В неспособността им да се разберат, грандиозният човечески проект претърпял неуспех.

Когато стане дума за технически текст, аналогията с толкова поучителната библейска история е неизбежна. Факт е, че днес повече отвсякога говорим на различни инженерни езици. Дразним се или се подсмиваме, четейки технически текст или слушайки инженерни описания с подчертано вавилонско многообразие на термини и стилове. Достигнали сме етап, в който колегите от различни поколения, възпитаниците на различни технически учебни заведения, професионалистите от различни области не се разбират с една дума. Почти е сигурно, че един започващ кариерата си млад инженер и колегата му, в края на професионалния си път, се налага да ползват едва ли не разговорник, за да се разберат по определени въпроси.

Ако обърнем поглед назад в годините, ще видим, че във времето на стандартизацията по ГОСТ и БДС подобен проблем с единството на терминологията нямаше. За всяко нещо си имаше термин, най-често заимстван от руския език и колкото е възможно по-различен от английското му съответствие. С идването на демокрацията, обаче, в езиковото пространство нахлуха и се настаниха трайно страшно много терминологични чуждици със западен произход.

Навлизането на чуждици в инженерната ни терминология е естествено да не спре. Като част от общоевропейския пазар, в терминологията ни ще навлизат все повече чужди термини. Защото е сигурно, че западните ни колеги няма да научат технически български, а ние ще трябва да ползваме, при това добре, наложилия се в глобален мащаб технически английски. За нас, като специалисти, най-лесно би било просто да възприемем международните термини, споделят колеги. Според други, буквалното приемане на чуждите термини, особено в области, в които имаме традиции, е ненужно и вредно. Далеч по-лош вариант, обаче, е механичният превод на чуждите термини. Така, например, наскоро в инженерния ни речник се появи терминът водно тяло. А, съгласете се, че не е нужно западно образование, за да се знае, че течностите нямат форма, пък камо ли тяло.

Всъщност, проблемът е, че липсва единна политика по отношение на техническата терминология. И докато научните среди, държавните органи, водещите на пазара компании и специализираната преса не въведат такава, ще продължаваме да говорим на различни инженерни езици и мисията за мечтаната райска конструкция ще си остане невъзможна.

инж. Амелия Стоименова,

главен редактор




ЕКСКЛУЗИВНО
Top