ВиК секторът:

В и КСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 5, 2007

 

 

До шест-седем години - европейско качество

Ще посрещнем 2008 г. с готова законова рамка в сектора, твърдят от МРРБ

 

Посрещнахме еврочленството на България със синхронизирана (донякъде) законова и нормативна база, амортизирана (в голяма част) водоснабдителна система и недобре развита, особено в малките градове и населени места, канализационна мрежа. И необходимост от огромни (за мащабите на страната) инвестиции, за да доближим качеството на ВиК услугите до европейските разбирания. За състоянието на ВиК сектора днес, за усилията и плановете на държавата да придвижи проблемите в посока спешното им решаване и за начините за намиране на капиталовите ресурси разговаряме с Пламен Никифоров, директор на дирекция Водоснабдяване и канализация в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Нормативната уредба

“Факт е, че през последните години бяха положени доста усилия за подобряване качеството на водоснабдителните услуги в страната. Необходимата правна рамка, регламентирана от приетата от правителството Стратегия за развитие на ВиК сектора, се базира на три основни документа - Закона за водите, Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги и Закона за водоснабдяване и канализация, както и необходимите към тях подзаконови актове”, коментира г-н Никифоров. Законът за водите бе основно преработен. В средата на миналата година бяха приети измененията и допълненията към него, съобразени с Рамковата директива за водите на ЕС. На базата на приетия още през 2005 година Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги бе създадена и започна да функционира Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), а през изминалата година бяха приети Наредба за образуване на цените на ВиК услугите и Наредба за качеството на услугите, както и нова Методика за определяне на допустимите загуби на вода. “Последните цени на ВиК услугите, утвърдени от началото на тази година, са съобразени с тези подзаконови нормативни актове”, потвърждава г-н Никифоров. На базата на Наредбата за качеството на услугите са разработени и показатели за оценка, свързани с количеството на подаваната вода и с нейното качество.

Във връзка с един от най-съществените проблеми в сектора, а именно

загубите на вода
във водопреносната мрежа

е разработена нова методика за определянето им. "Методиката за загубите на вода е особено важен нормативен акт. Голяма част от проблемите на ВиК сектора в частта му Водоснабдяване са свързани с големите загуби на вода и остарелите системи", заявява г-н Никифоров. Той твърди, че на базата на новата методика се избягва процентното измерване, даващо верни резултати предимно при относително постоянни количества вода. В динамичната обстановка, на която сме свидетели в последно време, варираща от суша до големи наводнения, при процентното измерване на практика се получават неточни резултати. "Въвеждат се измерители в количествено изражение, отнесени към един километър дължина от тръбопроводната мрежа, наречени специфични водни количества. Те дават количеството вода, което се губи на един километър средно от водопроводната мрежа, която се експлоатира в определен район. По този начин може да се контролира дали това количество намалява или се увеличава, като се избягва влиянието на фактора потребено количество вода”, коментира г-н Никифоров. “На базата на предварително дефинирани критерии, загубите във водоснабдителните системи се определят като малки, средни, големи и много големи. Граничните стойности, на базата на които се класифицират загубите, са функционално зависими от големината на системата или на средното количество вода, което преминава през нея, и броя на потребителите. Въведената методика осигурява много по-точно определяне на загубите на вода, което от своя страна представлява много по-надеждна информация за ефективността на водоснабдителната система.", допълва той.

В новата методика се въвежда и понятието

икономично
обосновано ниво
на загубите

"Спрямо икономично обоснованото ниво на загубите във водоснабдителната система се определя пределната стойност, под която намаляването на загубите не е икономически целесъобразно. Намаляването под това ниво от чисто икономическа гледна точка не е обосновано, тъй като разходите са по-големи от самите оперативни загуби. Разбира се, в райони с дефицит на вода икономично обоснованото ниво на загубите не е измерител. Тогава, въпреки неоправданите от икономическа гледна точка разходи с оглед създаването на по-добри възможности за обслужване на населението, загубите следва да се намалят под определеното ниво", пояснява г-н Никифоров

В областта на законовата и нормативната база предстои приемането на

закона за водоснабдяване и канализация

с който да се изясни рамката по отношение на собствеността на инфраструктурата за водоснабдяване и канализация. "Проектът на Закона за водоснабдяване и канализация е готов и предложен за обсъждане. По предложение на Българската асоциация по водите и Националното сдружение на общините се създаде работна група, която в момента разглежда и обсъжда записаните в проекта текстове. Очаквам работата по проекта да приключи до два месеца и да стартира процедурата за приемането му. Надявам се, че до края на годината Законът за водоснабдяване и канализация ще бъде приет. С това до голяма степен ще затворим рамката от закони, необходими за нормално функциониране на сектора в съответствие с европейските изисквания", заявява г-н Никифоров.

Клаузите, залегнали в проекта на Закона за водоснабдяване и канализация, въвеждат

публична държавна
и публична общинска собственост

на ВиК инфраструктурата. "Законът дефинира критериите коя собственост ще бъде публична държавна и коя - публична общинска. По-голямата част от системите, който са с общинско и местно значение, ще бъдат публична общинска собственост. Големите язовири и някои клонове от големи водоснабдителни системи, които поддържат голям брой общини, ще бъдат публична държавна собственост. Много е важно Законът да въведе строга система за определяне на отговорностите, тъй като в един район ще има група собственици - общини и държавата", коментира г-н Никифоров.

В подкрепа на мнението, че собствеността трябва да бъде публична, са и условията за усвояване на средствата от европейските фондове, твърди той. "Особено важно е в Закона за водоснабдяване и канализация да се регламентира стойността на активите от гледна точка на възможностите за усвояване на средства от европейските фондове. Тъй като

средствата
от европейските фондове

които биха могли да се използват за изграждане на ВиК инфраструктура, се предоставят само при определени условия. В общия случай собствеността следва да бъде публична, а не на търговски дружества. Затова предвиждаме и собствеността, която сега е на търговски дружества, да бъде извадена от там и също да стане публична", допълва Пламен Никифоров.

В Закона за Водоснабдяване и канализация ще бъдат регламентирани и основните принципи и правила, отнасящи се до взаимоотношенията между операторите на системите и потребителите на ВиК услугите. “За момента тези правила са изведени в подзаконов нормативен акт - Наредба №4, която се въвежда чрез Закона за водите и Закона за устройство на териториите. Има и още няколко правила, които трябва да бъдат изведени в закон и това ще бъде Закона за водоснабдяване и канализация”, заявява г-н Никифоров.

Предстои подмяна
на тръбите
в мрежата

Общата дължина на водоснабдителната система в страната е около 70 хил. км. Около 50 хил. км. от нея представлява вътрешна водопроводна мрежа, над 80% от която е изградена от азбестоциментови тръби. По-голямата част от тях са на почетната възраст от над 50 години, амортизирани са, течовете на вода от тях са големи. "Тези тръби трябва да бъдат подменени. От друга страна, азбестоциментът е отречен като материал в областта на водоснабдяването", коментира г-н Никифоров. "Съвременните материали за водопреносни системи са основно полиетилен, чугун и стъклопласт. Изборът на материал за рехабилитация и реконструкция на водопреносната мрежа се прави в зависимост от конкретния район, от почвата, от натоварването и диаметрите на водопроводите", допълва той.

Актуален въпрос за ВиК сектора е и енергийната ефективност на водоснабдителните мрежи. “Голяма част от водата се добива или транспортира чрез помпи. За да се повиши енергийната ефективност на системата планираме

подмяната
на помпи

и създаването на изравнители на водоеми, с които да се покрива денонощната неравномерност в консумацията. Целта е по този начин да се намали разходът на електроенергия", заявява Пламен Никифоров. "Средствата, които се използват за рехабилитация на водопреносната мрежа, са частично по линия на програмата ИСПА. Предвидени са и средства в оперативната програма на Кохезионния фонд в раздел Околна среда. За първи път тази година се използват заеми от търговски банки. Във Варна и в Пловдив бяха проведени търгове и бяха отпуснати дългосрочни инвестиционни кредити на тези дружества за рехабилитация и изграждане на водопроводи. Има няколко споразумения с Европейската банка за възстановяване и развитие", допълва той.

В процес на подготовка е изпълнението на проект, който ще се финансира от Световната банка. Той е на стойност 109 млн. евро, като половината от тези средства ще се използват за рехабилитация на водоснабдителните системи.

Съгласно директивите на ЕС и ангажиментите, поети от България, за всички повърхностни източници за питейни води трябва да се изградят пречиствателни съоръжения. "Това означава, че в страната предстои строителството на

няколко
стотици пречиствателни
станции

Това се отнася най-вече за по-малките градове, тъй като в по-големите вече са изградени и функционират пречиствателни станции”, коментира Пламен Никифоров. Освен изграждането на пречиствателни станции за питейни води, до 2014 година трябва да се изградят над 400 пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ). "Съгласно договореностите с ЕС, България като член е поела ангажименти до 2008 г. да изгради ПСОВ за населените места с над 10 000 еквивалент жители и до 2014 г. в населените места с от 2000 до 10 000 еквивалент жители", допълва той. По думите му основните източници за финансиране и осигуряване на необходимите средства за изграждане на пречиствателни станции са европейските фондове. "Очакваните средства по оперативната програма за околна среда са 1,5 млрд. евро. Около петстотин, шестстотин млн. евро се очакват от кредити от международни финансови институции, например Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за развитие и Световната банка. За изпълнение на поетите ангажименти разчитаме и на капиталови ресурси по линия на публични частни партньорства, както частни капитали", заявява Пламен Никифоров.

В момента се разработва подобен проект за публично частни партньорства с международна финансова организация към Световната банка. Първата му фаза ще приключи до няколко месеца с избор на фирма. Планира се цялостния проект да бъде финализиран до средата на следващата година”, допълва той.

"В следващите 6-7 години трябва да постигнем такива показатели на инфраструктурата, които да приближат качеството на ВиК услугите до съвременните разбирания. Това е сериозно предизвикателство, свързано с осигуряването на необходимите финансови, материални и, не на последно място, човешки ресурси", заявява оптимистично г-н Никифоров.

 




ЕКСКЛУЗИВНО

Top