ВиК секторът в България

В и КСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 4, 2008

 

Предстои изпълнението на мащабни проекти, заявяват от МРРБ

На всички, които са пряко или индиректно ангажирани в сектора на водоснабдяването и канализацията у нас, е ясно, че бъдещото му развитие в голяма степен зависи от отговора на генералния въпрос “Ще се възползват ли и в каква степен ВиК дружествата от разширените възможности за финансиране след приемането ни за членове на Европейския съюз?”. Иначе, ситуацията в сектора с основание би могла да се определи като противоречива. Бурното строителство по Черноморието и големите зимни курорти изправи ВиК дружествата пред сериозни проблеми. От друга страна, браншът е в очакване на новия, синхронизиран с общоевропейската философия Закон за водоснабдяването и канализацията.

За основните моменти в проекта на закона за ВиК, реализацията на мащабните инфраструктурни обекти и очакваните инвестиции за сектора разговаряме с инж. Пламен Никифоров, директор на Дирекция Водоснабдяване и канализация в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Ще бъде приет нов Закон за ВиК

Законът за водоснабдяване и канализация е в процес на разработване. Планира се до края на първото полугодие на годината да бъде приет от Народното събрание и да влезе в сила, уверяват от МРРБ.

“В последните няколко месеца проведохме интензивни вътрешни обсъждания в Министерството на регионалното развитие и редица обществени обсъждания с неправителствени организации, с управителния съвет на Асоциацията по водите, както и с Конфедерацията на работодателите, Асоциацията на ютилити контракторите и други обществени организации. Законът вече е подписан от министъра и е пратен за съгласуване във ведомствата, съгласно устройствения правилник на Министерски съвет”, коментира Пламен Никифоров. “Също така е изпратен за съгласуване в областните администрации, националното сдружение на общините, предстои и провеждането на среща с представители на Министерството на околната среда. След получаване на коментарите от страна на всички ведомства и тяхното отразяване, законът ще влезе за разглеждане в Министерски съвет и Парламента. Желанието ни е това да стане в рамките на първото полугодие на настоящата година, но все пак приемането му зависи най-вече от законодателите”, допълва той.

Нови са критериите за собственост на мрежите

Интересът на бизнеса и обществото като цяло към новия закон за ВиК е обясним предвид факта, че в него ще бъдат заложени критериите за определяне на собствеността върху водоснабдителните и канализационните инфраструктурни обекти в страната. “Предвижда се собствеността в основната си част да бъде публично-общинска, тъй като става въпрос за всички системи в границите на една община, които задоволяват нуждите от водоснабдяване на населените места. Публично-държавна собственост ще бъдат клоновете, обслужващи няколко общини или повече от една област, както и язовирите за питейно водоснабдяване. Отговорностите на държавата и общините ще бъдат балансирани. Понеже голяма част от ВиК системите имат надобщинско значение, се предвижда обособяването на определени територии в области, като в една област ще работи един ВиК оператор. Тъй като една областна територия обхваща група от общини, в собствеността на ВиК мрежите ще участва и държавата”, пояснява Пламен Никифоров.

“Законът предвижда също съвместно управление на инфраструктурата, споделена отговорност при избора на нов оператор и общ контрол върху дейността му. За тази цел ще бъдат създадени Териториални съвети, като в тях ще бъдат включени представители на държавата, общините, ВиК оператора и Асоциацията по водите. Досега държавата имаше над 50% или 100% участие в управлението на обектите. За първи път се предвижда в териториалните съвети на собствениците на инфраструктурата да има 50% участие на държавата и 50% участие на общините, а решенията в тях да се вземат с мнозинство, формирано от 2/3 от гласовете. Това означава, че нито държавата, нито общините ще могат да взимат решения самостоятелно. Трябва да има консенсус между националните и местните структури на управлението в територията, за да се приеме дадено решение”, заявява г-н Никифоров.

Национален съвет по водоснабдяване и канализация

В закона се предвижда създаването на национален съвет по водоснабдяване и канализация, оглавяван от министъра на регионалното развитие и благоустройството. “В защита на обществения интерес съотношението между членовете му ще бъде балансирано. Съветът ще се състои от седем представители на националното сдружение на общините и седем представители на държавните ведомства и министерства. Отговорностите на министъра на регионалното развитие, като председател на съвета, ще бъдат свързани с изразяването на становища по стратегията и контрола върху дейността на териториалните съвети. Той ще има и правомощията, когато е наложително да променя границите на обособените територии, в които действа ВиК операторът. По места ще се вземат решенията, свързани с избора на ВиК оператор, и контрола на дейността на вече съществуващия оператор”, коментират от МРРБ.

Законът за регулиране на ВиК услугите се влива в новия Закон

“В закона също са заложени някои основни положения, свързани с изграждането на инфраструктурата, включително разпределението на отговорностите между държавата, общините или ВиК операторите. Уреждат се и въпросите, свързани със сервитутите при изграждането на инфраструктурата, както и въпроси, касаещи правото на ползване на водопрекарване (б.ред. става въпрос за допълнения, тъй като основните положения са определени в ЗУТ). Действащият в момента Закон за регулиране на ВиК услугите също засяга тези дейности. Затова решихме, че е най-правилно да се обединят двата закона в един, като Законът за регулиране на ВиК услугите изцяло се влива в Закона за водоснабдяването и канализацията. В отделна глава на Закона просто е инкорпориран целият закон за регулиране на ВиК услугите”, пояснява Пламен Никифоров.

Законът разглежда също и основните взаимоотношения между потребителите и ВиК операторите, които сега са уредени с подзаконови нормативни актове. Сред тях са Наредба 4 за проектирането, изграждането и експлоатацията на сградни водопроводни и канализационни инсталации, която ще продължи да действа заедно с още осем други законови нормативни акта, описани в закона и свързани с неговите конкретни приложения. Също така, наредбите за цените, за качеството на услугите, за проектиране и изграждане на ВиК системите, както и някои други подзаконови нормативни актове, ще продължат да действат, но преработени с оглед по-пълноценно прилагане на закона”, коментират от МРРБ.

“В преходните и заключителните разпоредби на закона се предвижда и определяне на срокове за изпълнение на отделни процедури. Например, за изваждането на инфраструктурата и превръщането й в публична, предоставянето й за управление на ВиК оператори и др.”, пояснява директорът на Дирекция ВиК.

Източници на финансиране на ВиК сектора

“В последните няколко години обемът на ВиК проектите нарасна в пъти, тъй като се увеличиха източниците на финансиране. Вече не разчитаме само на бюджета, имаме няколко кредита от финансови институции или, с други думи, кредитният рейтинг на ВиК дружествата се повиши. Получаваме и дългосрочни кредити от търговски банки, отпуснати при много изгодни условия, без да е необходима държавна гаранция. Ползваме кредити и от Световната банка за възстановяване и развитие, с които се финансират проекти в градовете Бургас, Русе, Стара Загора и Пловдив. Във Варна и Добрич се работи с кредити от български търговски банки.

Други източници на финансиране са средствата, отпускани по оперативните програми. Все още продължава реализацията на проекти със средства от програмите ФАР и ИСПА, стартират и оперативните програми Околна среда и програмата за развитие на земеделските райони”, заявява г-н Никифоров.

Инвестиционните нужди на сектора са за 10 млрд. лева

Финансовите нужди на водоснабдителния и канализационния сектор са огромни, категорични са от МРРБ. Очаква се значителна част от необходимите средства да се осигурят по линия на европейските фондове. В процес на подготовка са редица проекти, свързани с ВиК инфраструктурата в страната, които ще се финансират по линия на оперативните програми Околна среда, програмата за развитие на земеделските райони и други източници. “Необходими са милиарди, не само от европейските фондове. По оперативната програма Околна среда ще се осигурят около 1,5 - 2 млрд. евро за финансиране на ВиК инфраструктурата. Ще се търсят и други възможности за финансиране и за осигуряване на частни инвестиции. Необходимите средства, определени преди две години на база стратегията на Световната банка, бяха 9 млрд. евро. Актуализацията на тези анализи надхвърли 10 млрд. евро. Само оперативните програми няма да могат да решат проблема в близко бъдеще и трябва успоредно с тях да се търсят и други източници на инвестиции, като кредити, публично-частни партньорства, съфинансиране от националния бюджет и т.н”, е мнението на директора на Дирекция водоснабдяване и канализация в МРРБ.

Проекти, финансирани от Световната банка

В процес на подготовка са няколко големи проекта за развитие на ВиК инфраструктурата, които ще се реализират със заем от световната банка, в размер на 88 млн. лева. Общата стойност на проектите ще бъде 115 млн. евро със съфинансирането от българска страна. “Предвиждаме със средствата да финансираме подготовката на проекти, които общините ще предложат за изпълнение по линия на оперативните програми. Втората насока е подобряване на инфраструктурата в шест района - областите Добрич, Търговище, Стара Загора, Сливен, Разград и Смолян. Търси се балансирано финансиране на инфраструктурата във всички райони, тъй като по различни програми някои получават повече средства, други по-малко. Третото направление е довършването на няколко язовира и пречиствателни станции за питейни води, чието строителство е започнало преди доста години, но поради липса на финансиране не е завършено”, информира Пламен Никифоров. “Ще бъдат довършени язовирните стени в язовир Пловдивци - осигуряващ водоснабдяването за Мадан и Рудозем, язовир Нейковци - за водоснабдяването на Трявна, язовир Луда Яна - за водоснабдяването на Панагюрище, язовир Студена - за водоснабдяването на Перник. Към всички изброени язовири има и пречиствателни станции за питейни води. Очакваме в края на месец май да подпишем споразумението със Световната банка по този трифазен проект”, допълва той.

Субсидии в сектора от оперативните програми

Предстои реализацията и на няколко проекта, финансирани от европейските структурни фондове по линия на оперативните програми ИСПА и Околна среда. “Това са основно пречиствателни станции и мерки за подобряване на водоснабдителната инфраструктура. В момента по програмата ИСПА се финансират около 15-16 пречиствателни станции за отпадни води, подготвят се и проекти за подобряване на водоснабдителната инфраструктура в Шумен, Смолян и Варна. Консултанти извършват оценка на състоянието на мрежата в северните области, които също ще се финансират по оперативната програма Околна среда. Във Велико Търново вече се изпълнява един проект, финансиран с грант от френското правителство”, съобщават от МРРБ.

В процес на изработване е и мастерплан за цялостната инфраструктура за водоснабдяване и канализация, който ще бъде основа за кандидатстване по оперативните програми. Почти в цялата страна, в различни области, по линия на различни програми масово се подготвят или са в процес на реализация проекти за ВиК инфраструктурата, съобщават от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Отсъствието на специалисти е проблем за бранша

“Липсата на достатъчно специалисти в бранша се очертава като сериозен проблем за развитието му. На този сериозен проблем в последните години не се обръщаше достатъчно внимание, като се считаше, че финансовите средства са достатъчни за реализацията на един проект. Но без необходимите специалисти няма как да се изпълнят толкова голям брой проекти. Специалисти са необходими както при проектирането, така и в процеса на изграждането и експлоатацията им. Този проблем бе разискван и в рамките на конференцията по случай Световния ден на водата на 22 март и ще продължи да бъде поставян на още много места, за да намери своето адекватно решение”, споделя директорът на Дирекция водоснабдяване и канализация към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. “Проблемът бе обсъден и с представители на Университета по строителство, архитектура и геодезия и ще направим необходимото, за да се увеличи броят на кадрите, които се приемат и завършват в строителните специалности. Специалисти не се създават за няколко месеца, а за съжаление не малка част от кадрите, които се обучават и завършват нашите университети, не остават в България. Проблемът вероятно ще се задълбочава в близките години и ще създава все по-сериозни затруднения”, допълва той.

Състояние на канализационната мрежа

Като страна член на Европейския съюз, България е поела сериозен ангажимент по отношение изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в населените райони. До 2010 г. България трябва да въведе в експлоатация пречиствателни станции във всички населени места с над 10 хиляди жители, а до 2014 година – за всички населени места с повече от 2 000 жители. В отговор на въпроса ще успеем ли да изпълним сроковете, г-н Никифоров заявява, че е малко вероятно, тъй като те предполагат много сериозен обем строителство. “Правим необходимото, в процес на реализация са много мащабни проекти за подобряване на инфраструктурата в страната. Успоредно с изграждането на пречиствателни станции за отпадните води трябва да се изграждат и канализационни системи. В голяма част от населените места, в които сме задължени да изградим пречиствателни станции, липсват канализационни системи или са частично изградени. Частично изградена е и канализацията в София, в която също има квартали без канализационна система. В почти всички градове канализационната мрежа се нуждае от разширение и рехабилитация. Проблемни зони има и по Черноморието”, пояснява Пламен Никифоров. “Макар в някои градове да има изградени пречиствателни станции, като цяло ситуацията е тежка, тъй като и част от съществуващите съоръжения се нуждаят от рехабилитация. Този проблем е провокиран и от бума в строителството в туристическите центрове, който значително изпреварва възможностите на водоснабдителните и канализационните мрежи. И то не само от гледна точка на пречиствателните станции, но и от гледна точка на източниците за питейна вода, които също са дефицитни в определени райони. Необходимо е да се разработят нови, но това не може да стане с темповете, с които се разраства легловата база в курортите”, допълни той.

Рехабилитация на водоснабдителната мрежа

“През следващите години следва да подобрим и състоянието на водоснабдителната мрежа в определени райони от страната. Общата дължина на водопроводите, които подлежат на подмяна, е около 40 - 50 000 км. Ясно е, че това не може да стане в много кратки срокове, а и е обвързано с осигуряване на финансови ресурси. Ще дам за пример Стара Загора, в която има режим на водата повече от 30 години. Преди няколко дни министърът на регионалното развитие и благоустройството обяви каква е програмата за подобряване на водоснабдяването в града. Освен средствата по ИСПА, предвидени за пречиствателната станция на Стара Загора, дружеството получи и един кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие. Предвижда се и получаване на субсидии от Световната банка. Плановете са тази година да се подменят около 30 км тръбопроводи. Проектът вече е в процес на реализация и част от тръбопроводите вече са подменени”, подчертава Пламен Никифоров. “Надяваме се това да доведе до намаляване на загубите по водоснабдителната мрежа и премахване на режима, както и до подобряване на качеството на питейната вода. Изпълнението на подобни проекти се планира и в други градове на страната”, заявява в допълнение той.

Ще се анализират възможностите за публично-частни партньорства

В момента единственото населено място в страната, в което има концесия за дейността водоснабдяване и канализация, е София. Министерството на регионалното развитие и благоустройството планира разработването и изпълнението на съвместен проект с международната финансова корпорация на Световната банка, който да има за предмет изследване на възможността за развитие на публично-частни партньорства в сектора. “Ще бъде извършен анализ на всички райони в страната, за да се прецени възможна ли е реализацията на публично-частни партньорства в отделните райони. Анализите в първия етап на проекта са доста интересни. Вторият етап ще се развие след приемането на новия Закон за водоснабдяване и канализация с реализацията на един или два пилотни проекта, свързани със създаването на публично-частни партньорства. Законът дава възможност и за по-краткосрочни договори за управление, които обикновено са с период от три до пет години. Това дали да е краткосрочен или дългосрочен даден договор, ще се решава от регионалните структури в управлението на сектора. Те ще решават каква да е формата на партньорството, как ще се осъществява и т.н., в зависимост от поставената цел на взаимоотношенията”, посочва той в отговор на въпроса ще продължи ли практиката с използването на публично-частни партньорства в сектора след концесията в столицата.

“Като цяло прогнозите ни за развитие на ВиК сектора у нас са оптимистични. Ако запазим днешните темпове на реализация, които са с пъти по-високи в сравнение с последните години, най-вероятно в периода, даден ни от Европейския съюз, да изравним стандартите в областта с европейските, ще успеем в значителна степен”, заяви в заключение г-н Никифоров.




ЕКСКЛУЗИВНО

Top