Войната на поколенията в индустрията

Редакционен коментарСп. Инженеринг ревю - брой 5, 2007

Войната на поколенията в индустрията

Със сигурност всеки е чувал поне една история от българската инженерна митология, като онази, в която напорист млад инженер в първия си работен ден в завод се явил пред шефа в очакване на задачите за деня. Началникът му, хем за да разнообрази напрегнатото си ежедневие, хем за да покаже на младия си колега колко различна е практиката от теорията, го изпратил незабавно да донесе вагрянката. Младежът веднага се отправил да изпълни задачата си и дълго не могъл да разбере защо колегите му го изпратили с такъв задружен, искрен смях. Откъде можел да предположи, че вагрянката е пещ... Но дори и да знаел, колегите му щели да намерят друго, с което да му отворят очите за недостатъчността на академичните познания в суровата инженерна практика. За подобно бойно кръщение вероятно би могъл да си спомни всеки. Независимо от тясната професионална специализация и конкретната година на завършването, в инженерните среди си има традиции и те продължават да се спазват.

Върху подобни - закачливи, но и полезни, традиции е изграден и предаван през поколенията инженерният опит и едва ли някой би желал да го омаловажи с думите "Традициите не са това, което бяха". Става въпрос за повече или по-малко явното противопоставяне на по-младите и по-възрастните колеги. Представители на различни поколения и нрави, те понякога трудно намират общ професионален език. И не само това. Водени от стремежа към развитие, младите инженери се чувстват едва ли не задушени от доста по-възрастни техни колеги, окопали се на примамливи позиции от десетилетия. Чувала съм го и от състуденти, и от колеги от бранша - специалисти с вече около десетгодишен практически опит. От друга страна, много е трудно млад инженер да се превърне в утвърден специалист, ако не го споходи шансът някой опитен колега да го научи на занаята. Защото опитът е безценен, а рутината - мощен оптимизационен инструмент. Наред с това не могат да бъдат пропуснати и думите на уважаван колега на висок ръководен пост по повод на младите инженери в екипа му. "Вярно, те нямат моя опит, но нямат и моите бариери. И така, необременени от неуспешни опити, тръгват да чупят стени с глава и най-хубавото е, че понякога успяват", твърди той. Защото източникът на противопоставянето не са толкова десетилетията разлика. А тромавите структури и липсата на гъвкавост в така модното днес понятие управление на човешките ресурси. Вероятно и това пречи на по-младите да виждат шанс за развитие, а по-възрастните - да им предават с желание опита си.

инж. Амелия Стоименова, главен редактор




ЕКСКЛУЗИВНО
Top