За фирмения просперитет и личната мотивация

Редакционен коментарСп. Инженеринг ревю - брой 6, 2008

За фирмения просперитет и личната мотивация

Живеем в интересно време. Официалната държавна статистика отчита звучащи гръмко стойности на икономическия ръст, но конкуренцията в определени сектори е жестока, а енергоносителите бележат все нови и нови върхове. Водени от постулата, че всяко запазване на оборота е равно на изоставане за една фирма, често сме свидетели на какви ли не жонгльорски изпълнения в бранша с цел по-висока печалба. Обикновено, най-лесното и с дълбоки корени у нас решение за постигане на тази цел е да се изисква повече от хората. От търговците - все по-високи продажби, често изразяващи се в десетки проценти ръст. От заетите в производството - все по-висока производителност, ако може, без да се харчат пари за оборудване. От персонала по поддръжката - никакви престои, а при внедряване на нова техника - денонощна работа. В което на теория няма лошо, такива са правилата на съвременния бизнес.
Проблем обаче има. При това много дълбок. И често е в отсъствието на принадлежност между хората и фирмата, в която работят. Или както е казал един от най-успешните мениджъри от близкото минало Хенри Хорд: "Ако собственикът кара хората си да работят с пълна сила, а те след известно време се убедят, че срещу това не получават справедливото възнаграждение, много естествено е, че ще престанат да работят с целия си капацитет". Форд твърди още, че: "Виждайки плодовете на своята работа, отразени в техните надници, работниците започват да разбират, че са органически свързани с предприятието, че неговият успех зависи от тях, а тяхното благополучие от него". Е, вероятно управленската философия на инженера, основал и превърнал Ford Motor Company в световна сила, е повлияна от факта, че Форд не е син на фабрикант, а на фермер, и дълги години се е трудил като обикновен работник в различни фабрики в Детройт.
Разбира се, обръщайки поглед назад, виждаме, че през вековете са прилагани и други интересни подходи за фирмен и дори държавен просперитет. Например, римският император Веспасиан, виждайки огромните печалби на кожарските работилници, въвел ДДС на урината. По онова време, пред всички обществени сгради стояли огромни делви и събраният с усилията на всички мъже естествен продукт се използвал - при това много успешно - за обработка на кожите. Роденият от неговото решение израз "Парите не миришат" е актуален и днес. Но, той е логически свързан с ролята на държавата за успеха на една фирма. А това вече наистина е много дълбока тема.

инж. Амелия Стоименова,
главен редактор




ЕКСКЛУЗИВНО
Top