За изкуството на производственото управление

Редакционен коментарСп. Инженеринг ревю - брой 4, 2008

За изкуството на производственото управление

Всеки е чувал приказката за орела, рака и щуката, които вложили цялата си енергия в дърпането на една кола. И краят на историята е добре известен - въпреки усилията колата не помръднала и на милиметър. Причината също не подлежи на съмнение - всеки я теглел в различна посока. В ролята на колата, теглена с усърдие, а понякога дори и с ентусиазъм, но разнопосочно, прекарват професионалния си живот не един и два производствени мениджъри. Независимо от конкретната специализация на производството и мястото си в йерархията - от директор на завод до началник на смяна. Както и без особено значение от мащабите на производството - масово, средно- или дребносерийно.

Според уверенията на мои добри приятели, имали щастието да се озоват в професионалната кожа на производствени мениджъри, персонажите на орела, рака и щуката се изпълняват успешно и всекидневно от доставчиците, търговския и маркетинговия отдели, финансистите и, не последно място, от висшия мениджмънт. Търговците искат повече готови изделия на склад, за да могат спешно да изпълнят всяка клиентска поръчка. Финансистите се противопоставят яростно на поддържането на суровини, материали и готова продукция на склад. Маркетинговите специалисти настояват за точния продукт, на най-добрата цена, в оптималното място и с най-успешното пазарно предлагане. А висшето ръководство се интересува най-вече от показателите на печалбата и все му се струва, че хората са много, не се натоварват по най-добрия начин, парите за инструментална екипировка са бездънна яма, а инвестициите в ново оборудване често се правят само при свръхочаквания.

Управлението на всяка производствена дейност, окичило се през последните години с чуждия термин производствен мениджмънт, е с добре развита теоретична база и успешни приложни практики, биха казали академично добре подготвените. Истината, обаче, е като в онази поговорка, че да си играеш на война и да ходиш на война са две напълно различни понятия. Не защото сме против теорията. Дори напротив. Но производствените мениджъри са тези, от които всекидневно се изисква да решават сложни задачи с много неизвестни и противоречиви очаквания за крайния отговор. И при това, производството да върви, машините и съоръженията да работят, хората да са доволни и балансът да е положителен.

А това, вярвам, ще се съгласите, си е цяло изкуство!

инж. Амелия Стоименова,

главен редактор




ЕКСКЛУЗИВНО
Top