За "комуникацията" между бирата и Агенция Митници

Редакционен коментарСп. Инженеринг ревю - брой 5, 2010

За

Погледнете света през студена бира в горещ летен ден и той ще ви се стори златен, твърдят ценители на „най-хубавата напитка”. За някои пивовари, обаче, сентенцията вероятно звучи така: Погледнете производството на бира през очите на Агенция Митници и то ще ви излезе златно. Причината е в приетата в началото на годината Наредба 3 за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки. Наред с пивоварите, в обсега на наредбата попадат основно производители на горива, енергия, цигари, алкохол.
Въпреки че в документа няма изрично упоменати цели, оповестената идея е Агенция Митници да следи произведените и/или съхраняваните количества акцизни стоки онлайн, за да има база за контрол върху иначе документалното плащане на акциза. За целта от всяко предприятие се изисква да изгради система, измерваща количествени и физикохимични показатели, която да предава данните към диспечерски пункт в Агенция Митници. Похвално намерение! В крайна сметка основна задача на една държава е да си събере парите. Но нека не навлизаме в субективното поле на политическото говорене, а да се концентрираме върху обективните технически проблеми по прилагането на документа.
Явно такива има. И вероятно са сериозни, щом успяват да обединят мнозинството производители на акцизни стоки, дори и представители на сериозни инженерингови и търговски фирми. Въпреки че е логично доставчиците на техника да адмирират отварянето на нова пазарна ниша, особено в условията на криза, нали? Ябълката на раздора не е в самата наредба, а в реда и начина за електронно предаване на данни от измервателните устройства. Те са приети в отделно приложение през март тази година.
Според специалисти, специфицирането на системните изисквания в приложението води до излишно оскъпяване на решението и нарушава равнопоставеността на пазарните играчи. В подкрепа на твърдението си те изтъкват изискването за едновременно поставяне и на индустриално PC, и на индустриално PLC. Мнозина изразяват недоумение от задължителната комуникация по Modbus протокол. Фиксираните изисквания, стигащи дори до броя на USB входовете на индустриалния компютър, навеждат някои пазарни участници на мисълта, че по този начин изборът му се свежда до точно определена марка и модел. И т.н., и т.н.
А някъде там между лобистките интереси, сериозната за малкия и средния бизнес инвестиция в подобна система и дължимите на държавата акцизи остава фактът, че и поредният срок наредбата да заработи, не бе изпълнен.
И в очакване на развитието, да отворим по една студена бира.
Наздраве на печелившите!

инж. Амелия Стоименова,
главен редактор




ЕКСКЛУЗИВНО
Top