За техническата комуникация и езиците

Редакционен коментарСп. Инженеринг ревю - брой 1, 2010

За техническата комуникация и езиците

Наскоро присъствах на семинар. С амбициозна програма, видни гости и изявени лектори - и български, и чуждестранни. Със стройна организация в пълно съзвучие с добрите европейски практики. За съжаление, положителното впечатление се запази само до момента, в който първият чуждестранен лектор не навлезе в технически подробности за представяното от него решение. Преводът, при това не от случаен “светски” преводач, а от представител на бранша, бе доста нелеп. Разпокъсан и неточен, той в голяма степен обезсмисли иначе явно интересната на присъстващите специалисти лекция. Тъй като цитираният случай далеч не е изключение, той поставя следния много резонен в момента въпрос. Освен да бъде един специалист добре технически обучен и опитен, не трябва ли да има и прилично ниво на специализирана езикова подготовка. Как иначе да комуникираме успешно с европейските си колеги-инженери и с европейските институции? Не за времето или за лошите политици, а за същността на технически проекти. Защото вече сме част от общоевропейския пазар, който крие и предизвикателства, и възможности, но и много подводни камъни пред инженерното ни съсловие.
Разбира се, някои български фирми от години изпълняват инженерни проекти в европейски държави. Те разполагат и с необходимия опит, и с подготвени като чуждоезична техническа комуникация кадри. Но, както казва народът, една лястовица пролет не прави. Пък и генералният въпрос не е дали представителната част от бранша поназнайва нещо от техническата терминология на някой чужд език, а как българският бизнес да разполага с достатъчно и добре подготвени езиково инженерни кадри. Защото е известно, че като цяло в инженерните висши учебни заведения изучаването на технически английски, немски и т.н. не е сред приоритетните дисциплини. Не по-различна е ситуацията и във фирмите. В тях, с малки изключения, се разчита на самоподготовката на служителите.
В действителност проблемът има и друга страна. С отварянето на икономиката ни към държавите от Европейския съюз залитнахме в посока механично използване на чуждоезична, най-често английска, инженерна терминология. Някак бавно и полека в техническата ни литература започнаха трайно да се настаняват термини като редундантност или флексибилност, например. И всевластният господар в терминологията ГОСТ отстъпи позициите си на новия бог - ISO. Оставяйки отново зад вратата българската терминология.
Затова усвоявайки чуждоезична инженерна терминология - като необходимост, е добре да не забравяме и родната си - от самоуважение. В противен случай ще си останем малки - не само като географско понятие.

инж. Амелия Стоименова,
главен редактор




ЕКСКЛУЗИВНО
Top