Инженеринг ревю - специално издание Високотехнологична автоматизация

10 ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА АВТОМАТИЗАЦИЯ l ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ тенденции като е агностична към различни инструменти и платформи и често ги комбинира. Тя се отличава с гъвкавостта да предоставя адаптивни решения, които отговарят на нуждите на конкретен бизнес или отрасъл, стимулирайки дигиталната му трансформация. Чрез нея се постига хармонично и интелигентно оркестриране на оперативните решения (машини, роботи, фърмуеър, софтуер, SCADA системи, човеко-машинни интерфейси и интегрирани компютърни технологии) с информационните (инструменти и хардуер за събиране, съхранение и обработка на данни, мрежови, IoT и IIoT приложения и др.) в производствената екосистема. В резултат е налице холистичен процес на взаимодействие между хора и машини с цел постигане на максимална автономност. Автономни и „Lights-out“ приложения Основната разлика между автоматизирането и хиперавтоматизирането е в това, че първото се стреми да усъвършенства индивидуални задачи, например чрез внедряване на колаборативен робот вместо човек на дадена работна станция, а второто – да оптимизира производствения процес чрез цялостен подход. Тук стигаме до логичната крайна цел на индустриалната автоматизация, а именно напълно автономното или „Lights-out“ производство – без нужда от каквато и да било намеса на оператор. Редно е да внесем смислово разграничаване и при термините „автоматичен“, „автоматизиран“ и „автономен“. Докато първите два предполагат статични, предварително програмирани, стриктно ограничени и едномерни дейности, управлявани от човека, то последният изключва необходимостта от човешко участие в тях. С помощта на технологии като IIoT, изкуствен интелект, машинно самообучение и аналитични инструменти за обработка на данни автономните системи осигуряват все по-голяма добавена стойност в съвременната индустрия, като самостоятелно адаптират и оптимизират технологичните процеси „в движение“ – в реално време и в точката на тяхното протичане. С помощта на периферните платформи изчислителната мощ, необходима за тази цел, „излиза“ от центровете за данни и се локализира в периферията на индустриалните мрежи, в близост до реалните машини и оборудване. Само за едно десетилетие концепцията за „Lights-out“ производство (в превод – „на тъмно“ или „с изключено осветление“ поради елиминираната необходимост от присъствието на хора) се превърна от футуристична идея в реална оперативна стратегия, а първите истински изцяло автономни фабрики по света вече са факт. Наред с това непрекъснато расте пазарът и на автономните роботизирани системи, включително дронове, които могат да бъдат програмирани да изпълняват различни задачи с минимално или нулево човешко участие. Продуктите в този сегмент варират в широки граници по своите размери, функционалност, мобилност, сръчност, бързина и прецизност, степен на изкуствен интелект и автономност и, разбира се, цена. Това разнообразие и възможността им непрекъснато да изучават средата си и да вземат самостоятелни решения им позволява да покрият изключително широк кръг от практически приложения не само в модерните фабрики (например за монтажни и pick-and-place операции), но и във високотехнологичните складове, логистични и дистрибуционни центрове. Различни социоикономически фактори, включително пандемията, допълнително стимулират тази тенденция. В прехода към изцяло автономни фабрики и складове съществена роля изпълняват последното поколение ко-

RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=