6 ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА АВТОМАТИЗАЦИЯ l ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ технологии сензори, предстои допълнително да разшири възможностите си благодарение на подобрените решения за събиране и обмен на данни и изготвяне на прецизни и детайлни прогнози за поведението на производственото оборудване при различни практически сценарии. Все по-популярни в умните заводи стават и облачните услуги и т. нар. „cloud-ready“ продукти и приложения (с готовност за използване в облачна среда). Индустриалните предприятия демонстрират устойчива тенденция да трансформират IT инфраструктурите си съгласно принципите на новата дигитална реалност и да осъществяват преход към облакцентрична архитектура. Последното поколение мобилни мрежи (5G) допълнително ускорява този процес. Нараства популярността и на хибридните облачни решения – комбинация от локална инфраструктура, частни и публични облачни услуги. Логично, все по-търсени стават и специализираните решения за киберсигурност на дигитални производствени активи. Нови приложения и предизвикателства Все повече приложения новата концепция за интелигентни фабрики намира в автомобилостроенето, хранително-вкусовата, бутилиращата, опаковъчната, химическата и фармацевтичната промишленост, полупроводниковата, нефтено-газовата, минната и минералната индустрия, металодобива, металообработката, машиностроенето, космическия сектор, отбраната и др. Сред интересните феномени, свързани с повсеместната цифровизация в индустрията, е и възникването на т. нар. дигитална lean методология. Аналогично на традиционната lean философия, която проповядва максимално пестене на ресурси, новата версия на концепцията се възползва от още по-ефективните и функционални дигитални инструменти, които осигуряват още по-точна, изчерпателна и навременна информация за технологичните процеси във фабриката. Напредъкът в сферата на изкуствения интелект и машинното самообучение се очаква да доведе до своеобразен бум и на хибридните работни места, базирани на т. нар. добавена интелигентност – комбинация от когнитивните способности на хората и машините. Първите си приложения тази технология намира в автомобилната, хранително-вкусовата и фармацевтичната индустрия. Все по-популярна става и концепцията за разпределено производство, базирана на отдалечено използване на глобалното ноу-хау на дадена компания с възможност за диверсифициране на мрежата от доставчици и производство на части на местно ниво. Основен неин компонент е 3D печатът. Друга интересна група от приложения (заедно с машинното зрение) тази технология намира в хранително-вкусовата промишленост, където освен за опаковки, методът може да бъде използван и за производство на самите хранителни изделия. В умните фабрики редица параметри като температура, налягане, дебит, ниво и др. трябва да бъдат непрекъснато измервани с цел осигуряване на безпроблемното протичане на технологичните процеси. Водещо решение са безжичните сензорни мрежи, които в комбинация със SCADA платформи и други интелигентни полеви устройства позволяват мониторинг и управление в реално време. От критично значение за ефективната съвместна работа на различните устройства в производствената метасистема е тяхната оперативна съвместимост. Разпределените системи за управление и програмиеруемите логически контролери, ядро на съвременната процесна автоматизация, могат да бъдат експлоатирани посредством стандарта за отворена архитектура O-PAS, специализиран за „open process automation“ (OPA) комуникация. Именно оперативната съвместимост между информационните технологии (IT, ИТ) и оперативните технологии (OT) се посочва от пазарните анализатори като водещо предизвикателство при прилагането на концепцията за интелигентните фабрики в съвременното производство. Тези инфраструктурни системи поначало използват различни протоколи и архитектури, а работата им в синергия е ключова за реализирането на функционална дигитална екосистема с безпроблемен обмен на данни между машините и другите физически системи от различни производители. Все повече производители на оборудване за цифровото производство обаче се фокусират върху това да предложат надеждни решения за това. Очаква се обработката на данни в модерните фабрики да става все „по-хиперлокализирана“ с помощта на периферните изчисления – посредством локални сървъри, компютри или на ниво полево устройство (помпа, двигател, генератор и др.), вместо в централизирани центрове за данни. Този подход позволява по-бърз и надежден обмен на данни за технологичните процеси в реално време.
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=