Инженеринг ревю бр. 3/2023

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ май 2023 35 автоматизация сочено облагани и таксувани, а в практиката ще навлязат все по-масово т. нар. „zero-carbon“ концепции (за нулев въглероден отпечатък) на продуктите. Това означава, че двигателите и задвижванията с най-малко енергийно потребление във фазата на експлоатация и наймалко въглеродни емисии от производствения етап ще бъдат най-търсени. В схемите за офсет вероятно ще бъде поставен сериозен акцент върху ангажимента на производителите, тъй като всеки продукт, който не е произведен с нулеви емисии, прехвърля отговорността за компенсиране у потребителя. Проектиране в перспектива Възниква въпросът по-рентабилно ли ще бъде закупуването на цялостно решение от даден производител или компилирането на такова от каталози с различни марки в търсене на отделни компоненти с най-ниския въглероден отпечатък. На настоящия етап, от една страна, енергийната ефективност на задвижванията обикновено се повишава чрез подобряване на ефективността на всеки отделен компонент, а не чрез фокус върху глобална цел на ниво система; от друга страна, методите за избор на тези компоненти поотделно по каталог обикновено неглижират специфичния проблем с общото потребление на енергия, като поставят основен акцент върху намаляване на общите разходи или възможности за минимално оразмеряване на двигателя. Специалистите препоръчват да се възприемат базирани на цялостен модел подходи при проектирането с възможности за оптимална селекция на работеща и ефективна комбинация от компоненти – сервомотор, съединител и предавателен механизъм. Тук биха могли адекватно да важат принципите за мащабиране, разработени да сведат всички ключови характеристики на системата само до два параметъра: предавателно отношение на скоростната кутия и непрекъснат въртящ момент на двигателя при спиране. Това би улеснило потребителите при избор на цялостно решение от един производител и вероятно би ги отказало да конфигурират самостоятелно персонализирано решение за конкретно приложение, което в редица случаи може да се окаже неизгодно и за двете страни по отношение на устойчивостта. Сред технологичните иновации, които производствените компании в сегмента на сервозадвижванията промотират все по-активно в полза на цялостните решения, са т. нар. регенеративни спирачни системи, при които енергията, произвеждана от мотора чрез спирачна дейност по време на забавяне или спиране, се подава обратно към постояннотоковата шина на системата чрез инверторна верига и се абсорбира от RC веригата (съпротивление – капацитет), която непрекъснато генерира обратно въртене и спирачен момент. Докато скоростта на двигателя надвишава синхронната скорост, са налице условия за регенеративно спиране. Тук двигателят работи като генератор, а самата мощност се осигурява от товара. На последно по място, но не и по значение в обзора на водещите „зелени“ тенденции при сервомоторите поставяме възможностите за възстановяване, повторно използване и рециклиране на тези системи. Колкото по-адекватно е обслужван един серводвигател в рамките на жизнения си цикъл с помощта на прогнозна поддръжка и други целенасочени мероприятия, толкова подълго ще се използва и по-лесно ще се възстанови при евентуална повреда. Дългосрочната експлоатация на един и същи мотор в индустрията елиминира необходимостта от произвеждане на друг, който да го замени. Значително намаляване на отпадъците и консумацията на ресурси и повишаване на екологичната устойчивост в сегмента биха могли да бъдат постигнати чрез по-активно рециклиране на сервомоторите, при които в редица случаи до 99% от вложените материали (чугун, стомана, алуминий, мед и пластмаса) са напълно рециклируеми.

RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=