Инженеринг ревю бр. 8/2023

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ ноември 2023 41 машини в сравнение с други метали. Високата топлопроводимост реално превръща в предизвикателство успешното проникване в заваръчната фуга, тъй като абсорбира и разсейва топлината сравнително бързо. Освен това в разтопено състояние алуминият абсорбира водород толкова по-бързо, колкото повече се нагрява. Този водород се отделя, когато металът се връща в твърда форма, което може да стане причина за формиране мехурчета в материала, правещи го порест и слаб. Навлизането на масла, замърсявания, въздух и отломки в разтопения метал също може негативно да повлияе на зоната на заварката, компрометирайки силата и вида й. Работата с алуминий обикновено включва заваряване на материали с разнообразна дебелина. Доброто познаване и разбиране на класовете алуминиеви сплави, методите и различните техники за свързване е ключът към успеха при заваряването на алуминиеви листове и профили с различни дебелини. За целта е необходимо гъвкаво настройване на параметри, като ампераж и количество на подаваната чрез горелката топлина. Не на последно място, високите нива на термични напрежения могат да доведат до пукнатини в алуминиевите заварки при нагряване или втвърдяване. Това е една от причините, поради които алуминият някога е бил смятан за напълно неподходящ за електродъгово заваряване. Подходящи методи и оборудване В практиката обикновено се използват два основни метода, всеки от които има своите специфични предимства и недостатъци. Това са ВИГ и МИГ заваряването. Изборът на конкретна техника и заваръчно оборудване е свързан с различни фактори, включително налично захранване, допустими разходи за електроди и други консумативи, скорост и производителност по отношение на заваръчния шев, дизайн на сглобките, повторяемост, толерантност към изкривяване, както и безопасност. Електродъговото заваряване в газова среда с волфрамов електрод (известно още като GTAW или TIG) е сред най-разпространените техники за съединяване на алуминиеви детайли и профили поради високата прецизност и качество. Подходящ е при променливотоково захранване, като осигурява стабилност на дъгата и премахва повърхностния оксиден слой. ВИГ апаратите могат да генерират достатъчно постоянна топлина за стопяване и на алуминиеви сплави с възможност за заваряване както на секции с по-малка, така и с голяма дебелина. Използваният инертен газ, предимно аргон, се подава към горелката, за да предпазва заваръчната зона от примеси и замърсяване. Електродъговото заваряване с топим електрод в защитна газова среда (познато още като GMAW или MIG) e отлична техника при по-дебели алуминиеви листове и профили, тъй като прилаганата топлина е по-голяма, отколкото при ВИГ обработката. Този метод е доста подобен на ВИГ процеса, но вместо волфрамов електрод използва автоматично подавана електродна тел. Механичното подаване позволява по-бързо придвижване на горелката. За предпазване на заваръчните шевове от замърсяване отново се използват защитни газове. В редица приложения се предпочитат ВИГ апаратите, тъй като те осигуряват чисти и висококачествени заварки и позволяват по-лесно различаване на заваръчната зона от останалия материал поради елиминирането на оксидния слой. ВИГ заваряването дава възможност и за по-прецизен контрол на всички аспекти на обработката, особено нагряването. Този метод не изисква толкова голямо количество топлина в началото на процеса, тъй като заваръчният шев върви по протежение на материала, което позволява да се предотврати прегаряне. МИГ апаратите също се доказват като високоефективно средство за съединяване на алуминиеви детайли, но заварките не са толкова чисти и висококачествени.

RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=