Инженеринг ревю бр. 8/2023

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ ноември 2023 55 измервателна техника рането на данни. Всички разгледани досега практики биха изисквали трудоемки инспекции, отделени от производствения процес. Отчитайки напредъка в областта на сензорите, автоматизацията със затворен контур, изкуствения интелект, машинното самообучение и облачните изчисления, не е изненадващо, че водещите иноватори в адитивното производство вече внедряват тези технологии в процеси по инспекция в реално време, тоест скенерите и технологиите за инспекция са интегрирани в 3D принтера. Сензорите събират данни при формирането на всеки един слой, след което изкуственият интелект може да вземе цялата тази информация в реално време, за да направи сравнения, анализ, да прекрати процеси при засичане на грешки и най-вече да оптимизира параметрите на печат въз основа на исторически данни. Защо установяването на стандарти е толкова трудно Макар че съществуват някои стандарти за качество за адитивното производство, индустрията не е генерирала достатъчно документация, за да се верифицират процесите с пълна увереност в тяхната разходна ефективност и производителност. Сектори, като авиокосмическия, отбранителния, автомобилостроенето и производството на медицинска техника, могат да се възползват в максимална степен от гъвкавостта, която само адитивните технологии могат да предложат. Именно тези индустрии обаче се характеризират с най-стриктните изисквания по отношение на качеството и допуските. Адитивното производство е ново средство за масово производство на детайли за крайна употреба. На ниво предприятие мениджърите се нуждаят от прогнозни данни, за да вземат информирани решения по отношение на ресурси, графици и логистика. В повечето случаи тези данни все още ги няма. С преминаването на адитивните технологии в производството изискванията за съответствие стават по-строги и разходите за качествен контрол неизбежно ще нараснат. Въпреки че днес са налични множество опции за редуциране на разходите и пестене на време, като технологии за автоматизация и услуги, предоставяни от трети страни, липсата на индустриални стандарти и увереност може да донесе на производителите по-високи рискове, разходи и липса на повторяемост. Защо не са приложими съществуващите стандарти за качество Защо съществуващите критерии за качество за други установени процеси, например леенето под налягане, не са достатъчни за одобрението на адитивно произведените детайли? Казано просто, всяка технология е различна. Адитивното производство е група от множество различни технологии, както е например при екструзията и фотополимеризацията. Не могат да бъдат дефинирани стандарти за качество без да се специфицира за какво. Друг проблем са уникалните материали, използвани за адитивно производство. Как да се подготвят суровинните материали, за да се гарантира надеждно производство? Цената на материалите представлява висок разход, особено когато става дума за материали с високи експлоатационни параметри като титан например. Снабдителите на материали трябва да доставят своите продукти с възможно най-високата степен на прогнозируемост по отношение на свойствата им и манипулирането с тях. А каква е настоящата ситуация със стандартизацията в областта? През изминалото десетилетие и Американското дружество за изпитване и материали (ASTM), и Международната организация по стандартизация (ISO) разработват стандарти за адитивно производство в сътрудничество чрез съответните си комитети – ISO/TC261 и ASTM/ F42, в които участват експерти от близо 30 държави. Те са публикували над 20 стандарта с обхват от методи за охарактеризиране на метални прахове до квалификациите, необходими на операторите на 3D принтери за метал, като още много стандарти са в процес на разработка. Поради напредъка в мултидисциплинарните технологии и растящото търсене на ползите от адитивното производство, генерирането на достатъчно познания за стандартизация и изграждане на пълно доверие в тази група технологии от страна на индустрията може да се реализира по-скоро от очакваното.

RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=