Инженеринг ревю - специално издание Производство на детайли от метал и пластмаса

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ ПРОИЗВОДСТВО НА ДЕТАЙЛИ ОТ МЕТАЛ И ПЛАСТМАСА 5 технологии ни екипи, които могат да бъдат ситуирани в напълно различни локации. Виртуалният развой и изпитване все по-масово заместват дори найпредпочитаните доскоро стратегии за бързо прототипиране чрез физически методи за адитивно производство с цел по-бърза и евтина изработка на прототипните версии на детайлите. На принципа на дигиталните близнаци, и дигиталните прототипи могат напълно да заместят своите действителни двойници, като гарантират, че развойният процес се адаптира и изменя въз основа на данните от реално проведени виртуални тестове и симулации вместо на база догадки или скъпи и тромави процедури по физическо изпитване. С помощта на инструменти за добавена и смесена реалност дизайнерите могат в изключително реалистичен режим не само да видят продукта, но и да взаимодействат с прототипа, за да проверят различни негови функции и характеристики, открият и елиминират потенциални проблеми, преди да са възникнали във физическия свят. Интелигентни системи за производство на интелигентни детайли След етапа на концептуализиране и разработка на даден детайл идва и фазата на реално производство. В епохата на Industry 4.0 за тази цел вместо отделни машини все по-често се използват интелигентни и свързани кибер-физични системи, оборудвани със сензори, контролери, измервателни инструменти и разнообразни комуникационни средства, изчислителни и аналитични възможности, които позволяват високоавтоматизирано, координирано и прецизно изпълнение на технологичните операции. Перфектната взаимосвързаност между отделните елементи на екосистемата (устройства, инструменти, машини, работни станции, роботи, транспортни системи, поточни линии и персонал) позволява оптимална мащабируемост, автономност, адаптируемост и интеграция на производството. Така е възможна гъвкава реорганизация на процесите по цялата верига на доставките спрямо потребностите в реално време с цел максимизиране на ефективността, рентабилността, безопасността и качеството. В какво обаче се изразява идеята за интелигентност при самите детайли, която споменахме по-рано? Благодарение на относително прости технологии, като сензори, тагове за радиочестотна комуникация, уникални идентификационни кодове, умни маркировки/опаковки и др., модерните индустриални изделия вече сами разполагат с информация за това кога, как, с какви методи, материали, инструменти и операции са произведени, къде е необходимо да бъдат доставени, как е заложено да бъдат използвани и т. н. Нещо повече – те могат да я споделят, когато това е необходимо, активно да комуникират с хората и средата и дори автономно да реагират и да се адаптират към различни промени. Специфичната добавена стойност на умните изделия се крие именно в данните – най-ценният капитал на високотехнологичното производство. Когато не само системата, която го произвежда, но и самият детайл е интелигентен, протича многопосочен процес на комуникация, който позволява на продуктите самостоятелно да осъществяват мониторинг и диагностика на статуса, състоянието и дори работата си чрез своеобразно „контекстно осъзнаване“. С неизчерпаемите и огромни по обем информационни потоци в модерната индустрия обаче е свързано едно сериозно предизвикателство – голяма част от автоматично събираните данни (най-често за функционирането на машините – енергопотребление, температура, вибрации, шум и др.) имат изключително ниска стойност, а малък процент от тях са с много висока. Как обаче би могло да стане филтрирането, за да се изолира информацията за определен детайл, без за това да коства на предприятията прекалено много ресурси? В обикновените цехове това вероятно не би било възможно. В дигитализираните производства, боравещи с цифрови двойници на действителните продукти и системи, това се случва буквално по подразбиране. Така едно пластмасово или метално изделие е проследимо, самодостатъчно и носи стойност,

RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=