Инженеринг ревю бр. 5/2024

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ юли 2024 35 инструменти, материали високи скорости на отнемане на метал и в някои случаи дава възможност за завършване на грубата и финишната обработка с един ход. Съществуват два вида разстъргване – единият се извършва на струг, а другият – на обработващ център. Разбира се, разстъргване се извършва и на специализирани координатни разстъргващи машини, но те са застрашен вид в резултат на динамичното развитие и все по-високата точност на обработващите центри с ЦПУ. Може да изглежда, че всички процеси на разстъргване са еднакви, но това е погрешна представа. Инструменталната екипировка, параметрите на механична обработка и подходът за отнемане на метал варират в значителна степен в зависимост от материала, от който е изработен детайлът, желаните допуски, дълбочината и диаметъра на отвора и други фактори, които могат да направят разстъргването или относително просто, или изключително трудно. Защо има вибрации Основно затруднение при разстъргването са вибрациите – явление, водещо до скъсяване на експлоатационния живот на инструмента и неприемлив повърхностен финиш. Най-разпространената причина за възникването на вибрации е използването на прекалено дълга борщанга, въпреки че в зависимост от изискванията на детайла, това често е неизбежно. За щастие, има няколко техники, които дават възможност за ограничаване на вибрациите, независимо колко дълбок е отворът. Въпросът колко точно трябва да се подава инструментът от държача е предмет на бурна научна дискусия, изпълнена със сложни формули, отчитащи тангенциалната сила на рязане, коефициента на еластичност и инерционния момент на борщангата и др. Макар тези изчисления да осигуряват ценна представа за процеса, прилагането на някои общи правила може би е по-целесъобразно. За начало, борщангите със стоманена опашка са ефективни, ако се подават от държача на разстояние, равно на три пъти диаметъра на инструмента (3 x D), и то повече при обработка на меки материали, като алуминий и месинг. Борщанги с опашки от тежки метали или твърди сплави могат спокойно да се подават от държача на разстояние 6 x D, въпреки че минималното подаване на инструмента от държача се предпочита във всеки процес на механична обработка, като разстъргването не е изключение. При модулните инструменти с вътрешни механизми за гасене на трептенията лесно може да се постигне разстояние от 10 x D, а понякога и много повече. Струг или обработващ център Независимо дали разстъргването се извършва на струг или обработващ център с ЦПУ, всичко казано досега по отношение на материалите и дължината на подаване на инструмента от държача в валидно. Разликата е в метода на захващане на разстъргващия инструмент. При струговете борщангата е неподвижна и е захваната в инструментален блок, както всеки друг инструмент с кръгла опашка. Настройките на диаметъра и дълбочината се извършват с ЦПУ и разстъргващият инструмент се програмира да отнема материал чрез последователни ходове, точно както и при инструментите за външно струговане. Един обработващ център, от друга страна, изисква разстъргваща глава за захващане на инструмента. Тук целият механизъм се върти, отнемайки материал до достигането на дъното на отвора, при което шпинделът спира да се върти и инструментът се изтегля. Няма последователни ходове и всички настройки на диаметъра се извършват на самата глава, което налага спирането на машината. Нужно е също операторът да завърти нониусна кръго-

RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=