Инженеринг ревю бр. 9/2024

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ декември 2024 29 електроапаратура та, която предлага тя, тъй като не се изисква използването на големи и тежки защитни корпуси. Тези две техники първоначално са разработени за минната индустрия, където метанът е най-разпространеният запалим газ, но при започване на прилагането им и в други индустриални сектори бързо се идентифицират две съществени разлики в подхода. Първо се установява, че източник на запалими материали обикновено е инсталираното оборудване и че отделянето на такива материали е по-предвидимо по отношение на количество и честота. Втората разлика е, че за разлика от минната дейност, където проблемът са един вид газ и един вид прах, то в другите индустриални сектори присъстват разнообразие от различни материали, всеки от които се отличава със свои собствени характеристики. Тези фактори водят до разработването на зоновата класификация, дефинираща рисковете от формиране на експлозивни атмосфери на специфични места, както и до проектирането на допълнителни типове защита, които по-лесно да отразят различните нива на опасност. Класификация на зоните Преди да се започне каквато и да е работа по електрически инсталации в опасни зони е необходимо да се направи класификация на зоната. Този процес е незаменим за гарантирането на безопасност и избора на оптимално оборудване. Зоновата класификация определя степента на опасност, която може да възникне в зоната. Има три вида зони с различно ниво на риск: Зона 2 – опасността е минимална и появата на газообразна експлозивна смес може да е краткотрайна, например в резултат от инцидент; Зона 1 – има вероятност за формиране на експлозивна смес при нормален работен режим; Зона 0 – наличието на газообразна експлозивна смес е постоянно, дългосрочно или с голяма честота. Класификацията за прахообразни смеси е аналогична, като зоните се обозначават като 20, 21 и 22. Въз основа на тези класификации инженерите могат да изберат съответното оборудване, уверени, че използването му в конкретната среда ще бъде безопасно. Използване на сертифицирано оборудване Ключово изискване е в опасни зони да се използва само оборудване, сертифицирано в съответствие с ATEX директивата. Сертификацията гарантира, че всяка част от оборудването е преминала съответните тестове и отговаря на изискванията за безопасност в потенциално взривоопасни условия. Сертифицираното електрическо оборудване е проектирано така, че да не бъде източник на запалване дори при възникване на неизправност. Изключение правят кабелите и проводниците, за които законодателството не изисква сертификация. Това обаче не означава, че се елиминира задължението те да бъдат избрани по подходящ начин за работните условия. Всяка електрическа инсталация в експлозивна атмосфера трябва да е в съответствие със стандарт EN 60079-14 Експлозивни атмосфери. Част 14: Проектиране, избор и изграждане на електрически уредби. Този стандарт описва в детайли изискванията за проектира-

RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=