Инженеринг ревю бр. 7/2025

40 октомври 2025 ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ роботика ят енергиен мениджмънт в роботиката може да намали глобалното търсене на енергия в индустрията с една десета до 2030 г. Данни на Световния икономически форум пък показват картината и от малко по-различен ъгъл – до 2035 г. над три четвърти от производствените процес по света могат да бъдат автоматизирани посредством роботи, използващи възобновяеми източници на енергия, а по този начин е възможно да се намали въглеродният отпечатък на сектора наполовина. Ключова се оказва ролята на изкуствения интелект в двойния преход към устойчивост и дигитализация. Тази технология има все по-активно участие не само в управлението на роботи, но и в тяхното проектиране, оптимизирайки всеки възможен аспект, влияещ върху потреблението на енергия и ресурси. Доклад на PwC изчислява, че средствата за автоматизация, базирани на AI, биха могли да повишат световния брутен вътрешен продукт с близо 16 трилиона щатски долара до края на десетилетието, като значителна част от този ръст може да произтече от подобрения в сферата на енергийната ефективност. Петте основни стълба на устойчивостта в роботиката За да станат факт тези прогнози, експертите изтъкват, че е необходимо активно международно сътрудничество в областта на стандартите за устойчивост. Европейският съюз вече е заложил амбициозна цел за въглеродно неутрално производство до 2050 г., а устойчивите роботи ще играят ключова роля в постигането й. Макар потенциалните ползи да са внушителни, пред зелената трансформация на роботиката и индустрията в цялост продължават да стоят редица нелеки предизвикателства. Първоначалните инвестиции остават непосилни за много компании, особено в малкия и средния сегмент, а бързата възвръщаемост все още не се взема предвид от голям процент от предприятията. Изследване на Deloitte сочи, че бизнесите, възприемащи устойчиви практики в областта на роботиката, могат да възвърнат капиталовложенията си в срок от 3 до 5 години благодарение на икономии на енергия и суровини и намаляване на загубите и отпадъците. Експертите открояват пет основни стълба на устойчивостта и енергийната ефективност в роботиката – оптимизиран дизайн, интелигентно управление, възстановяване на енергия, устойчиво потребление и цялостна интеграция в рамките на жизнения цикъл. Основен фокус при проектирането на хардуерните компоненти е изначално намаляване на енергийната консумация – „by design“. За целта се залага на олекотени конструкции, подобрени геометрии, кухи структури и усъвършенствани материали (алуминиеви сплави, композити, полимери и т. н.) за намаляване на масата и необходимия въртящ момент на двигателите. Паралелно с това се повишават изискванията за ефективност към моторите, задвижванията и изпълнителните механизми, които трябва да превръщат повече електрическа енергия в механично движение. Сред предпочитаните подходи са сервоуправлението, полупроводниковите усилватели, регенеративните спирачни системи (които възстановяват кинетичната енергия при спиране или забавяне и я връщат обратно в системата) и програмите за адаптивно потребление. AI базираните технологии позволяват по-ефективно управление на движението, скоростта и въртящия момент на база данни от интелигентни сензори. На ниво компонент оптимизация се постига чрез нискофрикционни механизми, като прецизни лагери, усъвършенствани смазки и подобрени предавателни системи. Стремежът на производителите е към по-компактни и модулни архитектури, по-малко триене и топлина и по-дълговечни и издръжливи части, произведени с (и използващи) по-малко енергия и материали. Съвременните сензори и контроле-

RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=