ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ юли 2026 11 във фокус високите стойности на тези параметри водят до генериране на повече топлина в материала, което може да повиши температурата му над предвиденото ниво и да промени неговия вискозитет. Отделните видове пластмаса имат различни свойства. Всеки материал се характеризира със специфична точка на топене и изисква конкретни температурни настройки за правилното протичане на процеса. Стойностите на параметрите, подходящи за преработката на полипропилен например, няма да бъдат подходящи за леенето под налягане на инженерен полимер с високи експлоатационни характеристики като PEEK. Калибрирането на машините е от съществено значение. Температурните сензори и системите за управление трябва да бъдат правилно настроени и калибрирани, за да осигуряват точни показания, тъй като без надеждни данни системата за управление не може да извършва необходимите корекции. Как се контролира температурата на практика Системата за контрол на температурата при леене под налягане обхваща три основни компонента: формата, темпериращото устройство и топлоносителя (вода или масло). Нагревателите на цилиндъра и дюзата поддържат пластмасата при подходяща работна температура, докато тя преминава през машината. В цилиндъра и дюзата са интегрирани термодвойки, които измерват температурата и подават обратна връзка към системата за управление. Системите за PID управление използват тази обратна връзка, за да регулират непрекъснато настройките на нагревателите и да поддържат стабилна и точна стойност на температурата. Съвременните устройства често включват алгоритми за автоматична настройка и адаптивно управление, които подобряват контрола с течение на времето. Охлаждащите канали във формата пренасят топлоносителя около кухините, отвеждайки топлината, въведена при всяко шприцване. Водата е предпочитаният топлоносител за повечето приложения, тъй като притежава по-добри топлопреносни свойства от маслото. Обикновено тя се използва при температури на формата до 90°C. За температури между 90°C и 250°C се използват системи с вода под налягане. При повисоки температури маслото става по-подходящият топлоносител. Темпериращите устройства управляват нагряването, охлаждането и циркулацията на топлоносителя. Те поддържат температурата на формата в определен диапазон в рамките на целия производствен процес. За управление на температурата на формата се използват три основни подхода. Най-разпространеният е регулирането на температурата на циркулиращия топлоносител. По-прецизен метод е монтирането на температурен сензор директно във формата, което дава по-точна информация за действителната температура на нейните стени. Третият подход – каскадното управление – комбинира двата метода и позволява постигането на още по-прецизен контрол. Важна подробност при проектирането на формата е поддържането на малка температурна разлика между входа и изхода на охлаждащия контур. В идеалния случай тази разлика не трябва да надвишава 3°C. Избор на темпериращо устройство Изборът на подходящо темпериращо устройство изисква съобразяване на неговия капацитет с конкретните изисквания на формата и материала. Основните характеристики, които трябва да се вземат предвид, са максималната работна температура, температурната стабилност, мощността на нагревателя, дебитът и нагнетателното налягане на помпата, както и възможността за цифрова комуникация с шприц машината. За стандартните термопластични материали обикновено е достатъчна максимална работна температура в диапазона от 60 до 120°C. За полимери с високи експлоатационни характеристики може да е необходи-
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=