ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ юли 2026 39 роботика та и свързаността съвременните хващачи се превръщат в неизменен елемент от Industry 4.0 сценариите, който обезпечава сигурното и дигитално проследимо манипулиране с разнообразни хранителни продукти. Категоризация Според типа задвижване основните категории захващащи устройства за роботи в ХВП биват електрически (електромеханични), пневматични и вакуумни. Най-популярни в производството на храни са пневматичните хващачи, при които челюстите се задвижват чрез сгъстен въздух. Те се поддържат лесно и се отличават с бърза реакция, голяма сила на захващане и висока надеждност. Подходящи са за прости (например pick-andplace), но и за високоскоростни операции, като се използват основно за манипулиране с вторични опаковки, пакети и торби със сухи продукти. Електрическите хващачи се задвижват от електромотор, най-често стъпков или със сервоуправление, като са оптимални за меки, деликатни и скъпи продукти, например луксозни шоколадови бонбони. Предимства са прецизният контрол на силата и хода, както и високата гъвкавост при работа с различни продукти в един и същи поток. Тези устройства обаче традиционно са по-скъпи и трудни за поддръжка във влажни среди, каквито често се срещат в ХВП. Сред предпочитаните в редица сценарии решения са вакуумните приспособления, снабдени с вендузи, които прилепват към повърхността при отрицателно налягане. Те се предлагат в голям асортимент от разновидности по отношение на дизайна, броя, разположението, големината и материала на чашките. Вакуумните системи често се комбинират с пневматични генератори и се използват предимно в пакетирането и палетизирането – за опаковки, торби и кашони, пликове, буркани, тарелки с фолио, плоски продукти и т. н. Хидравличните хващачи са рядкост в бранша, тъй като трудно покриват хигиенните изисквания, например поради риска от теч на хидравличен флуид. Използват се основно в тежки приложения, изискващи голяма сила и товароносимост, като преместване на метални каси и контейнери, но без пряк контакт с храни. Ограничени са приложенията и на магнитните хващачи, които се срещат единствено при работа с метални обекти като капачки, кенове или консерви. Според конструкцията, дизайна и хода на подвижните елементи хващачите биват паралелни, ъглови и радиални. В определени приложения се залага и на иглени приспособления. Често срещани са дву- и тричелюстните варианти, като освен от метал челюстите могат да бъдат изработени и от други материали като пластмаса или полиамид. При по-чувствителни изделия върху металните елементи се поставят полиуретанови, гумени или силиконови покрития. Иновативен сегмент е този на меките хващачи, които използват гъвкави материали и пневматични или еластомерни структури, за да се адаптират към формата на продукта и да осигурят щадящ захват с минимален риск да го повредят. Специфики в дизайна и материалите Ключово изискване при проектирането и производството на хващачи за роботи в ХВП е хигиенният дизайн, особено в приложения, включващи директен контакт с храни. Той трябва да минимизира риска от задържане и натрупване на остатъци, замърсители, влага, прах и химични вещества, като същевременно предотвратява микробиологичното замърсяване с патогенни микроорганизми. За целта се залага на максимално гладки повърхности, обли профили и минимален брой открити отвори (например за монтажни елементи), джобове, канали, остри ръбове, вдлъбнатини или изпъкналости. Критично за хващачите в санитарно изпълнение е да позволяват цялостно и безопасно почистване и дезинфекциране, както и да са устойчиви на агресивни химични агенти и интензивни хигиенни процедури. Друго съществено изискване към захващащите приспособления в хранително-вкусовия сектор е да могат да работят с необходимата за приложението сила и скорост, без да оставят физически следи по продуктите и без да ги смачкват, драскат или повреждат по друг начин. Материалите и консумативите, използвани в производството и поддръжката на хващачи за роботи в ХВП, се регулират от строги стандарти, разработвани и въвеждани от ключови органи като EHEDG или FDA. Гресите и смазките, често срещани например при механичните устройства, следва да са от специален клас, одобрен за използване в контакт с хранителни продукти. Отделните секции, кухините, функционалните линии и интерфейсните зони трябва да са прецизно уплътнени, за да не се допуска изтичане на технологични флуиди и замърсяване на храните или работните повърхности.
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=