ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ 1 интервю Как бихте описали състоянието на индустриалния сектор в България към момента? Българската индустрия преминава през реално пренастройване, а не просто циклично забавяне. Данните за периода 2021 – 2025 г. показват, че при номинален ръст на оборотите реалното производство изостава – голяма част от „растежа“ е ценови, а не обемен. Паралелно се засилва песимизмът сред бизнеса, обусловен от комбинация от външни шокове, високи разходи, отслабващо търсене и вътрешни проблеми – политическа нестабилност, недостиг на кадри и административна тежест. Индустрията се „свива в себе си“, с фокус върху оцеляване, а не върху растеж. Ключовата характеристика днес е несигурността – тя вече е водещ фактор при инвестиционните решения. Компаниите са много по-предпазливи, а в немалко случаи отлагат или преразглеждат разширяването си. Кои индустриални направления показват най-голяма динамика и кои изпитват най-сериозен натиск? Картината е ясно поляризирана – индустрията се разделя на печеливши от адаптацията и губещи от натрупващите се изисквания. Сегментите с устойчивост и инвестиционна активност са производствата с по-висока добавена стойност и добра експортна интеграция – машиностроене, електроника, фармация и отделни ниши в ХВП. Те имат достъп до капитал, технологии и пазари, което им позволява да отговарят по-бързо на новите изисквания. Пивоварният сектор например отчита значителни инвестиции и модернизация през 2025 г. – сигнал за доверие и дългосрочна перспектива, Пазарът е основният двигател на технологичния напредък Добри Митрев, председател на УС на Българска стопанска камара (БСК), пред сп. Инженеринг ревю макар че това не е представително за индустрията като цяло. Под най-силен натиск са енергоемките производства, добивната индустрия и традиционни сектори като текстил и автомобилни компоненти. При тях натискът е едновременно ценови, регулаторен и технологичен, а въпросът невинаги е за модернизация, а за икономическа жизнеспособност. Енергийният фактор вече е структурен риск. Все по-често рискът от деиндустриализация се проявява не като абстрактна теза, а като конкретни решения за свиване, замразяване на инвестиции или изнасяне на производства. Доколко дигитализацията е приоритет за членовете на БСК и има ли разлика между големите предприятия и МСП? Технологичната модернизация е приоритет и за големите, и за малките и средните предприятия. Според годишната ни анкета за 2025 г. сред над 800 предприятия, 26% посочват, че най-големият натиск да инвестират в нови технологии идва от потребителите, а други 17% – от конкурентите. Към тях се добавят изискванията по веригите на доставки, необходимостта от спестяване на разходи и липсата на персонал. Пазарът, а не регулациите, е основният двигател на технологичния напредък. Компаниите все повече се ориентират към индустриален AI, роботика, автоматизация, облачни технологии и киберсигурност. Разликата между двете групи е в използването на индустриалните данни – при големите предприятия това отдавна е осъзнато и в него се инвестира непрекъснато, докато при МСП тепърва се осъзнава като необходимост и възможност. Ако трябва да посочите един структурен проблем, чието решаване би дало най-голям тласък на индустриалния сектор в България, кой би бил той? Няма еднозначен отговор. Решаването на един структурен проблем без да се гледа цялостната картина води до работа на парче и отключване на други проблеми – все едно да строите къща като започнете от покрива, без да сте положили основите. За много държави това, което се планира за 5 или 10 години напред, не е стратегия, а оперативен план. Тяхната стратегия е за 50 до 100 години напред – и веднъж приета, всяко следващо управление я следва, защото тя задава визията и посоката, а не средствата – те се променят. В този смисъл може би най-големият проблем е липсата на стратегическа мисъл за основите. Това е проблем не само на България, а на целия Европейски съюз.
2 ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ фирмена публикация Каква е актуалната обща площ на Индустриален парк Раднево, колко компании оперират в него към 2026 г. и какъв е общият брой на заетите лица? Индустриален парк Раднево обхваща 320 дка, със застроена площ около 80 000 кв. м. Към 2026 г. в него оперират няколко компании, като са продадени три индустриални имота, а общият брой на заетите е 18 души. Паркът е развит върху терен на бившата Централна ремонтна база на „Мини Марица-изток“, придобит от Булмаркет Груп през 2022 г. През 2023 г. е изготвен подробен устройствен план, обособяващ 20 парцела с площ от 1000 до 40 000 кв. м, съобразени с изискванията на Закона за устройство на територията. Паркът разполага с вътрешна пътна мрежа, ВиК инфраструктура, собствени водоизточници, електрозахранване с мощност 9 MW, както и жп достъп с вътрешна коловозна мрежа. През 2024 г. паркът е вписан в Публичния регистър на индустриалните паркове към Министерството на икономиката и индустрията. Кои са основните инвеститори в парка понастоящем? Към момента в Индустриален парк Раднево са реализирани 3 инвестиции, свързани с придобиване на индустриални имоти. В единия функционира предприятие за механична и термична обработка на метали и производство на едрогабаритни резервни части за машиностроенето, с 5 заети. Останалите два имота са придобити наскоро, като инвеститорът планира производство на части, възли и агрегати за жп транспорта. Какъв е обемът на инвестициите до момента? Освен в придобиването на имоти, са вложени значителни средства в почистване, обезопасяване и поетапна рехабилитация на съществуващия сграден фонд. Приоритетно са ремонтирани покривите и се обновяват индустриалните халета с цел създаване на привлекателна среда за инвеститори. Подходът на Булмаркет Груп е гъвкав – имаме готовност да реконструираме и адаптираме сградите според конкретните изисквания на бъдещите наематели или инвеститори, така че техните проекти да бъдат икономически ефективни и устойчиви. Какъв е делът на ВЕИ в енергийното потребление на парка? Активно работим в посока на увеличаване на дела на енергията от ВЕИ. В рамките на инвестиционен проект, по който едно от дружествата инвеститори кандидатства за безвъзмездна финансова помощ, е предвидено изграждането на фотоволтаична инсталация с мощност 3 MW, както и локална система за съхранение на електроенергия с капацитет 6 MWh. Реализирането на този проект ще бъде важна стъпка към повишаване на енергийната ефективност и устойчивостта на индустриалния парк. Индустриален парк Раднево ще обедини традиционното производство с иновациите за устойчиво бъдеще Кои сектори създават най-висока добавена стойност в парка? Индустриален парк Раднево е сравнително нов проект и се развива в регион, който е в процес на икономическа трансформация. Поради това към момента все още не може да се очертае ясно изразена структура на секторите с най-висока добавена стойност. Очакванията ни обаче са, че с постепенното оттегляне на въгледобива като основен икономически фактор, регионът ще се ориентира към по-устойчиви индустрии. В този контекст виждаме потенциал за развитие на производства с по-висока добавена стойност, включително в сферата на машиностроенето, екологичните технологии и т.нар. „смарт“ индустрии. Каква е визията за парка след 10 години? Паркът е насочен към развитие като модерна индустриална екосистема, съчетаваща традиционно производство с иновативни и устойчиви технологии. Едно от ключовите ни предимства е локацията – паркът се намира в централната част на България, което осигурява бърз достъп до всички основни транспортни направления в рамките на 3 – 4 часа. Съществено преимущество е и жп свързаността – разполагаме със собствен коловоз от гара Раднево, както и с вътрешна жп инфраструктура, включително достъп до част от халетата, което позволява работа независимо от метеорологичните условия. Близостта до автомагистрала „Тракия“ (на около 15 км) допълнително улеснява автомобилния транспорт и логистиката. Индустриален парк Раднево разполага с изградена довеждаща инфраструктура – електрозахранване, водоснабдяване, канализация, комуникации и достъп до газ, което дава възможност за бързо реализиране на инвестиции. Важен акцент са и партньорствата с местни образователни институции за подготовка на кадри, както и съществуващата база за обучения, работилници и настаняване. Наличието на квалифицирана работна ръка в региона остава ключов фактор за устойчивото развитие на парка и привличането на нови инвеститори. Светослав Първанов, заместник изпълнителен директор на Булмаркет Груп
ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ 3
4 ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ интервю С какви конкретни показатели можете да опишете текущото състояние на индустриалните зони под управлението на НКИЗ – обща площ, брой наематели, заети лица и генериран оборот към началото на 2026 г.? НКИЗ е държавно търговско дружество, създадено през 2009 г. с цел привличане на инвестиции чрез предоставяне на благоприятна инфраструктурна среда за развитие на Инвестициите в трите водещи индустриални парка възлизат на над 790 млн. евро различни по вид производства, което по същество стимулира икономическия капацитет на страната. Компанията управлява общо 13 инвестиционни проекта в различни части на България. Трите водещи индустриални парка – София-Божурище, Бургас и Загоре, са привлекли инвестиции на обща стойност над 790 млн. евро и са разкрили над 6730 работни места, при общ размер на продадените терени от 3 129 674 m2. Изграждането на Индустриален парк София-Божурище с площ 2 983 692 m2 стартира през 2013 г. и към момента в него се изпълняват 49 инвестиционни проекта в секторите автомобилна промишленост, високи технологии, биотехнологии, оптика, филмова продукция, логистична дейност и др. Компаниите са европейски – български, германски, датски, гръцки и швейцарски. Инвестициите в парка досега надхвърлят 340 млн. евро, а Ангел Танев, изпълнителен директор на Национална компания индустриални зони (НКИЗ), пред сп. Инженеринг ревю
ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ 5 интервю осигурените работни места са над 2500. Индустриален и логистичен парк Бургас и Индустриална зона Загоре са успешни съвместни проекти между НКИЗ и общините на Бургас и Стара Загора. Паркът в Бургас с площ 838 240 m2 развива два отделни терена – първият вече е окончателно зает, а вторият, който все още се развива, е привлякъл 8 инвеститора с намерение да реализират производствена и логистична дейност. Общият размер на инвестициите в парка е приблизително 90 млн. евро, а разкритите работни места са 1650. Индустриална зона Загоре – Стара Загора, с площ 730 000 m2, развива два терена: етап 1 – „Загоре“, и етап 2 – „Загоре-Еленино“, в които се изпълняват производствени дейности с висока добавена стойност. В „Загоре“ броят на инвеститорите е 11, а в новата част „Загоре-Еленино“ до момента са инвестирали 5 компании. Общият размер на планираните инвестиции е приблизително 360 млн. евро, а разкритите работни места са 2584. На територията на зоната през 2023 г. започна изграждането на високотехнологичния здравен парк „Сърце и мозък“, чиято първа фаза се очаква да приключи през тази година. След реализирането на двете фази ще бъдат разкрити над 900 работни места. Сред останалите обекти са: Свободна зона Русе (370 235 m2) с открити и закрити складови площи, 40% от които се използват за производствени дейности, и над 40 фирми наематели; Индустриален парк Видин (308 627 m2), развиващ само складова и логистична дейност с 12 фирми наематели; Индустриална зона Свиленград (70 000 m2) с 8 компании наематели, по-голямата част от които упражняват производствена дейност; и Транзитна търговска зона Варна (104 000 m2), чиито закрити площи са изцяло заети и с производствено предназначение. Всички паркове разполагат с добре развита вътрешна пътна мрежа, електроснабдяване, телекомуникации и водоснабдяване и канализация. Газоснабдяване е налично в парковете в Божурище, Бургас, Русе и Загоре, а складови помещения са на разположение във Видин, Русе, Свиленград, ТТЗ Варна и Телиш. Предстои инфраструктурно развитие на индустриални паркове Плевен-Телиш (436 812 m2), София-Красна поляна (312 830 m2), Суворово край Варна (391 038 m2), Карлово (615 550 m2) и Кърджали (94 431 m2). Най-мащабният нов проект е Икономическа зона Доброславци до София с терен от 2 901 745 m2, за който предстои изготвяне на ПУП с цел оформяне на отделните имоти за продажба. Какъв процент от компаниите в зоните са внедрили или са в процес на внедряване на решения за Industry 4.0? В индустриалните паркове и зони от портфолиото на НКИЗ са позиционирани предприятия от сектори с висока технологична интензивност – автомобилна индустрия, електроника и интелигентна логистика, при които решенията за Индустрия 4.0 все по-ясно се утвърждават като стандарт за конкурентоспособност. Делът на компаниите с внедрени или внедряващи такива решения може да бъде оценен на над 50%, като тенденцията е към ускорено нарастване. Съществена роля в този процес играе Регионалният център за дигитални решения и иновации НКИЗ, разположен на територията на Индустриален парк София-Божурище. Той функционира като катализатор на дигиталната трансформация, предоставяйки на МСП и публични организации достъп до експертна подкрепа, тестови среди, обучения и консултации в областта на изкуствения интелект, 3D технологиите, симулациите и анализа на данни. Центърът не само подкрепя внедряването на иновации, но активно структурира процесите на дигитализация, което повишава производителността, оптимизира използването на ресурсите и засилва инвестиционната привлекателност на парка. Как се позиционира България спрямо съседните страни като дестинация за индустриални инвестиции и какви са конкретните ни предимства? Към българския пазар има традиционен инвеститорски интерес, като в последно време особено активни са компании от Азия – предимно от Китай, които търсят позициониране в европейското икономическо пространство и Шенген. Сред основните предимства на България са корпоративният данък от 10% – един от най-ниските в ЕС, данък върху доходите на физическите лица от 10%, данък върху дивидента до 5%, както и сравнително ниските осигурителни вноски. За сравнение, корпоративният данък в Румъния е 16%, а в Германия – 15%. Инвеститорите, сертифицирани от Българската агенция за инвестиции по Закона за насърчаване на инвестициите, се ползват и от допълнителни стимули – възможност за закупуване на имоти при преференциални условия, ускорени административни процедури и пълна институционална подкрепа за приоритетни проекти. Какви са конкретните разширения или нови зони, планирани до 2030 г.? На този етап нямаме конкретни планове за разширяване с нови терени. Влаганите средства ще бъдат насочени към изграждане на инфраструктура в Индустриален парк София-Красна поляна, саниране на сгради и ремонт на инфраструктурата в Индустриален парк Видин, както и подобряване на вътрешната и довеждаща инфраструктура там, където се налага. За тази цел компанията работи по привличане на средства от европейски програми и проекти в подкрепа на собствения финансов ресурс.
6 ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ фирмена публикация "Хемус" е индустриален парк, изграден като екосистема за бизнес растеж Каква е актуалната обща площ на индустриалния парк, колко компании оперират в него към 2026 г. и какъв е общият брой на заетите лица? Високотехнологичен индустриален парк „Хемус“ заема стратегическа територия от 287 000 кв. м в София, квартал Челопечене – локация, която сама по себе си е ключов актив за нашите партньори. Тя осигурява бърз и удобен достъп до основните транспортни артерии на града и региона, което прави парка изключително привлекателен за бизнеси с логистична и производствена дейност. Към 2026 г. в индустриален парк „Хемус“ успешно оперират шест компании – утвърдени лидери в сектори като енергийни технологии, системи за сигурност, специализирана продукция и логистика. Общият брой на заетите специалисти вече надхвърля 200 души. В момента разполагаме с 22 979 кв. м завършена застроена площ, като в напреднал етап е въвеждането в експлоатация на нова сграда от 5476 кв. м. Погледът ни е насочен и към бъдещето – през 2027 г. планираме изграждането на допълнителни 27 105 кв. м, което ще разшири значително капацитета на парка. Какви допълнителни услуги развивате извън индустриалната инфраструктура? Нашият подход винаги е бил фокусиран върху решаването на реалните, ежедневни нужди на бизнеса – не само на производствено и логистично ниво, но и на чисто социално. Именно затова развиваме жилищна база за корпоративно настаняване с капацитет от 540 легла. Проектът включва три самостоятелни блока, като първите два ще приемат наематели още през 2026 г. Това е нашият директен отговор на едно от най-сериозните предизвикателства пред работодателите днес – осигуряването на качествена среда за живот на служителите в непосредствена близост до работното място. Важно е да подчертаем, че не предлагаме просто „общежитие“. Говорим за висок стандарт – обзаведени стаи със собствен санитарен възел, климатизация, Wi-Fi, зони за готвене, перални помещения и денонощен контрол на достъпа. Вече отчитаме сериозен интерес, при това не само от компаниите в парка, но и от външни инвеститори, търсещи гъвкавост и предвидимост на разходите за своите екипи. Каква е вашата стратегия за енергийна независимост и устойчиво развитие? За нас устойчивостта не е просто лозунг – тя е интегрирана в начина, по който проектираме и управляваме всяка сграда в парка. Гордеем се, че сертифицираме обектите си по международни стандарти, като в началото на тази година Сграда 4 получи най-високата оценка BREEAM Excellent – признание, което говори само за себе си. По отношение на енергийната ефективност, в момента финализираме фотоволтаична инсталация с мощност 1,2 MW, проектирана да покрива съществена част от енергийните нужди на общата инфраструктура. Следващата стъпка в стратегията ни е интегрирането на индустриални системи за съхранение на енергия – батерии, които ще ни дадат възможност за оптимизирано управление на зелената енергия и ще осигурят по-голяма автономност и ценова стабилност за нашите наематели. Целта е ясна – предвидими разходи и независимост от пазарните колебания. Никола Брайков, оперативен мениджър на Високотехнологичен индустриален парк „Хемус“
ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ 7 фирмена публикация Как си представяте парка след десет години – каква е дългосрочната визия за „Хемус“? Визията на нашия основател, г-н Андон Тушев, винаги е надхвърляла рамките на традиционната индустриална зона. „Хемус“ е замислен и изграждан като екосистема – място, където бизнесът не просто наема площ, а расте и се развива в подкрепяща среда. След едно десетилетие виждаме парка с над 120 000 кв. м високотехнологични площи, запълнени с иновативни производства и логистични центрове от ново поколение. www.hemustechpark.com Паралелно с това инвестираме в изграждането на цялостна жизнена среда – не само складове и производствени халета, но и завършена социална инфраструктура с места за хранене, зони за отдих и функционираща корпоративна жилищна база. Вярваме дълбоко, че бъдещето принадлежи на парковете, които помагат на своите наематели да растат устойчиво, като им спестяват грижата за битовите и енергийните въпроси, за да могат те да се фокусират изцяло върху своя основен бизнес. Как индустриален парк „Хемус“ отговаря на нарастващите изисквания на наемателите за така наречените „интелигентни“ складови и производствени пространства? Високотехнологичната логистика и съвременната индустрия изискват инфраструктура, която не просто поддържа, а активно улеснява реализирането на висока степен на автоматизация. Ние проектираме нашите площи с голяма светла височина, подсилени подови настилки с висока товароносимост и изключително надеждна комуникационна свързаност – елементи, които вече не са опция, а необходимост. Освен това предвиждаме възможност за пълноценно интегриране на системи за управление на сградите (BMS) и работим по изграждането на енергиен мониторинг в реално време. Това ще позволи на нашите партньори да следят и оптимизират своите оперативни разходи динамично – нещо, което вече е задължително условие за устойчива конкурентоспособност на глобалния пазар.
8 ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ Електроиндустрията е в основата на всички мегатенденции интервю От 2007 г. насам електроиндустрията е сред найдинамично развиващите се сектори в България. Кои са 2 – 3 конкретни индикатора, които найточно отразяват това развитие? Данните говорят сами за себе си. От влизането ни в Европейския съюз електроиндустрията показва почти равномерно и непрекъснато нарастване на износа и от 2016 г. насам е на първо място по експорт сред всички браншове на преработващата индустрия – с около 11% от общия износ на страната. Днес в България функционират около 1300 компании в областта на електрониката и електротехниката, в които работят 57 000 служители. Един от ключовите фактори за този успех е привличането на чуждестранни инвеститори – 108 предприятия с мажоритарно чуждестранно участие, които реализират 65% от годишния оборот на бранша и наемат 60% от персонала. Говорим за имена като Siemens, Schneider Electric, ABB, Legrand, Yazaki – компании от световна величина, които избраха България. Кои са основните предизвикателства пред сектора в момента? Проблемите са реални и не трябва да ги подценяваме. На първо място е липсата на квалифицирана работна ръка на всички нива – това е хроничен проблем, влошен и от факта, че раздутите щатове и високите възнаграждения в държавните енергийни предприятия буквално отблъскват работници от частния сектор. Браншът вече наема служители от Узбекистан, Непал, Индия, Филипините, но процедурите за наемане от трети страни отнемат 6 до 8 месеца – това е недопустимо бавно и трябва да се промени. На второ място е непредвидимата бизнес среда – честите промени в данъчното облагане, осигурителните прагове и цените на енергията не дават възможност за дългосрочно планиране. И не на последно място – над 60% от обществените търгове за доставки се печелят от компании извън ЕС, включително от страни с доказано непазарна икономика. Това директно уврежда конкурентоспособността на българското производство. Какви са конкурентните предимства на България в региона и какъв е потенциалът на сектора за бъдещето? България има редица стратегически предимства, които са трудно постижими от конкурентите ни в ЦентОрлин Димитров, изпълнителен директор на Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), пред сп. Инженеринг ревю рална и Източна Европа. Членството в ЕС и НАТО, включването в Шенгенското пространство и въвеждането на еврото създават по-стабилна и по-предвидима рамка за инвеститорите. Добавете към това сравнително евтината електроенергия, по-ниските разходи за персонал спрямо средноевропейското ниво и отличните транспортни връзки – две големи пристанища на Черно море, достъп до гръцките морски пристанища, удобен сухопътен коридор към Турция и Близкия изток. Що се отнася до бъдещето – електроиндустрията е секторът, който е в основата на всички мегатенденции: зелената сделка, дигитализацията, енергийния преход, умните сгради, киберсигурността. Браншът създава инфраструктурата за Индустрия 4.0, осигурява енергийноефективни решения и укрепва киберсигурността – области, в които търсенето само ще расте. Наблюдаваме постоянен процес на изграждане на нови заводи и разширяване на съществуващи производства, което е най-красноречивото доказателство, че инвеститорите гледат на България като на дългосрочен партньор. Затова съм убеден, че при правилна политика браншът ще продължи да бъде водещата експортна индустрия на страната.
ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ 9
10 ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ интервю Как ТУ-София подготвя студентите за реализация в индустриалния сектор и за новите технологии, внедрявани в него? ТУ-София непрекъснато актуализира учебните си програми и го прави заедно с бизнеса. Бизнесът участва, освен в разработването на програмите, и в учебния процес, като изпраща в часовете свои специалисти, които с опита и знанията си да запалят искрата у студентите още в 1-ви курс. През последните години непрекъснато откриваме нови учебни лаборатории с модерно оборудване и технологии, които принципно са доста скъпи и труднодостъпни и които са изградени с участието на бизнеса. Над 40 са научноизследователските ни лаборатории с високотехнологично оборудване, така че студентите ни имат модерна база, в която да се развиват. Кои са най-успешните примери за сътрудничество между университета и компании от индустрията? ТУ-София е част от 3 центъра за върхови постижения и 2 центъра за компетентност – ЦВП „Мехатроника и чисти технологии“, ЦВП „УНИТе“, ЦВП „Наследство БГ“, Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“ и „MIRACle“. Университетът поддържа дългогодишни партньорства с водещи български и международни компании в машиностроенето, енергетиката, ИТ, електрониката, авиацията и много други сфери. Това сътрудничество дава възможност на студентите да участват в стажове, да работят по реални проекти и да решават актуални проблеми в практическа среда. Какви нови дисциплини или специализации се въвеждат в отговор на нуждите на индустриалната трансформация? През последните години бяха създадени съвременни интердисциплинарни специалности, като Интелигентни системи и изкуствен интелект, Киберсигурност, Анализ на данни, Аерокосмическо инженерство, Интелигентни системи за индустрията, дома и офиса, Аерокосмически комуникации – изградени съвместно с водещи световни компании като Bosch, Nidec, NVIDIA, IBM, Siemens, SAP. По отношение на AI и дигиталната трансформация ТУ-София е с няколко крачки напред – тези Разглеждаме образованието като дългосрочна инвестиция проф. д-р Георги Венков, ректор на Технически университет – София (ТУ-София), пред сп. Инженеринг ревю технологии са част от обучението от над 35 години. В ерата на AI обаче учим студентите как те да управляват технологиите, вместо да бъдат заменени от тях. Можете ли да дадете конкретен пример за проект или лаборатория, в които студентите и индустрията работят заедно и постигат измерими резултати? ТУ-София е водещ изследователски център с над 30 научноизследователски групи, които постигат значими резултати. В областта на медицината наши учени разработиха сензорни устройства за диагностика, ново поколение електроди за безконтактно регистриране на сърдечната дейност и AI модели за бърз скрининг на заболявания. В сферата на киберсигурността – смарт технологии срещу дезинформацията и фалшивите изображения. Нашите учени са едновременно изследователи и преподаватели, поради което пряко въвличат студентите в процеса. Именно заради тези открития инженерните професии са сред най-търсените и високоплатени в съвременната икономика, защото носят и смисъл, добавена стойност – чрез създаване на устойчиви енергийни решения, интелигентни транспортни системи, дигитални платформи, медицински технологии и инфраструктура, които подобряват качеството на живот на хората. В ТУСофия разглеждаме образованието като дългосрочна инвестиция – не само в професионалната кариера, но и в развитието на обществото. Освен това ТУ-София е член на алианса EUt+, обединяващ технически университети от Франция, Испания, Италия, Германия и др., което осигурява на студентите и преподавателите достъп до споделено европейско академично пространство.
ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ 11
12 ПАЗАРЪТ НА ИНДУСТРИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ фирмена публикация В каква посока се развива индустриалното производство в България? Индустрията все по-усилено върви към автоматизация, дигитализация и устойчивост. Недостигът на кадри, нарастващите изисквания за качество и нуждата от предвидимост тласкат предприятията към автоматизиране на линиите, внедряване на интелигентни технологии и роботизиране на ключови дейности като опаковане, палетизиране и обслужване на металообработващи машини. Необходими са цялостни инженерни решения – от дизайн до монтаж, каквито разработва ЕХНАТОН. Българските фабрики вече не се стремят самоцелно към иновации, а към видимост, контрол и управление чрез данни. Важни приоритети са енергийната и ресурсната ефективност. Енергията е огромен разход, а тенденциите са към внедряване на интелигентни инвертори и системи за енергиен мениджмънт, оптимизация на компресори, помпи и ОВК оборудване, както и използване на материали и конструкции с удължен живот. ЕХНАТОН не просто отразява, а създава тенденциите. На какво се дължи това? На първо място – на задълбочената ни експертиза. Работим с водещи световни производители, а такива партньорства са пример за пазара и поставят високи стандарти. ЕХНАТОН се отличава и с инженерните си проекти, които генерално повишават равнището на индустрията. Сред многобройните примери са автоматизиране на производствени линии, високотехнологични лаборатории за обучение по промишлена автоматизация, разработване и внедряване на специализирани устройства и системи. В ЕХНАТОН не се фокусираме единствено върху продажбите, а надграждаме с експертни консултации. Анализираме процесите, предлагаме оптимизация, обучаваме персонала и гарантираме надеждна и качествена поддръжка. Екипът ни не гледа през призмата на отделните компоненти, а залага на работещи технологии. Така клиентите ни не получават просто продукти, а завършени и устойчиви решения. Колко далеч сме от автономните фабрики? Автоматизацията в много заводи у нас все още е фрагментирана – липсват единна архитектура, стандартизация и централизирани данни. Недостатъчна е и интеграцията между отделните системи, което забавя прехода. ЕХНАТОН не следва посоките на развитие на индустрията, а ги задава Въпреки това в определени сектори България е на 5-10 години от реална автономност. Страната ни има силни предпоставки – българските производители вече масово внедряват роботи, PLC и IoT платформи за мониторинг. Същевременно липсата на кадри ускорява автоматизацията. Автономността обаче изисква още няколко нива на зрялост: пълна интеграция между ERP, MES и SCADA, качествени, структурирани и достъпни данни, както и алгоритми за вземане на решения относно прогнозната поддръжка, оптимизацията и саморегулацията. В този смисъл автономните фабрики са реалистична цел, но разгръщането им поскоро ще се случи след 2030 г. Първите такива заводи у нас вероятно ще са в сектори, в които процесите са стандартизирани и силно регулирани – електроника, хранително-вкусова, фармацевтична и химическа промишленост. Очаквате ли масово навлизане на хуманоидни роботи в Европа и у нас? Въпреки нарастващия брой пилотни проекти по света, цената на хуманоидните роботи остава висока, надеждността е ограничена, а безопасността – компромисна. За Симеон Илински, изпълнителен директор на ЕХНАТОН, пред сп. Инженеринг ревю
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=