АКБ, арх. Любомир Станиславов: Необходима е устойчивост в развитието на автомобилната индустрия в страната

Начало > Бизнес > Автомобилостроене в България - специално издание на сп. Инженеринг ревю > 15.09.2016

АКБ, арх. Любомир Станиславов: Необходима е устойчивост в развитието на автомобилната индустрия в страната | Инженеринг ревю, снимка 1
АКБ, арх. Любомир Станиславов: Необходима е устойчивост в развитието на автомобилната индустрия в страната

арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България

Какво е актуалното състояние на автомобилната индустрия в страната ни в сравнение с другите държави от региона?
В България все още има голямо неразбиране за възможностите, които предоставя автомобилната индустрия. Въпреки бурното й развитие у нас, все още драстично изоставаме в сравнение със съседните страни – едва между 3 и 5% от БВП се произвеждат от сектора, така че все още има какво да се желае.

За сравнение, в съседна Румъния делът на БВП от тази промишленост възлиза на 7 - 10%. Заводи там имат два големи производители – Renault (Dacia) и Ford. Също така, там има завод за скоростни кутии на Mercedes-Benz, които са едни от най-модерните в света.

Най-интересният пример е Словакия, където автомобилната индустрия генерира почти 60% от БВП. В страната има изградени вече 6 завода, а един е в строеж. Този успех се дължи на привличането на един от най-големите производители в света – Volkswagen.

Заводът там е най-голямото съоръжение на компанията, като в него се произвеждат серии автомобили не само за Volkswagen, но и за други марки.

Какви са приоритетните цели на Аутомотив клъстер България?
В момента работим с правителството, с общини, с частни организации, за да се опитаме да инициираме създаването на такива големи индустриални зони, така че в крайна сметка да има условия за идването на автомобилни производители. Феноменалният успех на Пловдив се дължи на инициативни хора, които предварително са подготвили нещата.

Много от компаниите се установяват там, защото Пловдив е едно от малкото места, които могат да им предложат реални условия веднага, а не в бъдеще време. Това явление трябва да бъде мултиплицирано поне на още 4-5 места в държавата, за да може вече да говорим за развита автомобилна индустрия.

Освен това, след като вече е създаден един клъстер от такъв тип компании, рискът да отидат на място, където няма достатъчно обучени хора за тях, е много по-малък. Така че друга наша цел е да направим такива промени и така да помогнем на университетите, че кадрите да излизат готови или с изключително малка нужда от доусъвършенстване, за да могат да станат пълноценна част от екипа на автомобилните компании.

Активно работим и съвместно с Министерството на икономиката за насърчаване на инвестициите за научноизследователска и развойна дейност в сектора. Ние искаме да стимулираме компаниите не само да произвеждат, а да провеждат и такава дейност.

Един много успешен пример в това отношение е Visteon, където към момента работят 700 инженери, а планът за следващите две години е те да станат 1200. Те разработват Infotainment системи, новите платформи на Mercedes и Mazda.

Също така, работим и за развитието на автомобилната индустрия и в други региони на страната, освен пловдивския.

Как е организирана автомобилната индустрия в България?
В момента у нас има около 100 компании, които работят за автомобилната индустрия. От тях между 50 и 60 са нови филиали на чуждестранни компании. Останалите компании са бивши предприятия от близкото минало, които по някакъв начин се опитват да се адаптират към новите пазарни реалности, като трябва да отбележа, че има такива, които се справят изключително успешно.

Някои от тях са бивши военни заводи – автомобилната индустрия на Словакия е изградена на база на тяхната бивша военна индустрия, така че това не е някакъв прецедент. Разбира се, и в това отношение сме много по-назад. За сравнение, в Румъния и останалите източноевропейски държави, например, говорим за около 250-300 доставчика.

Това е приблизителният минимум за създаване на среда, в която може да става дума за амбиции за сериозни резултати и привличането на истински големи производители.

Как виждате развитието на индустрията в бъдеще и от какво ще бъде обусловено то?
Факт е, че в ход на реализация са 5 нови проекта за заводи, а поне две дузини компании проучват възможностите за инвестиции в държавата. По наша оценка тук могат да бъдат изградени до 100 нови автомобилни завода, с което може да бъде осигурена достойна, качествена и добре платена работа на между 80 и 100 хиляди души, и то в компании, които са на светло и редовно плащат всички данъци.

Необходимото време за това зависи в голяма степен от стратегията на българското правителство. Целта на клъстера е да помогнем това да стане за възможно най-кратък период. Разбира се, този бърз растеж ще трябва да се осъществи по един устойчив начин, защото в момента в пловдивския регион има недостиг на кадри, дължащ се на голямата скорост, с която се правят инвестициите.

Истината е, че ако не направим това нещо скоро, има вероятност България да изгуби предимството, което има, и да изпуснем момента за създаването на условия за привличането на тези стотина нови компании.

Автомобилната индустрия е сравнително инертна, но за сметка на това е изключително стабилна. За нея не са характерни резки спадове и драстични промени. Показателно е, че държавите с много добре развито автомобилно производство, като Германия, Чехия и Полша, най-малко пострадаха от икономическата криза.

Полша, например, продължи да отбелязва икономически растеж, макар и с по-бавна стъпка, дори в най-трудните години, благодарение на добре развитата си промишленост, и най-вече на автомобилната си индустрия.

Какъв трябва да е подходът на страната, за да могат прогнозите за непрекъснат растеж в автомобилната индустрия да се превърнат в реалност?
Необходимо е да бъде изградена една адекватна стратегия и да бъдат въведени стимули за автомобилните компании. В противен случай този напредък няма да отнеме 3-4 години, а ще са нужни около 10, което ще е прекалено бавно.

През това време държавите, които ние трябва да догонваме, ще са ни изпреварили още повече в развитието на тази промишленост. Голямата цел, както на клъстера, така и на българската държава, би трябвало да бъде привличането на производител, който асемблира автомобили. Наше проучване показа, че има възможност да се привлекат поне един или двама такива, а това може да бъде един невероятен катализатор за развитието на автомобилната индустрия.

Първо, те много бързо започват да правят поръчки за местни доставки, тъй като в крайна сметка икономическата ефективност е водеща за тези предприятия. Второ, ако в страната няма такива компании, обикновено производителите си ги довеждат, т. е. те създават цели индустриални центрове около тях. Такъв е примерът с Dacia и Ford в Румъния. В Словакия, след като привлякоха Volkswagen, успяха да привлекат още пет големи компании - KIA, както и производители на автобуси и камиони.

Последният спечелен от страната проект е новият завод на Jaguar и Land Rover, за който се влага най-голямата еднократна инвестиция в автомобилната индустрия в страните от Източна Европа. Става въпрос за инвестиция в размер на 10 млрд. евро, които в рамките на три години практически ще превърнат цял регион на държавата в един от най-проспериращите в Европа.

Какви според вас са възможностите ОЕМ компания да открие свое производствено звено в България?
За съжаление, на този етап отговорът на този въпрос е, че това е по-скоро невъзможно. За да спечелят словаците този много голям проект, който вече споменах, те са предложили готова разработена индустриална зона с площ 8600 дка, с издадени всички разрешителни, на която на практика съответният производител веднага може да изгради своите халета и да инсталира своето оборудване.

В България няма индустриални зони от такъв мащаб, а практиката показва, че обикновено процедурите за смяна предназначението на земя и за провеждането на екологични оценки продължават 4-6 години, и понякога дори няма гаранция, че ще завършат. Тоест, ако Jaguar и Land Rover бяха дошли в България, дори земята да им беше осигурена при много добри условия, те щяха да могат да започнат своето производство едва след 5 или 6 години.

Няма производител в света, който да е склонен да чака толкова време. В съвременната индустрия или си бърз и печелиш, или изобщо не участваш в нея.

Кои региони в страната по Ваше мнение имат условия да привлекат нови инвестиции в автомобилния сектор?
На национално ниво е приета стратегия за развитие на автомобилната индустрия, според която приоритетни са регионите Пловдив и Стара Загора. Аз бих добавил и Пазарджик, Русе и Видин. Северозападна България е логичен избор, тъй като компаниите, които ще се установят там, ще могат да се възползват освен от българските доставчици, и от тези в Румъния и Сърбия.

Така фирмите ще могат да работят в мрежа с над хиляда доставчици, а това е изключително голямо предимство и е една от причините за бързото развитие на Унгария, Словакия и Румъния. Друга алтернатива е Бургас, където индустриалната зона е доста добре развита, както и Благоевград. Със сигурност към списъка ще се добавят още места, които разполагат с изградена и подходяща за целта инфраструктура.



Ключови думи: Аутомотив Клъстер България, Renault, Dacia, Ford, Mercedes-Benz, Volkswagen, Visteon, Infotainment системи



Top