Аутомотив Клъстер България – иновации и предизвикателства

МашиниФирмени публикацииСп. Инженеринг ревю - брой 4/2022 • 17.06.2022

АУТОМОТИВ КЛЪСТЕР БЪЛГАРИЯ – ИНОВАЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Аутомотив Клъстер България (АКБ) е създаден през юли 2012 г. като неправителствена организация, която представлява интересите на автомобилните производители, доставчици и организации, предоставящи услуги в областта на автомобилната индустрия. Той стимулира връзките между своите членове и подпомага развитието на техния бизнес и конкурентоспособност чрез участието в съвместни международни проекти и професионални програми за квалификация.

През последните няколко години автомобилната индустрия е една от най-бързо развиващите се и перспективни индустрии в България. Съставлява над 4% от брутния вътрешен продукт на България. Броят на заетите в нея непрекъснато нараства, като създава, както работни места за високообразовани кадри, така и такива, за които не се изисква висока квалификация. На територията на страната функционират над 100 производителя на компоненти и авточасти, като голяма част от чуждите инвеститори имат планове или вече са в етап на изграждане на втори или трети местен завод.

Компаниите, част от автомобилния сектор в страната, са предимно първо, второ и трето ниво доставчици, чиято дейност не е единствено обвързана с автомобилната индустрия. В проучването са включени два вида компании – такива, чийто основен предмет на дейност е свързан единствено с автомобилната индустрия и фирми, произвеждащи за други индустрии, в т.ч. и за автомобилната (като неосновен предмет).

Застъпени в продуктовия микс на компаниите, ангажирани с производствена дейност, са лагери, кабели, климатични системи, горивни, въздушни и маслени филтри, акумулатори, зъбни колела, втулки, пружини, автомобилни алтернатори, стартери, бутала, бутални пръстени и болтове, лостове за мигачи и чистачки, цели модули на волани, уплътнителни системи, газови инжекционни системи и модули, алармени системи, електрически инсталации, сензори за въздушни възглавници, тапицерии за автомобилни седалки и други.

Продукцията е предназначена за водещи брандове в сектора на автомобилостроенето, като “Аudi“, “Mercedes-Benz”, “BMW”, “Mini Cooper”, “Porsche”, “Bentley”, “Lamborghini”, “Ford”, “Nissan”, “Seat”, “Alfa Romeo”, “Volkswagen“, “Volvo”, “Renault”, “Mitsubishi”, “Skoda”, “Fiat”, а отскоро и за американската “Tesla”. Над 90% от сензорите на въздушните възглавници в европейските автомобили са произведени в България – отличителен пример за успешно развитие и налагане на специфично производство, което е част от автомобилната индустрия.

Карта на изследователската и развойна дейност в автомобилната индустрия в България


Източник: Automotive Cluster Bulgaria

Като най-привлекателни за инвеститорите от индустрията се явяват районите, в които нивото на безработицата е високо, но същевременно има и голям брой завършили студенти от технически специалности.

Източник: Национален Статистически Институт

 

ИНОВАЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ

Проучванията показват, че склонността на българските фирми за иновации е в пряка връзка с разходите им за НИРД и свързаните с това инвестиции в технологична инфраструктура, независимо дали фирмата е нова на пазара или не. В едни и същи сфери България показва едновременно съществени силни и слаби страни, факт, който определя иновационната система на нашата страна като небалансирана. А практиката на иновационните лидери показва, че балансираната иновационна система е условие за успех. Предвид логиката на RIS3 стратегията се фокусира върху идентифицирането на силните страни и тематичните области с потенциал за растеж. Подходът обаче е комплексен и Стратегията ще адресира и основните причини за неизползвания потенциал на страната в сферата на иновациите- ниският обем публични и частни инвестиции в научни изследвания, „изтичането на мозъци“, недостатъчната взаимна обвързаност на научните постижения и нуждите на индустрията, структуриране на финансирането на научните изследвания от институционално към проектно и програмно финансиране, нуждата от ясни визия и приоритети. Водещата роля при определяне нивото на иновативност има използването на ИКТ; на второ място се нарежда прилагането на бизнес и маркетингови стратегии в управлението; на трето място е позиционирано развитието на човешките ресурси. По-широкото прилагане на добри практики води до по-висока иновативност. Вторият по значение фактор, определящ нивото на иновативност, е достъпът до финансиране. На трето място при определянето нивото на иновативност се нареждат интернационализацията и активността по отношение на интелектуалната собственост.

 

ВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ Е РЕАЛИЗИРАНЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА „ИКОНОМИКА БАЗИРАНА НА ЗНАНИЕТО“

Иновацията, генерирана на базата на научните изследвания е важен фактор за обществения прогрес и за растежа на икономиката. Науката е основен фактор, изтласкващ напред границите на технологичното развитие. Фундаментални научни открития, които изцяло обновяват комплекта инструменти за развитие на човечеството, създават нови технологични платформи, като революцията в областта на генетиката и последвалото развитие на биотехнологиите, довели до подобрения в областта на здравеопазването и селското стопанство. Научните изследвания и развитие генерират нови продукти и технологии, бизнес модели чрез успешното приложение на ново знание. Комерсиализацията на резултатите от научните изследвания е гаранция за пълноценно реализиран потенциал на държавната система за научни изследвания. Трансферът на знания е двупосочен -моделът на „активно предлагане” се отнася до комерсиално приложение на знанието, придобито от системата за научни изследвания, посредством правилата за интелектуалната собственост, технологичен трансфер и т.нар. spin-off дружества, а моделът на „активно търсене”е при случаите, когато компаниите получават подкрепа от изследователите, защото са сключили договори за съдействие/партньорство.

Знанието, генерирано от научно-изследователски институти се разпространява по различни канали –мобилност на академичния състав, научни публикации, конференции, изследвания по договори с индустрията и патентоване на университетски открития и изобретения20. Модел на активно предлагане: продажба, Технологичен трансфер, патентоване, Академични Spin-of звена Модел на активно търсене: договорни изследвания или съвместна НИРД Университети, публични научни институти Индустрия, Компании, Предприемачи, Новообразувани фирми Научноизследователската дейност става все по-мултидисциплинарна на глобално ниво. Съвременните научни изследвания са със сложно и интердисциплинарно естество. Някои области, като математиката например, са толкова преплетени в изследователската система, че нямат отделен етикет.

Едно от последствията е, че иновацията обикновено се случва на границата или в зоната на пресичане на различните дисциплини. България трябва да засили взаимодействията между учените, работещи в различни области, за да може да се възползва от тази тенденция. Създаването на знания се развива все по-бързо, а научният кръгозор се измества все понадалеч. Тези обстоятелства създават конкурентен натиск, всъщност съревнованието е толкова напрегнато, че държавите са длъжни да инвестират и да се движат напред просто за да не изостанат от относителната си позиция. Страни като България имат необходимост от жизнена научно-изследователска система, която е международно свързана, за да могат да усвоят и да се облагодетелстват икономически от знанието, генерирано по света.

 

ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ В РАМКИТЕ НА ИНОВАЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ НА АУТОМОТИВ КЛЪСТЕР БЪЛГАРИЯ

  • производство на базови елементи, детайли, възли и оборудване, вграждани като част от мехатронен агрегат или самостоятелно съставляващи такъв агрегат

  • машиностроене и уредостроене, вкл. части, компоненти и системи, с акцент върху транспорта и енергетиката

  • инженеринг, реинженеринг и продължаване на жизнения цикъл на индустриални машини, уреди и системи

  • системи за автоматизирано и софтуерно подпомагано управление с приложение в производството

  • вграждане на роботизирани системи с изкуствен интелект

  • създаване на съвременни информационни комплекси за автономни енергийни системи

  • роботика и автоматизация на процеси, в т.ч. 3-D моделиране на роботизирани автоматизирани системи

  • проектиране и производство на високо-технологични продукти

  • чисти технологии с акцент върху транспорта и енергетиката (съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, електрически превозни средства и еко-мобилност, водород-базирани модели и технологии, безотпадни технологии, технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства).

 

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОЕКТИ СВЪРЗАНИ С МОБИЛНОСТТА НА БЪДЕЩЕТО:

  • Autonomous Driving: Създаване на изпитателно трасе за автономни автомобили.

  • 5G Lab: Съвместно създаване и управление на първата експериментална 5G Лаборатория на територията на София Тех Парк, която да работи в синергия с планирания дата център със суперкомпютър отново там. Технологията е жизнено необходима на всички компании, които разработват технологии за автономно шофиране, предполагащи обмен на огромни количества данни.

  • Създаване на инкубационни програми, които стимулират повече български компании да навлизат в системата на автомобилните доставчици, първите успешни примери са вече на лице.

  • Ad-hoc подкрепа за големи Tier 1 доставчици.

  • The Square – Automotive R&D Center в Sofia Tech Park. Създаване на център от национално значение за софтуерни разработки в света на свързаността и автономното управление.

  • Стимули за производство, дистрибуция и използване на електроавтомобили.

  • Инициативи свързани с рекламиране, намиране и създаване на квалифициран персонал за автомобилната индустрия:

• Висшите технически училища, с профил Мехатроника. В този процес ключова роля има Техническият Университет София, с който ACB вече има съвместни проекти. Кооперация с Технически Университет Виена (https://www.tuwien.at/), член на Automotive Cluster Bulgaria.

• Партньорство с Министерство на образованието с цел ускорено развитие на програмата за дуално образование в България, водещи компании в тази сфера за членове на ACB, като FESTO, Standard Profile и др.

• Идентифициране на конкретни технически училища в градове като София, Пловдив, Бургас, Русе, Видин, Враца и др. и старт на конкретни програми с тях.

• Реализиране на регионални центрове по компетентност в гр. Видин, в гр. Бургас, гр. София, гр. Пловдив, гр. Варна и гр. Благоевград.

 

ДОГОВОР  №  BG16RFOP002-1.016-0009 „РАЗВИТИЕ НА ИНОВАЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА АУТОМОТИВ КЛЪСТЕР БЪЛГАРИЯ, ФИНАНСИРАН ОТ ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“,  СЪФИНАНСИРАНА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЧРЕЗ ЕВРОПЕЙСКИЯ ФОНД ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ.


Други рекламни публикации на Аутомотив Клъстер България
Top